Разбрал, че е болен от рак, по време на протестите срещу Орешарски, но не

променил живота си. 

Преди 1989 г. криел произхода си.

Шокирал състудентите си с прогнозата, че комунизмът ще падне.

51-годишният доцент от Юридическия факултет в Софийския университет "Климент Охридски" Кристиан Таков е единственият, който успя да се разграничи от произхода си, без да предизвика скандал.

Починалият миналата седмица юрист е внук на брата на члена на Политбюро на ЦК на БКП Пеко Таков. Кръстьо Таков също е бил партизанин, активен борец против фашизма и капитализма. Но преподавателят по семейно, гражданско и търговско право никога не е изглеждал като разглезено дете на партийната номенклатура. Нещо повече - докато е бил студент, още преди 1989 г. не е искал да се знае какъв е произходът му. Не е ползвал и привилегии.

Негови състуденти нямали и идея с кого учат в един курс. "Щеше да се чуе, при нас имаше доста деца на партийната номенклатура. Но Кристиан очевидно искаше да бъде като всички нас и не демонстрираше да е нещо по-различно от нас", коментира негов състудент.

Не е показвал по-висок стандарт на живот, не са го возили със специални коли на УБО, ходел е с всички останали младежи на бригади и залягал над учебниците.

Никой никога не е засичал Кристиан Таков със сина на Пеко Таков Янчо, който му се пада чичо, или друг от фамилията им.

Преподавателят по семейно, търговско и гражданско право в Софийския университет още тогава се откроявал от останалите, спомнят си негови приятели.

"Беше активен и запомнящ се дори в първи курс. Изненадани сме, че не се включи в политиката и се ангажира с партия чак в последните години - разказаха негови приятели пред "168 часа". - Около 1989 г. беше част от една групичка, които знаеха какво ще се случи. Разказваше ни, че скоро ще падне режимът. Явно е имал информация. Беше наясно и с всичко за дисидентските кръгове.

Покрай него и ние разбирахме какво става зад кадър. Починалият едва на 51 г. юрист не се е възползвал от възможностите да учи в чужбина преди 1989 г.

Но когато влиза в политиката, злите езици го нападат - дали наистина е демократът, за когото се представя. Ала той не мълчи:

"Тъй като някой със сигурност ще поиска да знае аз ляв ли съм, по средата, либерал или какъв съм, ще отговоря: На сложните въпроси няма прости отговори, това е ясно. По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист."

Таков научил за тежката си болест по време на окупацията на Софийски университет и протестите през 2013 г. Моментът, в който решил да се включи по-активно в политическия живот на страната. Това разказват негови приятели.

Бил наясно със съдбата си, но не спирал да работи. Преди три седмици дори бил готов да се кандидатира отново за член на Висшия съдебен съвет, въпреки че не се чувствал никак добре.

Името на Кристиан Таков нашумя точно покрай ежедневните шествия и протести по времето на премиера Пламен Орешарски. С участието си и с активната си позиция. Тогава той агитираше студентите си да излязат на улицата, но да не пият и да не пушат, да не са агресивно настроени, да не говорят оскърбително и да почистват след себе си.

Всички, на които е преподавал, са възхитени от него. "Беше оратор номер едно и най-важното - за разлика от повечето преподаватели беше лишен от всякакво високомерие", спомниха си хора, на които е бил асистент. Професори и доценти ги гледали отвисоко като идиоти, на които трябва да налеят мозък с фуния. Но починалият от тежка болест юрист бил опериран от това отношение.

"На един от изпитите титулярът беше болен и стана ясно, че ще ни изпитва Кристиан Таков. Изпаднахме в ужас, защото се говореше, че той трудно пуска - разказа бивша студентка. - Аз бях първата, която трябваше той да изпита. Всички останали сядаха на съседната маса, ставаха, хвърляха ми по един съчувствен поглед. А това не беше изпит, а разговор. Задаваше ми въпроси, на които не знаех отговорите. Говорехме за казуси от търговското право, което се изучаваше в следващия курс, но искаше да види как разсъждавам и дали мога да се справя. Накрая ми писа 5, но с тази оценка се гордея най-много. Излязох с огромно удовлетворение. Таков беше първият човек в Юридическия факултет, който ми вдъхна самочувствие."

