Новите централи ще са абсолютно безопасни за човечеството и природата

В Масачусетския технологичен институт бързат да развият технологията, за да спасят планетата от замърсяването и глобалното затопляне

Руснаците имат шанс да изпреварят всички, но засега пазят в тайна проекта си

Сегашната космическа надпревара не е случайна, тя е за едно от най-чистите горива, обяснява пред "168 часа" доц. Георги Петров. Според него Китай вече здраво е повел в състезанието за постигане на термоядрен синтез.

"Там правят опити да “горят” водород, като при синтеза се получава хелий - обяснява Петров. - Идеята им е така да решат енергийните проблеми на човечеството."

Причината големите държави да опитват да развият този нов тип термоядрени централи е, че те ще са абсолютно безопасни. Ако сега при синтеза на деутери и тритий е налице термоядрена реакция, то с хелия тя ще е 50 пъти по-слаба.

"Удивителното е, че тази ядрена реакция практически е нерадиоактивна", е изводът на руските учени. Според тях дори при най-неприятния възможен инцидент, за хората и околната среда няма да има никакви последици. Заключението им е категорично: "Радиоактивността при освобождаването ще е близка до нула." Макар че в това няма как да бъдем сигурни, защото все още не е постигната необходимата температура от около 200 млн. градуса по Целзий. Именно при нея учени допускат, че все пак е възможно да има радиация. Без този експеримент човечеството няма как да е сигурно в безопасността на технологията.

"От Китай вече съобщиха, че са постигнали 100 млн. градуса температура, за да протече синтезът", обяснява доц. Георги Петров. Само за сравнение това е температура,

6 пъти по-висока от тази в центъра на Слънцето

Тя обаче също не е достатъчна, за да бъде постигнат желаният термоядрен синтез между деутерий и хелий.

Фактът, че китайските физици успяха да задържат плазмата за половин минута в термоядрена инсталация, означава, че са реализирали управляем ядрен синтез, отбелязва сп. "Нейчър физикс".

В САЩ не остават по-назад, дори най-вероятно ще изпреварят китайските си колеги. В Центъра за изучаване на плазмата и термоядрен синтез към Масачусетския технологичен институт смятат, че са на крачка от постигането на целта. Оттам обявиха, че в експеримента SPARC са постигнали висока енергийна ефективност. Както и че това е първата демонстрация на нетна енергийна полза, след като са произведени

между 50 и 100 мегавата

Там също не са тествали технологията с хелий, а с тритий и деутерий. За да постигнат този резултат, те са изградили нова свръхпроводима технология като термоядреният синтез се получава чрез използване на нов тип високотемпературни свръхпроводими магнити. След успешния опит учените започват разработването на много по-големи и по-мощни магнити. Идеята им е час по-скоро да развият идеята, за

да помогнат на планетата

да превъзмогне глобалното затопляне и замърсяването. Причината е, че това ще е една от най-безопасните и чисти технологии, особено ако задоволяваме енергийните си нужди с хелий. Именно това принуждава Китай, Франция, Япония, САЩ, Русия и Индия да са в непрекъсната надпревара да постигнат все по-високи температури, за

да задържат търсения термоядрен синтез

Руснаците също са в много напреднала фаза и много учени смятат, че в един момент могат да изпреварят останалите. 

"В правителствения университет по астрономия "Ломоносов" Владислав Шевченко безспорно си разбира добре от занаята, но се питам как ще се извършват доставките до Земята? Разбира се, ако не са решили да изградят реактор на Луната," усмихва се доц. Георги Петров.

Самият руски учен Владислав Шевченко не изключва варианта на Луната да бъде създаден комплекс, в който хелият да се отделя и след това да се транспортира до Земята.

"Минната индустрия на Земята трябва

да бъде прехвърлена на Луната

почти изцяло, смята Шевченко. - С горивния и енергиен комплекс." Според него това ще отнеме време, но трябва да се започне от днес.

"Като изотоп хелий-3 се съдържа в лунната почва и е изключително енергийно-ефективно термоядрено гориво, но все още сме много далеч от неговото практическо използване",  обясни пред "168 часа" астрономът Момчил Дечев. 

За какво още човечеството може да ползва Луната, четете в хартиеното издание.