От откривател на Америка той е на път да стане един от най-свирепите

кръволоци в историята

Зад океана заливат паметниците му с боя и не искат да честват Деня в негова чест

Интересно дали преди около 500 години, когато заминава с корабите “Санта Мария”, “Пинтя” и “Ниня” да търси кратък път към Индия, Христофор Колумб е допускал, че един ден ще го сравняват с най-големите злодеи и кръволоци в историята на човечеството. Скандалът тлее отдавна, но тези дни се разви буквално на принципа на снежната топка. Доскоро Денят на мореплавателя се честваше с военни паради и неслучайно окръгът, в който е столицата Вашингтон, е кръстен именно на него.

Всичко тръгва от едно безобидно обсъждане в градската управа в Лос Анджелис дали да се премахне паметникът на генуезеца в парка.

Тази точка, която мнозина са очаквали да мине някак между другото, обаче

отприщи такава обществена енергия, че постепенно завладя цяла Америка. Започват серия от акции в САЩ, а протестиращите вадят нови и нови данни за най-продължителния холокост, извършван някога в историята на континента. Според тях още с акостирането Колумб и хората му

систематично започват да избиват коренното население индианци или да ги вземат в робство. Според различни данни 90 на сто от местните жители са ликвидирани от испанците през следващия четвърт век или умират от болести, пренесени от белите.

На градската управа не й остава нищо друго, освен да излезе с решение да премахне паметника от парка, тъй като личността на Колумб се свързва с

брутално

подчинение и робство

Абсолютно неочаквано демонтажът бе приветстван и от боливийския президент Ево Моралес. В туитър той поздрави управата на Лос Анджелис с думите, че така нареченото откриване на Америка е “чист геноцид и експлоатация на естествените ресурси”.

Макар че по рождение Колумб е генуезец, от решението не се възмути родната му Италия, а Испания, под чийто флаг той е реализирал останалите завинаги в историята пътешествия.

В испанската преса започна мащабна защита на Колумб и почти всички изявени професори по средновековна история се надпреварваха да обясняват, че

именно той е откривател

на Америка и по никакъв начин пътешественикът не е свързан с бруталното насилие над коренното население, в което сега го обвиняват. Сред аргументите им са

благородните

мотиви на кралица Исабела

Кастилска да го изпрати, за да провери дали са верни изчисленията на античните учени за сферичната форма на Земята и т.н.

За ненавистта в Америка към Колумб подсказва и фактът, че все повече негови паметници са жертва на вандализъм, а много щати отменят честванията по повод Деня на мореплавателя. Тази година Охайо бе поредният, който излезе със заключението, че това е свързано с най-ужасния геноцид срещу коренното население на Америка и повече не може да празнува на този ден.

Дебатът “за” и “против” Колумб започва още през 1977 г., когато на Международна конференция в ООН започва обсъждането на холокоста срещу индианците на Северна и Южна Америка. На базата на изнесените аргументи през 1991 г. калифорнийският град Бъркли става първият, който отменя честванията за Деня на Колумб.

Оттогава досега 60 града са го последвали.

Дали анти-Колумб вълната ще го извади и от учебниците по история, четете в хартиеното издание.