Още като млад Кристиан Таков е бил безкрайно амбициозен. Завършва немската гимназия с отличие, а по-късно и Юридическия факултет. Расте в йерархията - става доктор, асистент и след това доцент. Макар и да не достигна званието "професор", Таков се превърна в единственият доцент, уважен със спуснат черен флаг от парадния вход на Софийския университет. Обикновено това се прави за професори и академици.

Първите си дни като адвокат прекарва при съдия Румен Янков като стажант. Възхищава му се почти през целия си живот. Първата им среща е през 1990 г. В своя блог Таков разказва този паметен момент:

"Кабинет в Съдебната палата. Мрачен. С тежки ламперии. Призван да дъхти на страхопочтителност. Затрупано с много и дебели дела бюро. Някъде иззад делата се вижда Румен Янков. Пратен съм при него от моята адвокатка патрон Лилия Касабова (някогашна негова колега - съдия). Той ми е дал едно от въпросните дебели дела. То не ми беше станало интересно, бях се оплел окончателно в него, което опитвам да скрия в напоителни юридикообразни излияния пред Румен Янков. А той ме гледа хитро, вътрешно усмихнат, но далеч от всякакъв присмех. И казва думите, които всеки приписва на собствения си учител:

Моето момче, като вземеш едно дело, сложи го на сърцето си. Каквото то ти каже, това е вярното." И добавя съзаклятнически: "Ако си добър юрист, ще намериш как да го обосновеш."

После понечва да завери стажантската ми книжка, но не намира химикалка. С трепет, съчетан със суетност, му подавам един наследен от знам ли кого Pelikan от 40-те години и гледам с тревога как перото се разкрачва под силния натиск на пръстите му. Промърморва "И аз имам такава вкъщи."

Нищо специално, въпреки това - незабравимо. При забележителните хора е така. Дори на най-баналните им действия отричаме ежедневността, а търсим да ги снабдим с нещо особено. Защото имаме нуждата от това особеното, а у себе си не го намираме достатъчно."

Приятелите на Кристиан Таков ще го запомнят с ерудицията, искрящото чувство за хумор и непоколебимия усет за добро и зло. Таков е човек, който ходи с костюм, но с колело на работа. Всъщност той е изключително запален по карането на колело, макар и сам да определя нашите улици като руска рулетка "не с един патрон, а с едно празно място в барабана".

Неговият приятел Маргарит Арабаджиев си припомня Таков в казармата: "Беше лютата зима на 1984-85 г., когато обходната нарядна двойка из територията на военното училище гледаше да се намъкне в залата на неработещото кино. По-прозаичните типове дремехме, докато мине нарядът. Школникът Таков свиреше в тъмнината на прашното пиано.

Той, очевидно, не бе непреклонният защитник на Родината с два пръста чело, широки плещи и стиснати устни, любим типаж на онези години от "диктатурата на пролетариата"... Не, Кристиан дразнеше разните фатмаци и "бригадири на трудови колективи", които се приближаваха до такива като него и им подхвърляха злобничко: “А бе, личност!”

Друг техен колега - Николай Вазов, си спомня за своите дни, прекарани с Таков в казармата: "Запознахме се в Сливен, учеше латински в свободното си време. С финес и упоритост, каквито за 5 години в НГДЕК не се постигаха.

Сентенциите на Кристиан са безчет. Ето една от тях. През втората година от службата полковник от поделението реши да съобщи нещо конфиденциално на началниците на поделението и се провикна: "Партийният актив да се събере вляво." Кристиан невинно питал:

“Другарю полковник, останалите партиен пасив ли са?”

В последните години обаче вследствие на болестта чувството му за хумор отстъпило на по-песимистични настроения: "Раят не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него."