- За 70-годишнината на Димитровград обзаведоха бригадирско жилище, ще го дават под наем на любопитни туристи

- В трите стаи в началото живеели по две семейства

- Бял бюфет, жакардови килими и ковьорчета по стените - част от неизменния интериор

Култовият първи български телевизор “Опера 3” проработи и хвана сигнал. Ламповият черно-бял приемник, модел 1966 г., е произведен малко преди световното първенство по футбол в Англия, където участва и националният отбор на Народна република България. С настройките по хващането на програмата се зае кметът на Димитровград Иво Димов.

Телевизорът е

част от

обзавеждането

на атрактивен

ретроапартамент

от времето на социализма. Експозицията е за 70-годишнината от създаването на Димитровград. Жилището пресъздава времето след 1951 г., когато вече са построени първите блокове в новия град и хората се нанасят да живеят в тях по начин, който е по-различен от познатия им живот на село. Правят се първите опити за създаване на удобство и уют.

Дотогава пристигналите от всички краища на България бригадири били настанявани във временни дървени постройки и палатки. Преди преобразяването на жилището в различни години в него се помещаваха администрацията на ФК “Димитровград” и закритият вече Радиовъзел.

4-стайният апартамент се намира

в кооперация тип

сталински барок, а в съседния вход се намира Дом музей “Пеньо Пенев”. Там е било жилището на поета с ватенката.

Новооткритият соцапартамент е обзаведен с автентични предмети, събрани от дарения. Сред тях са например старите черни телефони ТА.

Поради недостига на жилища в началото в новопостроените комуналки се настанявали по две семейства. Тези, които имали деца, се разполагали в спалнята и още едно помещение, а семейството без деца - в отделна стая.

Кухнята, банята

и тоалетната

били общи

за всички обитатели на жилището. Имало е и перални машини.

“Атрактивна е кухнята, където бе изградена и мивка от тухли, типична за времето си. Тогава във всяка кухня е имало легло с пружина, дървена маса, на която са се хранели хората. Там е и традиционният бял бюфет и посуда - чинии, чаши, чайници и други”, разказа шефката на историческия музей в града Елена Георгиева.

Останалите стаи са спалня с гардероб от онова време, детско легло и кът за ръкоделие, съществувал във всички жилища, където жената шиела и бродирала. Моделите жените копирали от популярните за времето си списания - “Жената днес”, а по късно и “Бурда”. В този кът на една маса са наредени шевна машина, списания, различни ръкоделия и модели.

Гостната или всекидневната е стаята, в която се намира голяма

масивна

полирана маса

с тежка плюшена

покривка

и т.нар. полирован бюфет, където са се нареждали по-скъпите сервизи. Интериорът се допълвал от радио, грамофон и телевизор “Опера”.

“Когато се загубеше звукът, тате биеше един шамар на “Опера”-та и звукът тръгваше. При липсата на картина тя се появяваше с юмрук по горната част”, разказа преживяванията си от детството 52-годишният Никола Николов.

Във всички стаи има характерните за онова време жакардови килими и ковьорчета по стените.

Четвъртата стая е обзаведена като кабинет, предвидено да функционира в бъдеще като информационен център, където туристите ще могат да получават информация за забележителностите в общината.

Кметът на Димитровград Иво Димов уточнява, че идеята е апартаментът да се дава под наем на туристи и желаещи да се потопят в онова време. Тарифите още не са определени, защото предстои общинският съвет да гласува регламента за наемането на този апартамент.

“Годините, през които е изграждан градът ни,

ще стават все

по-атрактивни

за по-голяма част от хората. Трудно е сега да се обясни на младото поколение как Димитровград е строен с ентусиазъм и доброволно, с идея и мечта да се направи нещо различно”, сподели Димов.

От другата страна на булеварда срещу ретро апартамента са паметниците на Димитър Благоев и на легендарния български борец Еньо Вълчев, завоювал много медали за школата на Димитровград.