Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Диктатори изнасят златни резерви

363 тона е натрупала Венецуела, но дали ще остане нещо от него?

Октомврийската революция ще остане в историята като най-големия грабеж

Болшевиките повтарят удара, отмъквайки съкровищата на Испания по време на гражданската война

Къде са парите и златото? Това е първото, което трябва да установи всяка нова власт, особено след падане на диктаторски режим като този във Венецуела.

Опозиционният депутат Анхел Алварадо и трима правителствени източници съобщиха, че поне 8 тона злато са били

изнесени

от трезора

през последните дни с автомобили на кабинета.

Според народния представител целта е кюлчетата да бъдат продадени незаконно и по този начин да се финансира възраждането на стария режим. В момента противниците на Мадуро могат само да се надяват привържениците му да не сложат ръка на

целия

златен резерв,

който наистина е впечатляващ. 

През 2012 г. бившият венецуелски лидер Уго Чавес обяви, че ще върне в страната 233 тона злато, съхранявано в американски и европейски банки. Скоро след това подписа закон, с който национализира всички златни мини с идеята добитият от тях ценен метал да постъпва в резерва. Смята се, че Венецуела разполага поне с

363 тона

и е сред 15-те най-богати страни в света по този показател. 

Именно с този факт са свързани и най-големите притеснения на опозицията. Депутатът Хосе Гера дори предупреди, че мистериозният самолет, който кацна в Каракас от Москва, може би е бил натоварен с

20 тона злато

за Русия

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков официално заяви, че кабинетът няма абсолютно никаква информация по този въпрос. Малко по-късно излязоха информации, че режимът на Мадуро прави опити да продаде 15 тона злато на Обединените арабски емирства.

Плячкосването на златото и парите е

първостепенна задача

на всеки диктаторски режим. Независимо дали тепърва превзема дадена страна или е принуден да бяга. Древната история изобилства от такива примери, но има много случаи и в най-новата история.

Октомврийската революция е може би най-ужасяващият грабеж, когато една кръвожадна шайка с помощта на немската армия с невиждана жестокост и терор превзема Москва.

Първата работа на вождовете й е да да се настанят в Държавната банка и да национализират всички останали финансови институции. Под лозунга "Да заграбим за народа заграбеното", златото е плячкосано и потъва в дълбоките джобове на

бандата

около Ленин

Обкръжението му очаква всеки момент германските им ментори да ги отстранят и затова в ускорени темпове обират предприятия, частни домове, събрано е дори златото от 80-те хиляди манастира. По сведения на руските историци само от църквата до 1922 г. са иззети над 2,5 млрд. златни рубли. 

Но те не отиват за умиращите от глад руснаци, а парите са претопени в злато, което излиза на международните борси. Количеството е толкова внушително, че през 1923 г. медиите констатират драстичен срив в цената на благородния метал. Западната преса тогава разкрива, че голяма част от парите, получени от продажбата, отиват по

банкови сметки

в Швейцария

на името на Ленин,

Троцки и обкръжението им.

Според "Ню Йорк Таймс" всяка е с между 40 и 80 млн. долара. Само Троцки държал 80 млн. долара в две щатски банки. Изданието дори изразява съжаление, че многомилионните авоари на Ленин са депозирани в швейцарска банка, въпреки че в САЩ лихвите били много по-изгодни.

Тоест червените вождове, под маската на пламенни революционери, са били едни най-обикновени крадци и масови убийци. За съжаление тези истини излязоха наяве чак в началото на 90-те години, когато за кратко руските архиви бяха отворени.

Едва тогава руските историци научават, че

плановете

на Ленин

са били елементарни - той и приятелите му да вдигат революции в различни страни, за да оберат златото и парите им, докато народът със светнал поглед празнува новия строй и бленува как ще управлява. 

Затова и следващият мегаудар на болшевиките не закъснява. Идеалната възможност е Испанската гражданска война, която започва през юли 1936 г. Тогава републиканското правителство е свалено от привържениците на ген. Франко и страната е разделена на две. Кремъл, виждайки, че неговата клика в Мадрид губи властта, подготвя секретна спецоперация. Мегаударът е поверен на резидента на НКВД в Испания Александър Орлов, който е и ръководител на легендарния Шпионин на ХХ век Ким Филби. 

По това време Испания притежава

четвъртия най-богат златен резерв

в света и е атрактивна плячка за лакомите комунисти около Сталин.

Операцията стартира, когато във военноморската база Картахена в 7900 кутии е натоварено злато за 518 млн. долара. Под най-строга тайна 20-те камиона се отправят към пристанището, където трябва да бъдат пренесени на съветски кораби, които ще отпътуват за Одеса.

Според спомените на разузнавача и по-късно шеф на Четвърти отдел в НКВД Павел Судоплатов Сталин издава декрет да не се издават никакви документи или квитанции за взетото злато. Освен това операцията трябва да се пази в пълна тайна, за да не могат привържениците на Франко да атакуват конвоя и да конфискуват съкровището.

Орлов в продължение на 3 нощи

товари 72-та тона благороден метал на съветски кораби,

за да не събуди никакви подозрения.

Когато е качена и последната кутия, служител на испанското финансово министерство моли за документ, който да пази до връщане на златото обратно в Испания. Орлов отказва с думите, че не може да даде никаква разписка преди товарът да пристигне в Москва. Тезата му е, че едва тогава ще бъдат издадени всички документи.

Испанецът естествено е притеснен и взема спонтанното решение заедно с трима свои подчинени да се качи на кораба за Одеса, за да получи разписката за депозирането на златото в Москва.

В книгата "Фатални илюзии" е описано как на 6 ноември 4 кораба акостират на пристанището в Одеса. Оттам ценният товар е прехвърлен на влака за Москва, придружен от хиляди войници и от зам.-шефа на НКВД в Украйна, който лично трябва да предаде пратката на народния комисар на вътрешните работи Николай Ежов. В цялата тази суматоха, естествено, четиримата испанци, които искат да получат документа за златото, мистериозно изчезват.

Орлов, който е контролирал цялата операция на територията на Испания, знае, че той е следващият.

Защо Сталин ликвидира участниците в операцията, четете в хартиеното издание.