Осем причини да запазим 10-те процента и дори да ги намалим на 9 процента

Нека започна с моя отговор:

Плоският данък е едно от най-положителните постижения на българския преход наред с валутния борд (1997 г.), членството в НАТО (2004 г.) и в ЕС (2007 г.), Шенген (2025 г.) и присъединяването към еврозоната (2026 г.). Не само не трябва да го премахваме, а отдавна предлагам намаляването му от 10% на 9%, както и на корпоративния данък също от 10% на 9%.

Какво ни каза МВФ?

Винаги съм имал много високо мнение за икономическите политики на фонда. През 2025 г. МВФ отправи препоръки към България. От целия доклад левичарите запомниха две словосъчетания: да се въведе пропорционален данък върху доходите и да се повишат социалните осигуровки. А фондът каза много повече неща със следната логика:

- Бюджетните разходи, дефицитите и дълговете излизат извън контрол и трябва да се вземат спешни мерки.

- Трябва рязко да се намалят разходите и да се извършат реформи в публичния сектор, каквито не са и започнали.

- Ако това не се случи, ще трябва да се търсят нови приходи, например по-високи данъци и осигуровки.

И аз казвам същите неща в над 100 интервюта и над 20 статии от 2021 г. насам. Както и много на брой добре школувани икономисти като Симеон Дянков и Любомир Дацов от Фискалния съвет. Левичарите, които сега цитират МВФ, никога не са критикували безумните разходи, които от около 36% от БВП при въвеждането на плоския данък сега

хвърчат над 46% в посока 50%

Никога не са били притеснени от огромните дефицити и от лавинообразния публичен дълг. Сега се присетиха, че за всичко им бил виновен плоският данък.

Наскоро прочетох статия от много четения от мен автор Валери Найденов от 29.09.2025 г. Не съм съгласен с неговите аргументи.

1. "Последиците от плоския данък са катастрофални."

С нищо неподкрепена оценка. Моята е точно обратната.

2. Всички европейци имали прогресивен данък, само ние – плосък. Значи трябва да бъдем като другите.

Има и други държави с ниски и/или плоски данъци през годините. Естония още през 90-те въведе плосък данък, който беше пример за нас. Северна Македония доскоро имаше такъв. Унгария въведе още по-нисък корпоративен данък от нашия. Ирландия традиционно има ниски преки данъци, което съвпадна с нейното изненадващо забогатяване до първо място в ЕС (!). Вероятно списъкът е по-дълъг, но не съм се занимавал с тази тема. Извън ЕС примерите са много. Има държави, където той е нула. Хем плоска, хем кръгла.

Вярно, повечето европейски държави са с прогресивно облагане. Това причина ли е и ние да се върнем натам? Според мен категорично не. През годините съм казвал, че по 3 теми България е шампион в ЕС – данъчната политика, бюджетната политика до 2020 г. и художествената гимнастика. В тези сфери е желателно

Европа да се учи от нас и да копира

нашите практики, а не обратното. Една от причините Европа да изостава от по-динамичните САЩ и Азия са високите данъци на нашия континент.

Сигурен съм, че по-ниските данъци в Източна Европа са предмет на масова завист в Западна.

3. "Планът за постъпления за 2008 г. бе изпълнен само на 95%."

Това според мен не е вярно. МФ не са глупаци и са планирали приходите с оглед на валидните данъчни ставки. Но ако е било вярно, причината за това не е бил плоският данък, а наближаващата световна криза, която застигна и България. Нека обаче припомня, че 2008 г. беше фантастична в икономическо отношение: висок растеж, огромен бюджетен излишък, ръст на заплатите към 20% и на пенсиите към 21%.

4. "В резултат България излезе на първо място по неравенство в доходите..."

В резултат на кое? Ако няма аргументация или причинно-следствена връзка, това е поезия. Кой е направил анализ и спрямо коя методика? Коефициентът Джини, който много малко хора разбират, но много хора цитират, е най-известният, но не е единствен. Той изчислява разликите в доходите, но има други показатели за активите. У нас например почти всички хора живеят в собствени жилища, а в Германия повечето са под наем.

Каквото и да е неравенството в България, то щеше ли да намалее с прогресивен данък? Дали повишеният риск от укриване (незаконно) или избягване (законно) на данъци няма да доведе до понижени бюджетни приходи и оттам до по-ниски социални разходи за по-бедните?

