Думи на несъгласие: Рано е за летище "Д-р Ж. Желев"
Прочетох с недоумение новината, че съм направил предложение и съм подписал петиция Летище "София" да носи името на д-р Желю Желев – президент на Р България в периода 1990-1997 г.
На неформална среща с членове на първия национален координационен съвет на СДС в началото на тази година бе направено такова предложение, но още тогава ясно заявих, че друг е начинът, по който можем да приемем близката си история. Паралелът с наименованието на летището в Гданск не може механично да се пренесе за летище София.
Летището във Варшава носи името на Фредерик Шопен, а не на Лех Валенса. Въпросът е в мярката. Валенса е символ на една дълголетна борба на полския народ срещу комунизма. Д-р Желю Желев не е такъв символ. Което не означава, че не трябва да бъде уважена неговата личност и дело. Но преди това те трябва да бъдат обяснени, анализирани обективно и в светлината на последвалите като резултат на негови политически действия процеси в България. В противен случай рискуваме вместо да изпишем вежди да избодем очи.
Демократичната общност в България трябва да приеме своята история такава, каквато е. А не да продължава вътрешно партизанските си борби. Защото именно издигането в култ на едни личности в тази общност и тоталното отрицание на други, доведе до катастрофа "старата десница".
Приемането на историята е не само задължителен политически акт, но и морален акт.
Политиците не са направени по един калъп, за да мислят и действат еднакво. Като всички хора и те са различни. Това е прекрасното на демокрацията.
Политиците грешат. Техните грешки са поука, а не място за екзекуция. Само комунистическото мислене не даваше и капка съмнение да падне върху лидера. Ние не сме комунисти и затова един честен, откровен, с факти и аргументи, разговор за началото на демокрацията ни е отдава необходим. Защото дойдоха млади поколения, които нищо не знаят за това начало и много лесно днешни политически хитреци ги манипулират.
Рано е за летище "Д-р Ж.Желев". Но отдавна е време за приемане и изтъкване на всичко добро, което с много грешки и проблеми, ни донесе демокрацията. Голото отрицание, негативизмът и нарцисизмът са лоши съветници в политиката. Но и горчивите истини не трябва да се премълчават.
От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Истината за Народния съд: Издава 2618 смъртни присъди, а в Нюрнберг срещу висши нацисти най-тежките наказания са само 12
Декларацията на социалистите, в която наричат Народния съд "необходимо и неизбежно правосъдие", неслучайно предизвика бурен скандал и доведе до отстраняването на нейния автор Валери Жаблянов от поста
-
Галерия Как БКП воюваше с джаза
В първите години след войната в България се разиграва изключителна драма. Въпреки купонната система, мизерията и строгите ограничения, налагани от тоталитарната власт, младежите
-
Полковник неволно издал на СДС, че на "Раковски" 134 има бръмбари
Призракът на Държавна сигурност преследва младия СДС, чиято сграда служебното правителство даде на Европейската прокуратура, още преди създаването му. Подозирали, че ги подслушват
-
Галерия Трите битки с рака на Оливия Нютън-Джон и кошмарът 1992-ра
Актрисата забранила на лекарите да ѝ казват колко време ѝ остава Губи сестра си и кръщелницата си, но не пада духом Работник се самоубива в една от спалните в имението ѝ
-
Галерия Уилсън спасява България, граф Игнатиев лъже, за да обесят Левски
На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, а то какво било, изригва хаджи Иванчо Пенчович, когато разбира, че пращат на смърт Апостола 8 града, улици, села