Пропаганден мит от времето на тоталитаризма у нас изкарва Тодор Живков спасител на българските евреи. За да се харесат на бившия Първи, партийните идеолози от БКП се захващат с обезсмъртяването му със средствата на изкуството.

Така например във филма "Ешелоните на смъртта" от 1986 г. на режисьора Борислав Пунчев младият "Янко" (в ролята Филип Трифонов) лично организира протестна демонстрация в защита на евреите. После с риск за живота си ги сваля от вагоните, на които са натоварени към концентрационните лагери в Германия. При това

невероятните приключения

на бъдещия генерален секретар на БКП са предадени като в някакъв екшън, в който главната роля е запазена за него.

Истината обаче е съвсем друга.

"Тодор Живков категорично не е участвал в събитията, които са показани във филма - разказва 80-годишният Леон Бенатов, преживял холокоста и в момента доброволец екскурзовод в Софийската синагога. - Гледал съм навремето "Ешелоните на смъртта" и си спомням, че актьорът беше много добре гримиран, така че да прилича на младия Живков. Тогава през 1986 г. все още беше много силна пропагандата и дори аз вярвах, че Живков е участвал. По-късно работихме заедно с Вера - дъщерята на Хаим Оливер, който беше сценарист на филма. От нейните уста съм чувал, че му е оказван много голям натиск по време на снимките, за да нагоди едно или друго събитие, така че да се подчертае ролята на Живков. Доколкото знам, точно тогава е получил и удар и в крайна сметка вероятно от тези вълнения е починал преди лентата да бъде завършена."

Автентични свидетелства от епохата рисуват съвсем различна картина.

"Самуил Ардити, синът на Бенямин Ардити и член на Кнесета, ми е разказвал за събитията от онези години - продължава Бенатов. - Освен инициативите на комунистите е имало и действия на ционистите. Те са разбрали, че се готви

депортация

на евреите

от големите градове - слуховете са били, че ще бъдат изселени. Тогава царският съветник Любомир Лулчев, владиката Стефан и Екатерина Каравелова са успели да получат обещание от цар Борис, че няма да се допусне изпращането на евреи извън България. Основава се Спасителен комитет, който заседава на ул. "Братя Миладинови" 26 в София и в него се е решавало какви действия да се предприемат."

Знаковата акция е

протестната демонстрация,

която е трябвало да стигне до Двореца и да иска отменяне на рестриктивните мерки на властта. Спасителният еврейски комитет обаче се обявява против демонстрацията. Съображенията са, че по това време в столицата има много германци и ако точно в Деня на славянската писменост се предизвикат брожения на пъпа на София, тя със сигурност ще има негативни последици за съдбата на евреите у нас. Въпреки това мнозина, и евреи, и българи, спонтанно тръгват с множеството.

"Първоначално са заключили централната софийска синагога и са се събрали в синагогата на тогавашния бул. "Княгиня Клементина" (на мястото на 30-о училище "Братя Миладинови" на дн. бул. "Александър Стамболийски") - обяснява Бенатов. Имало е призиви и дори някой се покачил на една пейка С бой полицията

ги спира

малко преди да достигнат площад "Възраждане" - до пресечката с ул. "Странджа". И добре че са ги спрели там, защото комунистите изобщо не са помислили какво ще се случи, ако демонстрантите бяха достигнали до Двореца".

В онези години е било нормално младите евреи да се увличат по комунистически идеи, а впоследствие БКП изцяло си присвоява извършените от тях акции.

"Тогава комунистите не са били такива, като след 9 септември 1944 г. Не е имало добри комуникации, а и пропагандата, която е идвала от Москва, е била на много високо ниво. Младежите евреи са били подложени на истински "брейн уош" и не са знаели нищо за случващото се в Съветския съюз. Освен това България наистина, макар и насила, волю-неволю е участвала в този Тристранен пакт. Имало е и фашистки организации у нас, но подчертавам - те не са били във властта. Истината за тези години обаче вече е известна. Вижте например сериала "Недадените", въпреки че разни критикари го оплюват, в него с архивна точност бяха предадени събитията", завършва разказа си Бенатов.

Митът за Живков като спасител на евреите изцяло рухва след демократичните промени. Появяват се спомени, документи, нови изследвания на наши и чужди автори.

През 1998 г. в САЩ се появява книгата "Извън хватката на Хитлер" на професора от Атланта Михаел Бар-Зоар (български евреин, напуснал страната през 1948 г.). По този повод в интервю за Би Би Си авторът разказва за срещата с Живков при събиране на материали за книгата си.

"Той ми каза - спомня си професорът, - че лично е организирал манифестацията. Да го кажем и с неговите думи: "О, да, разбира се, аз свърших работата!"

Започналата клоунада завършва съвсем печално. Защото професорът изважда документи, от които се вижда, че не той, а Вълка Горанова и Бети Данон са организатори на протестната акция, че той по това време е отсъствал от София.

Живков започва да го усуква. "Неговите отговори - спомня си Бар-Зоар, - съжалявам, не бяха верни. Питах къде точно почна тя - той не знаеше, къде свърши - пак не знаеше. Бил ли е в синагогата, когато почна - не е бил. Познавал ли е равина - не е познавал равина. Защо не са го видели - понеже бил отзад." А от ефира на Би Би Си професорът обобщава: "Така стъпка по стъпка разбихме цялата негова версия".

Както в други случаи, така и в този версията на Живков е изградена на неистини. Преди да започне манифестацията, някакъв човек на име Тодор - Тошо, скача от една пейка и призовава: "Напред!". Това е предостатъчно в негово лице Живков да припознае себе си. Да, но след няколко години се оказва, че човекът от пейката не се казвал Тошо, а Гошо.

Унижението

за Живков

идва в края на разговора с бъдещия автор на книгата "Извън хватката на Хитлер". Професорът заявява, че притежава документ, подписан от Бети Данон, според който Живков няма нищо общо с протеста за спасяване на българските евреи. Живков замълчава около минута и избухва: "Тя е била манипулирана!".

Иначе навремето наистина е имало реакция от комунистическата партия. В позив от 23 май 1943 г. се настоява народът да не допусне изпращането на евреите в Третия райх.

Още на другия ден от Трети партиен район започва протестна акция, в която се включват граждани от цялата столица. За масовостта на акцията допринася и еврейският комитет на ОФ. Въпреки намесата на полицията (арестувани са над 400 евреи) протестиращите успяват да стигнат до центъра, където са разпръснати със сила.

Точно този акт е използван за обогатяване на биографията на Тодор Живков. Впоследствие във филма "Ешелоните на смъртта" на Борислав Пунчев Живков е изведен като

централна фигура

на събитието

А в "История на Софийската градска организация на БКП" (1981) на с. 458 пише дословно: "Акцията започна от Ючбунарския партиен район под ръководството на Т. Живков".

По-късно тогавашното ръководство на Културно-просветната еврейска организация в София излиза с официална позиция, че под натиск на сътрудници на Живков и на Института по история на БКП "бяхме принудени да величаем мита за участието на Тодор Живков в демонстрацията на 24 май".