5. Данъчните приходи били спаднали с по-ниските данъци.

Не съм съгласен. От 2001 до 2008 г. всички преки данъци постъпателно бяха намалявани, а данъчните приходи винаги се увеличаваха, и то сериозно. По 2 причини – постигнатият висок растеж и изсветляването на икономиката е пряко следствие на по-ниските ставки.

Дори съм виждал анализи от левичарски професори, показващи, че дори като процент от БВП постъпленията от плоския данък не падат.

6. Въвеждането на плоския данък довело до тежка рецесия през 2009 г.

Във философията използването на верни факти за доказване на грешни изводи се нарича софизъм. Като това, че Ахил не може да надбяга костенурката, което очевидно не е вярно. Всички знаят, че рецесията през 2009 г. настъпи по целия свят и в цяла Европа (без Полша) заради световната финансова и икономическа криза. Плоският данък е имал толкова значение за това, колкото успехите или неуспехите на отбора ни по футбол.

7. "Реалният БВП през 2013 г. е по-нисък от 2009 г." И за това пак бил виновен плоският данък.

Представете си някой да анализира световното по футбол от 1994 г. и да каже единствено, че България е загубила първия мач от Нигерия с 0:3. Тогава ще си помислим, че сме се провалили, нали? Но после

побеждавахме наред и стигнахме до медал

Да се цитира избирателно БВП след 2009 г., без да се спомене световната криза, е манипулативно. По същия начин може да се твърди, че в страните с прогресивен данък БВП е спаднал точно през 2009 г. и за това е виновен прогресивният данък. Няма причинно-следствена връзка.

В годините след 1997 г. България постигна няколко значими резултата с вероятен световен рекорд за всички времена:

- Заплатите нараснаха от няколко долара през февруари 1997 г. до над 1300 евро или почти 1600 долара бруто в момента. А сега данъците са по-ниски, т.е. ръстът на нетния доход е още по-силен. Ако някой ми беше казал през 1997 г., че това е възможно, нямаше да повярвам. Който пък контрира: "Да, ама пак сме най-бедни в ЕС", да си спомни откъде тръгнахме през 1997 г. Тогава бяхме най-бедни в Слънчевата система. Скоро може да не сме най-бедни в ЕС.

- Безработицата спадна от над 19% през 2001 г. до 5-6% през 2008 г. А днес е още по-ниска.

- Борсовият индекс SOFIX се покачи над 27 пъти в евро и над 40 пъти в долари от 2001 до 2007 г.

- Публичният дълг намаля от около 280% от БВП през февруари 1997 г. до 13% през 2008 г. Сега обаче расте стремглаво в посока 35 – 40% към края на мандата. Чули ли сте критиците на плоския данък да са притеснени? Не, повечето от тях са заети да хейтят еврото.

Повтарям – вероятни световни рекорди за всички времена. Много от тези добри резултати се случиха благодарение на добрите икономически политики след 1997 г., на валутния борд и на ниските данъци.

Най-високият ръст на БВП се случи през 2000 – 2008 г.

Точно в годините, когато постоянно се намаляваха преките данъци.

8. Хора се самозапалиха заради плоския данък?

Много е лошо хора да се самозапалват. Но не съм чул те да са протестирали против плоския данък. По същия начин може да се твърди, че най-много загинали при ПТП имаше през периода на въвеждане на плоския данък.

Има един виц, че извънземни наблюдават Земята и виждат, че където има катастрофи и жертви, там има и линейки. Следователно линейките убиват хора. Логиката и причините, разбира се, са съвсем други.

9. Преките чужди инвестиции (ПЧИ) са ниски и за това също бил виновен плоският данък

Имаше времена, когато и чуждите, и българските инвестиции растяха силно. Върхът беше през 2007 г., когато ПЧИ бяха над 9 млрд. евро, или 30% от БВП! Днес са има-няма 2%. А пък брутното капиталообразуване в икономиката (нещо като чуждите плюс българските инвестиции) наближи 40% от БВП. Днес е има-няма 16% и може би е по-ниско от епохата на Виденов. Това бяха времената на намаляване на преките данъци. След кризата от 2009 г. картината се промени.

