Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Всекидневно консумираме вредни трасмазнини

Увеличават нивата на лошия холестерол и риска от сърдечни проблеми, провокират бързо трупане на килограми, увреждат нервната система. Във всичко това са обвинявани трансмазнините, които се съдържат в огромна част от продуктите на пазара.

Евтини имитиращи продукти, използвани в заведения за бързо хранене за пържене и готвене, често са богати на опасни хидрогенирани мазнини. Те обаче се съдържат и в бисквити, крекери, чипсове, солети, вафли, бонбони, кроасани, сладоледи. Вредните съставки се установяват дори в продукти като сирене, кашкавал и масло, в които по принцип не би трябвало да се съдържат.

Хидрогенирането е процес, през който преминават мазнините, за да се вложат в даден преработен продукт. При него течни растителни мазнини се нагряват на висока температура при наличието на водород и катализатори. След такава обработка обаче се оказва, че те вече крият рискове за здравето. От асоциация "Активни потребители" подчертават, че попаднали в организма, те се натрупват, увеличават нивата на лошия холестерол, риска от инфаркт и инсулт.

Много производители ги добавят в продуктите си обаче, защото са евтини, по-лесни са за опериране в производствения процес, увеличават срока на годност, обогатяват аромата и вкуса на храните и ги правят по-лесни за съхранение.

Специалистите подчертават, че е най-опасно продукти с хидрогенирани мазнини да се консумират заедно с горещи напитки, защото много бързо се разтварят от високата температура и лесно проникват в тъканите. Затова риск за здравето представляват и всякакви храни – сготвени или пържени не с естествено слънчогледово олио или зехтин, а с имитиращи продукти или маргарин, които съдържат много трансмазнини. При нагряване над 40 градуса те стават токсични.

Оказва се, че всекидневно средностистически потребител консумира много хидрогенирани мазнини. Най-рисковата група са децата, защото те най-много обичат пържени картофи, чипсове, шоколади, банички и сладолед. Лекари подчертават, че трансмазнините се натрупват в детския организъм и увеличават риска от затлъстяване в ранна възраст и съответно от високи нива на "лошия холестерол" и дори високо кръвно. Хидрогенираните мазнини се изписват по различни начини: трансмазнини, втвърдени масла, растителни масла, растителни мазнини. Най-големият риск е, че често се добавят в продукти като масло, сирене и кашкавал, без дори да се изпишат на етикета.

Проучване от 2015 г. на асоциация "Активни потребители" доказва, че в четири от десет марки масла на българския пазар е установено наличие на немлечни мазнини, при някои дори над 50%. От асоциацията подчертават, че влаганите заместители често са растителни масла (например палмово) или хидрогенирани отпадъчни мазнини. Според българското законодателство продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като "имитиращи”, но практиката показва, че това невинаги се спазва. Година по-късно от асоциацията осъществяват проучване на сирената на пазара. И установяват, че всеки шести продукт е фалшив – с наличие на немлечни мазнини, без това да е упоменато на етикета.

На пазара съществуват и много продукти, на чийто етикет пише, че съдържат растителни мазнини. Според специалистите те също крият рискове за здравето, но не нарушават закона, защото е въпрос на отговорност на потребителя да прочете какво съдържат и да прецени дали да ги купува. По закон те се обозначават като "имитиращи” и най-често на тях пише "масло смес", "сирене смес" и т.н. Другият проблем е, че дори и потребителите да са длъжни да обозначат добавянето на трансмазнини, не съществува определена допустима доза за съдържанието им. А всяко допълнително увеличаване на приема повишава риска за здравето.