Прочетох с недоумение новината, че съм направил предложение и съм подписал петиция Летище "София" да носи името на д-р Желю Желев – президент на Р България в периода 1990-1997 г.

На неформална среща с членове на първия национален координационен съвет на СДС в началото на тази година бе направено такова предложение, но още тогава ясно заявих, че друг е начинът, по който можем да приемем близката си история. Паралелът с наименованието на летището в Гданск не може механично да се пренесе за летище София.

Летището във Варшава носи името на Фредерик Шопен, а не на Лех Валенса. Въпросът е в мярката. Валенса е символ на една дълголетна борба на полския народ срещу комунизма. Д-р Желю Желев не е такъв символ. Което не означава, че не трябва да бъде уважена неговата личност и дело. Но преди това те трябва да бъдат обяснени, анализирани обективно и в светлината на последвалите като резултат на негови политически действия процеси в България. В противен случай рискуваме вместо да изпишем вежди да избодем очи.

Демократичната общност в България трябва да приеме своята история такава, каквато е. А не да продължава вътрешно партизанските си борби. Защото именно издигането в култ на едни личности в тази общност и тоталното отрицание на други, доведе до катастрофа "старата десница".

Приемането на историята е не само задължителен политически акт, но и морален акт.

Политиците не са направени по един калъп, за да мислят и действат еднакво. Като всички хора и те са различни. Това е прекрасното на демокрацията.

Политиците грешат. Техните грешки са поука, а не място за екзекуция. Само комунистическото мислене не даваше и капка съмнение да падне върху лидера. Ние не сме комунисти и затова един честен, откровен, с факти и аргументи, разговор за началото на демокрацията ни е отдава необходим. Защото дойдоха млади поколения, които нищо не знаят за това начало и много лесно днешни политически хитреци ги манипулират.

Рано е за летище "Д-р Ж.Желев". Но отдавна е време за приемане и изтъкване на всичко добро, което с много грешки и проблеми, ни донесе демокрацията. Голото отрицание, негативизмът и нарцисизмът са лоши съветници в политиката. Но и горчивите истини не трябва да се премълчават.

От фейсбук