B 11 часа сутринта на 25 май 2009 г. визитациите в детските отделения на "Пирогов" са отдавна приключили, а в операционния блок кипи усилена работа. Всеки ден там се оперират по 5-6 деца, а болницата от дълги години лекува повече от половината от всички бебета, родени с аномалии в цялата страна.

Вентилацията в операционния блок обаче отдавна не работи, ортопедът травматолог монтира пирон в подбедрената кост на детето с бормашина, закупена с лични средства, защото друга няма. Рентгеновият апарат е стар и облъчва опасно екипа.

Условията в отделенията са още по-покъртителни и на ръба на мизерията. Няма легла, тоалетните са общи, но без тоалетни чинии, повредените чешми капят денонощно, но пък няма бани. Мазилката е олющена и виси от таваните, боята по стените е напукана. Наоколо пълзят в изобилие хлебарки, но лекарите, сестрите и санитарите са крайно недостатъчно.

По същото време и на същата дата на 231 километра оттам, в Стара Загора, официално се открива Център за комплексно социално обслужване. Ремонтираната сграда трябва да приюти местните органи на социалното министерство и още 4-5 агенции, свързани с него.

Разбира се, няма нищо лошо чиновниците да работят в нормална обстановка. Проблемът е, че строителната фирма взема почти 20 милиона лева при реално извършен ремонт за по-малко от 8 милиона лева. И както разкрива по-късно прокуратурата, веднага след предаването на обекта строителният предприемач започва ударен строеж на хотел и три къщи в курортен комплекс Лозенец на морето.

Ремонтът в Стара Загора всъщност е само един от десетки примери за злоупотреби, безстопанственост, корупция и рязко забогатяване на приятелски фирми и кръгове на фона на мизерията в детското отделение на "Пирогов", което беше изоставено на разрухата цели 53 години.

Ами само градинката пред НДК от старта на демокрацията бе ремонтирана поне 2 пъти. Да не говорим за скандални случаи като 3-те милиона лева за освежаването на 10 чешмички в парка "Златни пясъци" или геомембраната на язовир "Цанков камък", която изначално е абонирана за едни 80 хиляди лева годишна поддръжка, въпреки че се оказа едно от най-модерните съоръжения в Европа, на планетата Земя и вероятно в цялата Слънчева система...

Не знам за вас, но за мен е изумителен фактът, че детското отделение на "Пирогов" е построено и открито в далечната 1964 година и не е било ремонтирано сериозно до 2017 г., когато държавата отдели 2 милиона лева, а една фондация още 400 000 лева, за да изглежда то 53 години след построяването си като модерна и приветлива болница.

Как е възможно цели десетилетия да не се намерят някакви си 2,5 милиона лева за ремонт на клиника, която лекува толкова много пациенти годишно, при това става въпрос за деца. Не е ли крайно скандално това?

Цели 18 правителства след 1989 г. са си затваряли плътно очите за този проблем.

А само през септември 2016 г. Националната служба за охрана е дала точно толкова пари за 2 бронирани автомобила. Народното събрание пък е отделило от 1989 г. до 2015 г. цели 70 млн. лева за поддръжка на автопарка си.

На някои може и да прозвучи популистко, но за мен най-логичният въпрос тук е кое е по-важно за нацията ни - комфортът на чиновници, които вече 26 години преход не могат да изведат страната от зоната на бездържавност, бедност и корупция, или нашето бъдеще - децата на България?

Ако някой си мисли, че мизерията в детското отделение на "Пирогов" е била някаква тайна през същите тези 26 години, дълбоко греши. Вестници, телевизии, радиостанции са публикували и излъчили десетки репортажи за бедствената ситуация там. Само откакто аз съм главен редактор на "168 часа", нашият вестник е публикувал два пъти обширни репортажи със снимки на изоставената от държавата клиника.

Сигурен съм също, че повечето от началниците на детското отделение са писали десетки рапорти, но те са потъвали дълбоко в чекмеджетата на съответните министерства. Защото чиновниците у нас по правило много трудно решават конкретни проблеми. Те обожават обратното - абстрактни теми като здравна реформа, здравна карта...

Сфери, в които можеш успешно само да имитираш дейност. Докато бюджетът за здравеопазване набъбва, набъбва, набъбва всяка година, болниците затъват, качеството на лечение се срива, а кадърните лекари бягат в чужбина.

Нещо като стартиралата за пореден път неуспешна война на просветното министерство с тежките учебници на учениците. И днес чета как гиганти експерти предлагат последни гениални решения - да се сменяла хартията на учебниците, ама пък щяло да падне качеството... Да се сложели повече шкафчета в класните стаи, за да си държат децата там учебниците...

Гениално, наистина. Но от какво ще четат учениците вкъщи?

Не е ли по-просто учебниците вече да се правят в две части - за първия и за втория срок например. Така теглото в раницата автоматично пада с 50 процента.

Но защо трябва решенията да са прости и логични, като може да са сложни и с десетилетия нерешими - като мизерията в детското отделение на "Пирогов", която чака цели 53 г. своя основен ремонт.