Днес колко предимства на България като инвестиционна дестинация

пред другите държави от Централна и Източна Европа можем да изброим? Ето моя списък:

- Плоският данък и ниският корпоративен данък

Май че списъкът ми свършва дотук. А недостатъците на България, които всъщност са причините за ниските ПЧИ?

- Недобрата съдебна система

- Усещането за висока корупция

- Липсата на реформи във всички сектори

- Липсата на приватизационни и концесионни сделки

- Липсата на подкрепа от държавата за капиталовите пазари. Всъщност правителствата след 2005 г. не са чували, че съществува борса

- Липсата на достатъчно работна ръка

- Най-ниската производителност на труда в ЕС

- Слабото владеене на чужди езици

- Малкият вътрешен пазар и намаляващото население

Има ли сериозен човек, който да твърди, че като се въведе прогресивен данък, ще се вдигнат инвестициите? Ако има, нека да обясни логиката.

Моите тези в подкрепа на ниските данъци са съвсем други:

1. Винаги съм бил радетел за ниски преки данъци

Още от 90-те години съм предлагал преките данъци да се намалят значително. После съм участвал активно в понижаването на ставките. Но и в най-смелите си мечти не съм се надявал да станат 10%.

2. Предлагам дори да намалим двата данъка до 9%

Защо точно 9%? Защото 9 е още по-ниско. За мен това е границата, под която бизнесът и индивидите

няма да имат стимули да укриват данъци

или да бягат към офшорни дестинации. Струва си да платят 9% и да не се занимават. Вярвам, че с 9% данък инвестициите и данъчните приходи ще нараснат.

3. Ниските преки данъци силно стимулират икономическата дейност

Не сме ли чували как във Франция и в други иначе прекрасни държави, но със силно прогресивни данъци, ако не работиш, получаваш почти толкова, колкото ако работиш. А ако се издигнеш в кариерата и получаваш повече, се включват по-високите данъчни ставки и ти се отнема все повече. Президентът Франсоа Оланд беше въвел 75% данък за най-богатите, с което изгони именно немалко от тях от Франция. А точно те плащаха най-тлъсти данъци. Много умно.

Обратно, колкото е по-нисък данъкът, толкова повече има смисъл да работиш и да просперираш. Да стартираш бизнес в България и да плащаш все повече като данъци и осигуровки. Найс, а?

4. Да има ли необлагаем минимум (НМ)?

Тази тема е по-сложна и никога не съм изказвал крайно мнение. Ето малко аргументи в полза на това да няма НМ:

- Ако се въведе НМ например около нивото на минималната работна заплата (МРЗ), много повече хора ще мамят и ще декларират доход точно на НМ, за да не плащат никакъв данък. Критиците ще кажат, че не е така, защото нали данък ще се плаща само върху горницата над НМ. Но съм мислил много по този въпрос и настоявам, че по психологическо-поведенчески причини много хора ще се стараят

да не платят нито лев данък

- Добре е милиони хора да се чувстват пълноценна част от обществото – спазват законите, работят, печелят все повече, плащат данъци и така участват в покриването на разходите за обществени услуги. Нека всеки се гордее, че плаща данъци и принадлежи към продуктивната средна класа. Иначе с НМ ще се окаже, че само милион-два от гражданите плащат за всичко.

- Бюджетът е много зле с дефицита заради прахосническите разходи. Освобождаването на МРЗ от всякакви данъци е огромна загуба на приходи. Няма с колко да вдигнем данъците на богатите, за да компенсираме това. "Кривата на Лафер" ни показва, че с повишаването на данъчните ставки събираемостта пада бързо.

- Вместо НМ за всички повече ми харесва идеята на държави като Полша и Гърция за освобождаване от данъци на младите хора. За да не емигрират, а да работят и раждат деца в родината.

5. Темата за неравенството е по-сложна

От студентските години ме е интересувал този въпрос. Т.нар. Обществена функция на благосъстоянието (Social Welfare Function) не се измерва само с един показател.

- Коефициентът Джини показва със сложна статистическа формула колко се различават доходите на богатите и бедните. Но той не е универсален. Ако имаме страхотен растеж и доходите на всички се утроят, този коефициент няма да се промени – все едно всичко си е същото. Т.е. увеличаването на доходите няма никакво значение, така ли?

