През 2018 г. нашумя т.нар. „случай Бабченко". Руският писател и публицист Аркадий Бабченко трябваше да бъде поредният убит критик на Кремъл. Година по-рано той бе емигрирал в Украйна. И там със съдействието на украинските служби за сигурност изпреварващо сам инсценира „убийството" си. Благодарение на смелостта му бе задържан предполагаемият реален убиец и установени връзките му с руските специални служби. Стана известна и цената платена за реалното убийство на писателя – 40 000 долара.

Аркадий Бабченко отлично познава руския характер. В неговите разкази се чувства влинието на Гогол и Чехов. В тях положението е „хуже губернаторского", както казва героят на Чехов от „Дуел". Тук публикувам откъс от негов разказ, в превод на Васил Данов, в който става дума за това кога и как ще дойде така желаният мир и как ще изглежда съвременната победа. Стига сме говорили за миналото. Нека да погледнем в бъдещето. Любопитно четиво, особено за нашите путинофили, а и за начало на предизборната кампания. И така, четете:

„А, жегна ли ви публикацията за танковете „Абрамс" по Тверския булевард? Вече трети автор дращи по темата. Щом ви интересува, нека да ви разкажа как ще стане, скъпи приятели.

Колоната „абрамси" ще мине по Тверския и ще спре на Манежния площад. Благодарните руснаци, забравили „Крим-наш", ще хвърлят цветя на освободителите и с наведени от притеснение очи ще ги молят за хуманитарни консерви.

Аз ще си седя върху бронята, ще пуша мълчаливо и мълчаливо ще ви гледам. Понякога ще правя снимки. Вие ще се усмихвате срамежливо, ще размахвате американски флагчета и всячески ще демонстрирате дружелюбие.

Като изпуша цигарата, все така мълчаливо ще хвърля фаса, ще се гмурна в люка и след миг ще изляза в ръка със стар американски кожен колан със звездички върху токата. Ще кажа: „Е, хайде. Строй се в колона по двама!"

Сваляйте гащите, братци! Ся шъ съ лекуваме. От величие. От имперство. От шовинизъм. От ксенофобия. От лакомия за чужда земя. От мерак за война. От омраза. От човеконенавист. От робство. От мракобесие.

...

После ще потеглим към Останкино.

Не, няма смисъл да плачете. Да разправяте за ипотеката и за изхранването на децата. Че просто сте си вършели работата, че сте само шофьор или чистачка. Тогава трябваше да плачете. Днес е късничко. Лечението ще бъде комплексно. Този път няма да сбъркаме. Пък и на вас ви е провървяло. Чувате ли писъци? Откъм сградата на ФСБ? Там прилагат истинска терапия.

Ама вие какво си мислехте? Не, няма да стане като предишния път. Няма да има "О-Раша-Горбачов-Перестройка-Дружба". Ъ-ъ. Веднъж се изхитрихте всичко да одрискате. Затова този път вместо "Ра-ра-распутин" ще бъдат приложени програмата "Петрол срещу хранителни продукти", външно управление и денацификация. За около 20 години.

После ще посетим Олгино. Лайфнюз. Рен-ТВ. И другите по списъка. Никого няма да пропуснем. Нищо няма да забравим. Тормоза. Насаждането на омраза. Призивите за превземане. За война. За убийства. Гадните колажи и репортажчета.

Коланът е от здрава дъбена кожа...

Това е само началото. Най-хубавото тепърва предстои. Вижте изглед от Хага. Оценете архитектурните достойнства на сградата на Международния съд...

... Но нямаме намерения да „подреждаме" Русия. Напротив. Категорично подкрепяме разпадането на шибаната ви империя...

Ядреното куфарче го сложете ей тук. Браво! Ето ви едно русенско варено.

Братлета, вие не разбирате най-важното: не сме дошли да ви освобождаваме. А да ви лекуваме.

Не носим мир, а ЛУСТРАЦИЯ.

Така ще бъде двадесет години. Като в Германия.

Пък после ще видим..."

*От фейсбук