Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Щеше ли да има скандал, ако Ода Жон беше грозна и дебела?

Ода Жон е артистичният псевдоним на художничката Михаела Дановска, даден й от германския художник Йорг Имендорф. Родена е през 1979 г. в София. Баща й  е художник. Следва в Художествената академия в Дюселдорф, Германия, като през 2003 г. завършва в класа на Йорг Имендорф с отличие "Майстершулер”. От 2007 г. живее и твори в Париж. От 2008 г. я представлява френската галерия "Темплон". През 2012 г. става носител на наградата за живопис "Пиер Карден”, Франция.

В страна, в която участието в "Биг Брадър" е мерило за успех, е трудно - дори невъзможно - да бъдеш Ода Жон. Рискът е или да останеш незабелязан и оценен само от затворен кръг хора, или още по-лошо – около теб да се вдигне много шум за нищо и всички да се окажат достойни да критикуват изкуството ти. Дори хора, които не просто нямат нужната компетентност, а нямат и нужната чувствителност изобщо да възприемат каквото и да е изкуство. Може би Ода Жон предизвика такава лавина от критика и омраза, защото греховете й са повече от един – тя не е просто модерен артист, а си позволява прекалено много. Да е красива, самостоятелна, смела, модерна. Прекалено много грехове. Особено за жена!

Седемте гряха на Ода Жон

Провокация

Изкуството като провокация е изпитание за публиката. То не е просто скандално само по себе си, а кара зрителите да стават скандални. А това трудно се прощава. Изложбата "Сърцевина", която може да бъде видяна до 13 януари в Националната художествена галерия, представя Ода Жон за първи път в България. Включени са над 50 произведения – живопис, скулптура и акварел от най-ранни творби до днес. Определят ги като "серии от безкрайни анаграми на разчленени и мутиращи човешки фигури; вътрешни органи; тела, вплетени в болезнена симбиоза; хибридни същества, сякаш родени в неспокойния сън на дете-демон". И макар картините наистина да са противоречива комбинация от еротика, романтика и насилие, всъщност не те шокираха обществото. Провокацията е коктейлът за откриването на изложбата, озаглавен "Вечеря – натюрморт”. Това обаче не е просто откриване, а пърформанс – трапеза с женски тела от хранителни продукти.

За часове Ода е разпната в социалните мрежи. Определяна е като "осквернител на Националната галерия", като "пошъл артист", дори като "луда художничка". Коктейлът е описан като "вулгарен", "поредната декадентщина", "разхищение на хранителни продукти по "време на чума”, "голямото плюскане". Интересно е как в общество, в което насилието над жени се толерира почти безмълвно, метафоричното представяне на същото това насилие в изложба се критикува на висок глас. Защото женските тела на масите изразяват именно това – колко унизително е понякога да си жена и как  неизменно те изяждат лакомо и наведнъж, без да се замислят за стойността ти. Може би Ода Жон надскочи собствената си провокация и успя да хвърли ръкавицата не просто към присъстващите на откриването на изложбата й, а към цялото ни общество, изобличавайки за пореден път колко празно е всъщност то и лишено от способност да мисли.

Красота

На всичкото отгоре Ода е доста красива жена. Тя притежава изключителна привлекателност и странна комбинация от невинност и провокативен сексапил. Това като че ли трудно се прощава на артистите. Ако беше мъж и беше едновременно красив и талантлив, щеше да бъде обожаван, но жена, която е едновременно сексапилна и модерна в изкуството, е неизменно хулена. Поне от носещите чист балкански манталитет. Трудно обществото приема, че една жена на 39 години може да е успяла, да продава картини за баснословни суми (а картините на Ода се разпродават за десетки хиляди евро още преди да бъдат изложени), да е самостоятелна и на всичкото отгоре и красива. Сякаш подсъзнателно се сравняваме с нея и осъзнаваме колко сме назад всъщност. И за да не приемем своето несъвършенство, е по-лесно да открием негативи в другия. А в живота на Ода има много сътресения, които могат да бъдат изопачени.

През 2000 г. тогава все още Михаела Дановска се омъжва за германец. Мнозина виждат в това скандалното убеждение, че е поредната българка, намерила лесен начин да се установи в чужбина. На всичкото отгоре съпругът й е и неин преподавател в Дюселдорфската художествена академия. Скандал! И за да се стреснат съвсем праволинейните – той е с 34 години по-възрастен от нея. Това в очите на мнозина е крайната присъда на Ода. Каквото и да е постигнала тя, каквото и да направи в бъдеще, в техните очи тя ще си остане единствено младо момиче, обвързало се в доста апетитен брак. Защото според много мъже, а за съжаление, и според много дами - красивите жени успяват единствено и само с външния си вид… Колко е лесно да се мисли така. Ако Ода Жон беше дебела и грозна може би по-лесно щяха да приемат статута й на артист.

Френски стил

Чуждестранното й име също е трън в очите на хейтърите. Не могла ли да се задоволи с така хубавото Михаела Дановска, защото трябвало да пренебрегва българските си корени, защо се проявявала като родоотстъпничка. Изкривеният патриотизъм изстреля куршуми и срещу Ода, която не е направила нещо нечувано за артистичните среди – да приеме псевдоним, да изрази себе си чрез алтер его, да излезе от миналото, за да се посвети изцяло на изкуството. Всъщност името Ода Жон е измислено от нейния първо преподавател, а след това съпруг - Йорг Имендорф, признат за един от най-големите германски художници от втората половина на XX век.

