Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Щеше ли да има скандал, ако Ода Жон беше грозна и дебела?

Ода Жон е артистичният псевдоним на художничката Михаела Дановска, даден й от германския художник Йорг Имендорф. Родена е през 1979 г. в София.

Баща ? е художник. Следва в Художествената академия в Дюселдорф, Германия, като през 2003 г. завършва в класа на Йорг Имендорф с отличие "Майстершулер”. От 2007 г. живее и твори в Париж.

От 2008 г. я представлява френската галерия "Темплон". През 2012 г. става носител на наградата за живопис "Пиер Карден”, Франция.

В страна, в която участието в "Биг Брадър" е мерило за успех, е трудно - дори невъзможно - да бъдеш Ода Жон. Рискът е или да останеш незабелязан и оценен само от затворен кръг хора, или още по-лошо – около теб да се вдигне много шум за нищо и всички да се окажат достойни да критикуват изкуството ти.

Дори хора, които не просто нямат нужната компетентност, а

нямат и

нужната чувствителност

изобщо да възприемат каквото и да е изкуство. Може би Ода Жон предизвика такава лавина от критика и омраза, защото греховете й са повече от един – тя не е просто модерен артист, а си позволява прекалено много. Да е красива, самостоятелна, смела, модерна. Прекалено много грехове. Особено за жена!

Провокация

Изкуството като провокация е изпитание за публиката. То не е просто скандално само по себе си, а кара зрителите да стават скандални. А това трудно се прощава. Изложбата "Сърцевина", която може да бъде видяна до 13 януари в Националната художествена галерия, представя Ода Жон за първи път в България.

Включени са

над 50

произведения

– живопис, скулптура и акварел от най-ранни творби до днес. Определят ги като "серии от безкрайни анаграми на разчленени и мутиращи човешки фигури; вътрешни органи; тела, вплетени в болезнена симбиоза; хибридни същества, сякаш родени в неспокойния сън на дете-демон". И макар картините наистина да са противоречива комбинация от еротика, романтика и насилие, всъщност не те шокираха обществото.

Провокацията е коктейлът

за откриването на изложбата, озаглавен "Вечеря – натюрморт”. Това обаче не е просто откриване, а пърформанс – трапеза с женски тела от хранителни продукти.

За часове Ода е разпната в социалните мрежи. Определяна е като "осквернител на Националната галерия", като "пошъл артист", дори като "луда художничка". Коктейлът е описан като "вулгарен", "поредната декадентщина", "разхищение на хранителни продукти по "време на чума”, "голямото плюскане".

Интересно е как в общество, в което насилието над жени се толерира почти безмълвно, метафоричното представяне на същото това насилие в изложба се критикува на висок глас. Защото женските тела на масите изразяват именно това – колко унизително е понякога да си жена и

как неизменно

те изяждат

лакомо

и наведнъж, без да се замислят за стойността ти.

Може би Ода Жон надскочи собствената си провокация и успя да хвърли ръкавицата не просто към присъстващите на откриването на изложбата й, а към цялото ни общество, изобличавайки за пореден път колко празно е всъщност то и лишено от способност да мисли.

Красота

На всичкото отгоре Ода е доста красива жена. Тя притежава изключителна привлекателност и странна комбинация от невинност и провокативен сексапил. Това като че ли трудно се прощава на артистите. Ако беше мъж и беше едновременно красив и талантлив, щеше да бъде обожаван, но жена, която е едновременно сексапилна и модерна в изкуството, е неизменно хулена. Поне от носещите чист балкански манталитет.

Трудно обществото приема, че една жена на 39 години може да е успяла, да продава картини за баснословни суми (а картините на Ода се разпродават за десетки хиляди евро още преди да бъдат изложени), да е самостоятелна и на всичкото отгоре и красива. Сякаш подсъзнателно се сравняваме с нея и осъзнаваме колко сме назад всъщност. И за да не приемем своето несъвършенство, е по-лесно да открием негативи в другия. А в живота на Ода има много сътресения, които могат да бъдат изопачени.

Какви са другите грехове на скандалната художничка, четете в хартиеното издание.

Коментара ()

Вашият коментар