Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Може ли Турция да изхвърчи от НАТО?

Представяте ли си ­ България на три газопровода!

Има ли нещо общо между протурския завой на Сидеров, колебанията на концерна “Фолксваген” къде да си сложи завода и бъдещето на българската газификация? Не само че има, но те са разните прояви на едно и също подземно разместване. Един и същ геополитически трус.

“Фолксваген” се колебае, защото още не е ясно къде ще бъде Турция след 2-3 години.

Мине не мине ден и в западния печат се появява статия, че тя трябва да бъде изключена от НАТО. Дали, както е тръгнала, няма да попадне в американския арест заедно с Иран, Русия, Венецуела и Северна Корея?

Изглежда невероятно, но ЕС вече наложи едни засега меки санкции заради турските сондажи край Кипър. САЩ също ще налагат санкции заради С-400. Така че нещата тепърва ще се развиват. Засега положението е “само малко бременно” и тази бременност обяснява защо лидерът на “Атака” неочаквано се оказа туркофил.

Най-голямото събитие в нашия район е, че Турция се сближи с Русия. Нашата представа е, че тези двете са винаги във война, а Западът винаги дава едно рамо на Високата порта. Има обаче едно голямо изключение. През 1919 г. Гърция по указания на Антантата превзема Смирна (днес Измир) и започва настъпление по посока на Анкара. Турските революционни сили, командвани от Мустафа Кемал, са по-малобройни и много зле въоръжени. Поражението им изглежда гарантирано.

И точно в този решителен момент на помощ идват болшевиките. Ленин е смятал, че щом англосаксонците са против турците, значи на турците трябва да им се помогне. И освен това нали Кемал е революционер. Само през 1920 г., в разгара на руската гражданска война, болшевиките подаряват на кемалистите 5 хиляди винтовки, милиони патрони и 200 кила злато, срещу които Франция и Италия тайно продават още оръжие в пристъп на наследствен макиавелизъм.

В резултат през 1921 г. Мустафа Кемал отблъсква гърците, възстановява Турция като регионална сила и за десерт, покрай другите вътрешни врагове, избива и турските комунисти. Така световната пролетарска революция подминава южната ни съседка, а Ататюрк се превръща в кумир за Хитлер.

Така се очертава едно просто уравнение. Когато англосаксонците са съюзници с Анкара, Русия е неин противник и Волен си пада туркофоб. А когато англосаксонците са против Анкара, Русия е неин приятел и Волен е туркофил. Следователно той не се е завъртял, завъртял се е континентът.

Превключването към режима на приятелство и взаимопомощ между Турция и Русия назряваше, назряваше и щракна през 2016 г., когато едни хора направиха опит за преврат срещу Ердоган. Ако наистина тези хора са били ръководени от САЩ, както смята самият Ердоган, то вместо да изпишат вежди, са извадили очи.

До този момент отношенията на Турция с Русия бяха във фризера заради сваления в Сирия руски самолет, а от този момент нататък бързо се стоплиха,

рускините се върнаха в Кушадасъ

и Анкара пожела да купи страховития комплекс С-400, заради който Белият дом реши да не дава на Турция предплатените невидими изтребители F-35. И накрая, когато тези дни Брюксел наложи санкции на Анкара и отряза квитанциите за ЕС, Кремъл отмени символичния остатък от руските санкции и разля шампанското.

Президентът Тръмп пуска пара през ушите заради комплекса С-400, но вероятно той самият не е чак толкова важен, важното е какво тепърва ще се случва под въздушното пространство, което той ще покрива. А това, което ще се случва, е природен газ за няколко трилиона долара. И точно това е най-важното за България.

Както знаем, спирането на руския газ през Украйна още не е отменено. Макар че знае ли човек? Путин вече намекна, че може и да го остави, ако Волен стане премиер. Шегувам се. Ако не стане, имаме 2 възможности – или пак руски газ по новата тръба “Турски поток 2”, или от газопровода “ИйстМед” (съкратено от Източно Средиземноморие), който ще докара в Европа газ от находищата край Израел и Кипър.

Естествено, че радетелите за два проекта са се хванали за шиите. САЩ са за “ЙистМед” и против “Турски поток 2”, а Турция и Русия дърпат в точно обратната посока. Предстои люта битка, която не е просто битка за газа, а битка за стратегическия контрол над Европа.

Турция първа нанесе удар, като започна сондажи в акваторията на Кипър и заплаши, че няма да пусне друг там. Лицензът за сондирането е формално издаден от Севернокипърската турска република, която не е призната от никоя друга държава освен от самата Турция. За целия останал свят тя няма никакви права над кипърската акватория.

Формално погледнато, Анкара е окупатор. Пак Гърция се закани, че ще спре сондажите със сила, но едва ли ще посмее. На Европа също не стигат силиците, а Тръмп държи да го преизберат.

Остава само едно средство - затягане, затягане и пак затягане на санкциите, докато турският народ не вдигне революция и не назначи Фетхуллах Гюлен за президент. Гюлен е човекът, който според Ердоган е организирал преврата от къщата си в Пенсилвания.

Независимо как ще свърши този сблъсък, големият риск е, че в един момент. България може да остане изобщо без газ. А може и обратното – да видим България на три газопровода!

Но да се върнем към завода на Фолксваген. Само преди седмица уж беше в Турция окончателно, а онзи ден се оказа, че въпросът не е решен и че България все още е в играта. "Разбира се, независимо как се вземе това решение, то ще бъде икономическо, а не политическо" – казал бил премиерът на Долна Саксония. Разбирайте – щом не е политическо, значи ще е геополитическо.

Според мен “Фолксваген” изчаква и се ослушва. И ако наесен се подплаши, в Турция изобщо няма да има нов завод. Лично аз смятам, че България никога не е имала шансове. Помислете сами – населението на южната ни съседка вече е към 80 милиона, а автомобилният пазар е поне 15 пъти по-голям от българския. Работната сила тук вече е оскъдна и старееща, а там е изобилна и млада, сравнително образована и още по-сравнително трудолюбива. При това

Ердоган направо носи на ръце подобни инвеститори – безплатен терен, безплатна инфраструктура и освобождаване от данъци.

Още по-важно е това, че Турция е една голяма врата към Азия и Африка, тя разполага с няколко пристанища за огромни контейнеровози и е може би най-важната спирка по т.нар. “Копринен път” от и към Китай. Някой ден под Босфора ще профучават китайски влакове със скоростта на боинги. Защо да не разнасят насам-натам чисто нови фолксвагени?

Едва ли може да има друга по-привлекателна държава за един автомобилен концерн. Заводът или ще е в Турция, или изобщо няма да го бъде.