Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кайзер Франц извървя пътя от пълното
щастие до непоносимата мъка

"Добре дошъл в нашия отбор на байпасите. Не е толкова страшно. Много сме бягали пред останалите и затова ни сполетя това", казва по телефона великият германски футболист Франц Бекенбауер на не по-малко гениалния Христо Бонев. Немецът опитва да вкара малка доза хумор в битката и на двете легенди със здравословните им проблеми.

В действителност в цялата работа няма никаква шега. Някога здравите като канари играчи днес по-силно от всякога се нуждаят от помощта на медицината, за да се преборят със сърдечните си заболявания. Времето лети, тялото остарява и всички рано или късно се сблъскваме с подобни неволи. Христо Бонев посрещна смело житейското изпитание, което в пълна степен важи и за Кайзер Франц.

Звездата на германския футбол оцеля след сложна сърдечна операция и трябваше да преживее още тежки удари на съдбата. Младостта му беше изпълнена с щастливи моменти, но старостта му донесе много тъга. Днес Бекенбауер упорито избягва медийното внимание може би защото

няма чак какво толкова хубаво

да каже

за живота си през последните десетина години. Въпреки това тълпата не го е забравила и живо се интересува от всичко случващо се с гения, който успя да стане световен шампион с Бундестима и като играч, и като треньор.

Кайзера обаче отново преживява тежък период. Здравословното му състояние продължава да се влошава. Съвсем наскоро футболната легенда съобщи, че почти не вижда с дясното си око след очен инфаркт. Дни по-късно швейцарски вестник публикува статия, според която Бекенбауер повече няма да ходи на разпити във връзка с разследване за корупция около домакинството на Германия на световното първенство по футбол през 2006 г. Прокурорите по делото, образувано на швейцарска територия, били запознати със становището на медиците, според което славният някога футболист днес е твърде болен, за да бъде разкарван по съдилища. Германия отдавна е простила всички прегрешения на своя любимец. А и каквото и да е направил, явно го е направил в интерес на родината.

Скандалът с раздаването на подкупи с цел да бъде подкрепена немската кауза при избора на домакин за мондиала все пак нанесе тежък удар по репутацията на Бекенбауер. Всички го сочеха като един от непоклатимите символи на джентълменството във футбола. Реноме, което Кайзер Франц си изгради още в славните си години във футбола. Либерото на "Байерн" (Мюнхен) и германския национален отбор мразеше мръсните номера и влизания във футбола. Жълтите му картони бяха все за разправии с реферите, допуснали някаква неправда по време на мача.

Бекенбауер беше джентълмен на стадиона и извън него. И до днес се разказват истории за

безупречния му и дори малко надут стил на обличане

Първите му треньори в "Байерн" търкали очи, когато посрещали в съблекалнята издокарания във фрак младок. Той от своя страна не обръщал внимание на подигравателните подмятания и дори твърде рано за възрастта си отправил претенции за титулярно място в мюнхенския гранд.

"Баща ми беше твърдо против да се занимавам с футбол, но аз още на деветгодишна възраст бях осъзнал, че няма друг път пред мен. После се намериха и други хора, според които не ставах за тази работа. Не им обърнах внимание, преследвах мечтата си, а продължението е добре известно на повечето фенове", разказваше навремето футболната легенда. И тези му спомени съвсем не са някаква идеалистична версия на реалността, за да стане автобиографията по-интересна.

Малкият Франц повече от всичко на света иска да играе в школата на любимия "Мюнхен 1860", но от там го съветват да се захване с някакъв друг спорт, тъй като не притежава достатъчно талант в краката. Разочарованието

е жестоко,

но младостта лесно побеждава мъката и зарежда с гориво мечтите.

В другия мюнхенски тим не са чак толкова категорични и дават шанс на момчето. След няколко добри години той е включен в първия тим със специалното разрешение на ръководството. Нещо, което вбесява тогавашния треньор Златко Чайковски, който не може да повярва как така са му натрапили някакъв голобрад юноша, който на всичкото отгоре гледа малко отвисоко началството.

Да, началото е трудно, но след това идват славните моменти. Франц доказва, че има потенциал не само за първия отбор на "Байерн" (Мюнхен), но и за националния отбор. Толкова е универсален, че пасва като дялан камък на какъвто и пост да го сложат.

Дори за кратко се изявява и като централен нападател, каквато е и детската му мечта. В крайна сметка постига най-големите си успехи като либеро. Умее еднакво добре да съсипва атаките на противника и да гради такива за собствения си тим. Всички толкова му се радват, че се налага да напише първата си автобиография още на 20-годишна възраст.

А големите успехи тепърва предстоят

Може би най-славният му миг е на световното през 1974 г. Бундестимът печели титлата на родна земя, но пътят до златните медали съвсем не е лек. Още преди началото на мондиала германските национали вдигат бунт за пари, след като са научили за какви премии ще играят холандци и италианци. Капитанът Бекенбауер убеждава съотборниците си да се откажат от бойкота, а местната федерация все пак увеличава бонусите от 30 на 70 хил. марки при спечелване на титлата. По време на самия шампионат лидерът на отбора стяга редиците и внася спокойствие, когато е необходимо. На финала играчите на ФРГ побеждават с 2:1 уж непобедимата Холандия, а капитанът на тима заслужено печели титлата Кайзер. А бъдещето е още по-слънчево.

Бекенбауер става петкратен шампион на Германия, печели три пъти КЕШ с екипа на "Байерн" (М) и два пъти получава "Златната топка". След това като треньор още веднъж вдига златната Нике на световното през 1990 г. Успехите му вървят ръка за ръка с

изграждането на безупречно име

Той е институция и дава надежда на милиони фенове по света, че по високите етажи на футболната власт има и хора с непокътната репутация, които се водят единствено и само от интересите на най-популярната игра.

Всичките тези красиви блянове бяха стъпкани в прахта, когато разследващите за първи път почукаха на входната врата на дома му в Залцбург. Имението беше претърсено по искане на швейцарската прокуратура, която през 2015 г. започна разследването срещу именития футболен функционер по вече споменатите подозрения, че е помогнал по втория начин на родината си.

Призовката да се яви на разпит беше огромна неприятност, но Бекенбауер я прие с безразличието на човек, който още се възстановяваше от жестока семейна драма. Първородният му син Шефан си отиде от този свят на 46-годишна възраст, след като

не успя да

се пребори с

коварна болест

Германските медии проявиха необходимото уважение и оставиха за известно време Кайзера насаме с мъката му, а най-близките му бяха притеснени, че той няма да успее да се пребори с ужаса. Германската прокуратура обаче нямаше как да прояви необходимата деликатност и започна разследване срещу футболната легенда. Всичките тези неволи се отразиха на двукратния носител на "Златната топка" и той го закъса със сърцето. Лекарите си свършиха добре работата, но техният пациент беше изгубил онзи си блясък, с който впечатляваше феновете на футбола.

До смъртта на сина си Бекенбауер държеше рекорда за гост с най-много участия в спортното студио на ZDF. След това спря да се появява по телевизиите и лъскавите светски събития, организирани от ФИФА и УЕФА. Отказваше и да се обяснява за действията си като шеф на организационния комитет на световното през 2006 и

за какво е похарчил едни 5,5 млн. евро,

които му превеждат по същото време. Може и да е сгрешил, но е твърде късно да му се търси сметка. В Германия прогнозират, че всички обвинения ще отпаднат заради минала давност. Присъда няма да има, но любовта на феновете ще остане. Беше и си остава твърде голям, за да бъде съборен на земята.