Смелост

Много са пироните в кръста на Ода Жон. Най-ръждивите са тези, свързани със скандалните разкрития около мъжа й – Йорг Имендорф. Малцина отиват да видят нейната изложба в Националната галерия, но мнозина споделят в социалните мрежи твърденията на жълтата преса – някои от преди много години, че съпругът й е се е отдавал на оргии с проститутки и големи количества кокаин. Фактът, че художникът вече е покойник, съвсем не възпира да го наричат „перверзник“, „фен на садо-мазото“ и „деградент под прикритието на авангардист“.

Какъв е бил точно Йорг може би знае единствено Ода, а нейните действия говорят, че тя го е подкрепяла до последно. Когато журналистите я нападат по време на скандала в Германия, тя казва единствено, че застава плътно зад него и няма да го напусне. Изисква се много смелост, за да устоиш на цялата помия.

Странно как се пренебрегва и фактът, че Йорг страда от тежкото заболяване ALS - амиотрофичната латерална склероза, с което години наред живее и Стивън Хокинг. Това е фатално неврологично заболяване, характеризиращо се с прогресивна дегенерация на моторните неврони, водеща до мускулна атрофия и парализа на крайниците, както и до увреждане на говора и проблеми с дишането. Повечето пациенти остават приковани в инвалидна количка без възможност за комуникация и често стигат до тежки депресии. Да бъдеш съпруга на болен от ALS е изключително изпитание и мнозина биха избягали от отговорност и биха си спестили това да гледат как човек, когато обичат, малко по малко угасва. Фактът, че Ода остава до Йорг в най-трудния период от живота му, би трябвало да затвори устата на критиците. Не че те се трогват от истинските прояви на човечност, защото не я разпознават.

Интересно защо се изписаха и фермани, че най-вероятно след смъртта на Йорг, Ода е получила огромно наследство, а никой не се замисли какво ли й е коствало на 27 години да остане вдовица, как се е справила със своята загуба и с тази на малката си дъщеря, която невръстна е загубила баща. Такъв удар е огромен за едно момиче и изисква от майката да бъде сто пъти по-смела и силна, за да оцелеят и двете. А Ода оцелява. Напуска Германия, където все още не е отшумял тътенът на скандалите, и отива в Париж, за да се прероди. Само тя си знае какво й е струвало да загърби дом, сигурност, приятели, познати и да се осмели да започне наново.

Артистизъм пар екселанс

Да си артист и да се занимаваш с изкуство са две съвсем различни неща. Има художници, които продават прилично, приети са добре от критиката, даже се намесват в социалния живот или дори се заминават с политика. Тези художници обаче сами по себе си рядко са артисти в чистия смисъл на думата. Артистите са личности, които не възприемат света като останалите, виждат го чрез подсъзнанието си, усещат го болезнено и често остават неразбрани. Не че ги интересува, защото те живеят на съвсем различно ниво. Ода Жон категорично е артист. Самият факт, че мнозина не харесват произведенията й и не я одобряват, още повече защитава статута й на артист.

Тя просто не мисли в рамки. За това е доказателство и един от последните й проекти – „Прегръдката“. Изключително нежна, наситена с чувства, великолепна скулптура. Ода Жон успява да разчупи изначално заложения в скулптурата замисъл, че камъкът улавя един застинал момент и сякаш е красота замръзнала във времето и пространството. Как го постигна? Като „пуска“ скулптурата да обикаля из България. Така „Прегръдката“ започва собствено пътешествие и отива да се срещне със зрителите. Колко великолепно е, че творбата има свой живот извън автора. Този пътуващ проект се появи на скала над морето във Варвара, на Вазовата пътека край Своге, за да стигне до градината на двореца „Врана“, където е в момента.

Интровертност

В днешния свят известните личности са собственост на почитателите си. Те са следени навсякъде и още по-лошо принуди от модерните времена да живеят публично в социалните мрежи. Колкото повече последователи искаш да имаш, толкова по-често трябва да публикуваш. Хора искат да видят всичко – какво ядеш, къде спиш, с кого най-вече, какво купуваш, какво изхвърляш, ако може и какво повръщаш едва ли не.

А Ода Жон е интроверт. Тя не обича да се изявява прекалено извън изкуството си, не е готова да коментира всичко в личния си живот само за да има почитатели и със сигурност не се е оставила социалните мрежи да я ръководят. Профилът й в инстаграм има 8 хиляди последователи, което за артист от такава величина е малко, а постовете са предимно картини, артистични портрети и никакви снимки във фитнеса или на храна – какъв грях!

Напредничавост

Каквото и да си говорим, най-големият грях на Ода е, че е напредничава. Изпреварила е времето си и може би обществото не е дорасло, за да я разбере. Но това като че ли е грехът на всички големи художници. Достатъчно е да си припомним, че думата „импресионист“ е измислена като обида към тези „ужасно неталантливи рисувачи“, които навремето дори не са били признати за художници.

Коментара ()

Вашият коментар