Лъвът на железните

полкове се завърна,

където му е мястото

Да пишеш за героите от Първи и Шести пехотен полк на Софийската желязна дивизия, е особено трудно. Трудно е, защото един от най-добрите ни военни писатели Георги Георгиев е написал за тях великолепната книга “Един от първа”.

Това е най-добрата българска книга за войната. Това е нашият Ремарк. Препоръчвам я на всеки, който иска да оцени колко въздействащ може да бъде българският език и да усети колко далеч сме избягали от онази отчаяна отдаденост на дедите ни към род и родина.

У нас рядко

правдата

тържествува,

но вчера това се случи. Лъвът на железните полкове се завърна там, където му е мястото. Пред сегашното НДК, там, където години наред практически е бил българският Пантеон. Мемориалът на славните железни полкове. Там, където са били изписани имената на три хиляди български воини, загинали в Македония, Тракия и Добруджа.

Духът им навярно е загубен завинаги, но лъвът се завърна. И това е една утеха. Утеха.

Заупокойна молитва за душите на тези, които сразиха сърбите при Сливница и Драгоман, на тези, които проляха кръвта си в калните полета на Тракия през Балканската война, на тези, които покриха с костите си Македония през Първата световна и биха румънци и руснаци в кървавата шир на Добруджа, на тези, които през Втората световна война атакуваха германците при Стражин и Страцин.

Все героите от Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк. Те са единствените български воини, завладявали чужда столица в новата ни история. Букурещ през 1916-а.

За техния марш в румънската столица Георги Георгиев, сам участник в него, е написал:

“Музиката свири.

Знамето се вее.

Лъвът реве

Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ.

Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца. Виждате ли сега българския войник? Може да няма гащи. Но победи! Може да носи съдрани панталони. Но победи! Може да мъкне смачкан шинел. Но победи! Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда. И все пак вие ни сочите една хартия. Ние ви сочим сто победи! Ние, Първа дивизия! Желязната! Славната! Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!”

Един друг велик българин, покойният шеф на Военноисторическия музей полковник Петко Йотов, казваше точно този текст по зашеметяващ начин.

С дрезгавия си глас, който боботеше точно като тропота на маршируващи железни войници. Ако днес ни гледа отнякъде, съм сигурен, че Петко Йотов се усмихва благо. Той победи. Неговият лъв се завърна на мястото си.

Коментарът е от 24 часа