Българинът, който поддържаше 800-те моста на Ню Йорк близо 30 години
- За отбивката за "Бояна" и Аспаруховия - ремонт, този над Дунав при Русе да се реорганизира и да поеме по-голям трафик, казва проф. Божидар Янев
- Комунистите го заплашват, че ако не се върне в България, ще намерят семейството му
Да се срещнеш с главния инспектор, отговарял за близо 800-те моста в Ню Йорк в продължение на 30 години, не е лесна работа. През 1989 г. започва като асистент - комисар, след това става изпълнителен директор и до 2018 г. е сменил 5-има кметове на града, известен като Голямата ябълка и 9-има комисари на транспорта.
Съвсем логично телефонът на професора в инженерния факултет на Колумбийския университет Божидар Янев не спира да звъни.
Търсят го хора от цял свят, канят го да се включи в различни проекти и конференции в чужбина, а той отговаря, че трябва да помисли.
"От Ню Йорк вчера се обадиха с молба да участвам в конференция, но не си дават сметка, че в момента съм в България - замислен отбелязва той. - Казаха, че ще финансират пътуването ми, но нещата не стават точно така. Тук трябва да проведа курс за студентите през есенния семестър." Всепризнат капацитет по мостовете, проф. Янев е автор на над 60 научни статии предимно в чужбина, а книгите му са издавани в САЩ, Япония, Китай и България.
Умело жонглирайки между ангажиментите и лекциите в Америка и тези у нас в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където е д-р хонорис кауза, едва успяваме да се срещнем с него в единствения възможен "времеви прозорец" - броени часове преди отново да замине в чужбина.
Затова първият въпрос към него, разбира се, е свързан с наблюденията му върху някои от най-големите ни мостове.
"Трябва да направя уточнението, че не съм правил обследвания, за да навляза в конкретика, примерно за Ню Йорк много добре знам какво трябва да се предприеме, а за България мога да кажа само какво виждам - посочи той. - Примерно при моста на Околовръстното шосе при отбивката за "Бояна" определено има нужда от намеса. Заради дефект е затворен, подпрян е, но е така вече 16-ина месеца.
Проблемът определено не е катастрофален и за това време мостът можеше да се ремонтира, но не съм чул да се обяви конкурс с идеи какво да се прави. Единствено се лансира, че трябва да се събори и да се построи нов, което ме хвърля в ужас, защото каквото и да струва ремонтът, новото строителство ще е 10 пъти по-скъпо. Да не говорим за времето, което ще отнеме. Не разбирам защо подобно място с виден профил може така да се игнорира. Задавам си въпроса дали не чакат нещо по-лошо да се случи, за да имат претекст да го съборят. Според мен може да бъде рехабилитиран и затова няма да са необходими кой знае какви инвестиции."
Подобно е мнението му и за натоварения Аспарухов мост във Варна. Проф. Янев смята, че след 50-ина години интензивна експлоатация е необходим ремонт: "Мостът не е млад. Проф. Добрин Денев е голям специалист по фундирането, с него писахме по този въпрос, за да обърнем внимание на ръководството да събере специалисти, инженери, включително от чужбина, имаме много добри кадри и да се намери най-добрият подход за рехабилитацията." Споделя, че колеги са го водили, за да му покажат някои елементи от мостовете над Витиня.
"Знам, че проф. Добрин Денев има интересни идеи с колеги как да се разшири функционалността на първия мост на Дунав при Русе - нивото на жп линията да се използва алтернативно за коли и влакове, което ще изисква по-добре организирано управление, но това ще даде възможност да се увеличи трафикът. За мен това безспорно е любопитно предложение, тъй като изграждането на нов мост ще отнеме десетина години, а този ще е в състояние да поеме нарастващия трафик."
Професорът признава, че анализирайки ситуацията у нас и тази в САЩ, е доста обезпокоен, защото студентите му и тук, и в Америка получават висока квалификация, но инженерната професия никъде не е високоплатена "Затова тези хора се насочват към по-атрактивни във финансово отношение кариери и една от каузите ми, включително чрез книги, е да популяризирам тази трудна професия", признава той.
Историята му е прелюбопитна и изпъстрена с толкова изненадващи обрати. Баща му Симеон Янев завършва американския пансион и получава стипендия от "Роберт колеж" в Истанбул. Очевидно младежът е показал отлични резултати и веднага след това печели стипендия в Колумбийския университет.
Връщайки се в царска България, той изгражда бетонния път между Пловдив и Пазарджик. С проф. Петър Шапкарев издават първия инженерен наръчник и първите инженерни таблици. Може би именно това го спасява от репресиите след 9 септември 1944 г.
Комунистите очевидно го ценят като специалист, но заради факта, че е американски възпитаник, и заради фамилията, пръсната между Западна Европа и САЩ, напредъкът му в професията е обречен.
"Било е ясно, че няма как да прогресира, но все пак го уважаваха - разказва синът му Божидар Янев. - През 60-те България започна да изпраща инженери в арабските страни, но оттам ги изгониха, защото се оказаха некомпетентни. Ситуацията бе такава, че в един момент се наложи да командироват там баща ми и други негови колеги. На 14 г. заминах при него в Ирак, а на 20 г. - в Тунис. Там той вече имаше възможността да възобнови контактите си с професори от Колумбийския университет, където го помнеха, и той използва престижа си, за да ме поканят да уча там."
Комунистите наблюдават фамилията с нарастващо подозрение, но не спират младежа да замине да учи в САЩ. Единствено отправят смразяващо предупреждение към Божидар Янев: "Имайте предвид, че можем да намерим всекиго навсякъде, а вашето семейство няма нужда да го търсим."
"Нямаше нужда да ми казват нищо, беше напълно излишно, аз, когато поема ангажимент към родителите си и съм казал, че ще се върна, значи ще се върна", спомня си професорът за онези напрегнати мигове. 4 години по-късно, когато приключва следването му и защитава доктората си, публикуван в Журнала по инженерна механика на САЩ, той за всеобща изненада през 1976 г. си стяга багажа, за да пътува към България.
"Когато отидох в мисията ни, за да се сбогуваме, там ме изгледаха доста смаяно - смее се проф. Янев. - "Ти луд ли си? Нито ние (в България - бел. ред.) те искаме, нито от САЩ те гонят." Но аз се върнах, както бях обещал.
Как у нас опитват да провалят кариерата на перспективния инженер и как става главен инспектор на легендарните мостове на Ню Йорк, четете в следващ брой.