- Хората, които коментират (не)равенството като единствена цел, ще кажат, че Куба и Северна Корея, където повечето хора са безумно бедни, са по-добри общества и трябва да приличаме на тях. Ако пък удвоим доходите на бедните и утроим доходите на богатите, ще кажат, че това е лошо, защото неравенството растяло. Аз пък мисля, че такава динамика не е толкова зле.

- Важен друг показател е колко бедни са най-бедните и забогатяват ли, или вървят надолу. Има ли човек, който да отрече, че през последните 28 г. и МРЗ, и минималната пенсия, и средните заплата и пенсия са се увеличили с високи темпове?

- Според методиката на коефициента Джини пенсионер или неработещ гражданин с ниска пенсия, но с много и скъпи имоти, е беден. А той може да е много богат. Трябва да се вземат предвид и активите като имоти или инвестиции.

За мен положителните цели и правилните политики са други:

- Да има много висок растеж, за да могат бързо да забогатяват всички.

- Да има ниска безработица, за да могат да участват всички.

- Доброто образование, особено висшето, да стимулира хората да се квалифицират, да остават в България, да се стремят към по-високоплатени работни места.

- Обществото да възнаграждава предприемчивите, трудолюбивите, поемащите риск. Ако точно тях изгоним с високи данъци, ще останат само чакащите някой да им раздава помощи.

- Да ценим и подкрепяме бизнеса и инвеститорите.

- Важно е всички обществени слоеве да подобряват живота си. Но повече хора да разчитат на себе си, а държавата да се грижи само за най-нуждаещите се.

6. В България по-малък брой хора с високи доходи плащат за всички

Повечето от хората с ниски доходи имат допълнителни "бонуси", например:

- Получават разнообразни помощи – социални, ТЕЛК, енергийни, детски, вдовишки надбавки и др. А не само МРЗ и минимална пенсия

- Ползват безплатно средно образование

- Ползват безплатно здравеопазване

- Потребяват субсидиран ток, вода, парно отопление, железопътен транспорт, по-евтини винетки и др.

- Купуват може би най-евтиния бензин в ЕС, вкл. заради ниски акцизи

- Получават вече не толкова ниската минимална пенсия, дори да нямат трудов стаж

Хората с високи доходи:

- Плащат много по-голяма сума като данък и социални осигуровки поради по-високата сума на дохода – дори с "плоска" данъчна ставка. Докато над половината от населението не плаща никакъв подоходен данък.

- Плащат за частни болници и почти не тежат на НЗОК, макар да плащат много повече здравни осигуровки. Докато над половината от населението не плаща никакви здравни осигуровки.

- Плащат за частни училища, а държавата (почти) не ги подкрепя финансово.

- Не получават пълния размер на своята пенсия, защото има таван.

- Плащат много по-големи суми като ДДС и акцизи поради по-високото си потребление. С това финансират и дефицита на НОИ, вече набъбнал до 12 милиарда.

Интересно би било някой да изчисли коефициента Джини според платените данъци. Там концентрацията би била шокираща – малка част от населението плаща огромните приходи в бюджета и чрез това- разходите на останалите.

Като граждани нека понякога им казваме благодаря

В същото време хората с високи доходи често биват охулвани и хейтвани.

Наскоро участвах в дебат, където обвиняваха скъпоплатените служители, че "източват" и "укриват", защото данъците били ниски и имало максимален осигурителен доход.

7. В целия бизнес има консенсус в подкрепа на плоския данък

Защо не попитате българските предприемачи защо са останали в България. Чуждите защо са дошли тук. Младите високообразовани професионалисти защо не изчезнат към Мюнхен. Защо все повече западни младежи кандидатстват за работа у нас – това само преди няколко години щеше да звучи като виц. Убеден съм, че ниските данъци са сред основните фактори, заедно с климата и готините хора.

8. Нека завърша с две историйки

Първата е истински разговор между двама участници в събитията около Октомврийската революция, чиито имена не помня. Капиталистът попитал: "Вие за какво се борите?". Комунистът отговорил: "Да премахнем богатите". Капиталистът казал: "Интересно, аз пък цял живот се боря да премахна бедните".

Втората. В ирландска кръчма се събирали десетина приятели. Тъй като единият бил много богат, той винаги плащал половината от сметката. Веднъж другите го нападнали с думите, че той трябва да плаща още повече. Той се обидил и напуснал компанията...

Когато поредният ви приятел се запъти към Дубай, замислете се по този въпрос.