Бившият Първи планирал да управлява до 2006 г. 

Август 1989 г. Всички големци от Политбюро на ЦК на БКП са някъде на почивка. За разлика от тях Тодор Живков съчетава полезното с приятното и работи въпреки напредналата си възраст.

По това време той планира мащабни промени, като целта му е да свали от власт премиера Георги Атанасов и да назначи там

по-послушно свое протеже.

Не е известно колко хора в партията са били в течение на този проект, но е сигурно, че с него е бил запознат шефът на френските социалисти Валед Круше, научи “168 часа”.

На 23 август 1989 г. Живков се среща с него в едно от ловните стопанства на север от Варна. Освен тях там са управителят на стопанството и членът на Политбюро Петко Данчев.

“Сред нас бе известен като

незаконния син

на Живков”,

споделя източникът ни, който по това време е бил от най-близкото обкръжение на Атанасов.

Тримата политици обсъждат най-различни теми.

В един момент Живков казва на французина, че вече не е доволен от министър-председателя Георги Атанасов.

“Затова готвя този младеж на негово място”, споделя той и сочи към Петко Данчев.

В този момент човек от ловното стопанство се оказва в близост до беседващите и неволно чува кроежите на Живков.

Случайно или не, той е доста близък приятел на доверено лице на Георги Атанасов. Когато слиза в града, се свързва с него и прекъсва отпуска му. Срещат се в София, където служителят на ловното стопанство дословно му предава разговора.

След това още същия ден близкият до Атанасов го моли за среща. Уговарят се да се видят на следващия ден. Довереникът му предварително описва разговора си с варненеца на лист хартия.

Когато на другия ден влиза в кабинета на Атанасов, той само му подава написания текст, тъй като и двамата са наясно, че навсякъде има бръмбари.

Атанасов

внимателно чете,

след което го хваща под ръка и казва: “Хайде да се поразходим навън.”

Вече извън сградата на Министерския съвет Атанасов му казва: “Знаеш ли, и ние подозирахме, че Живков готви нещо, но сега, след като информацията идва от толкова меродавен източник, значи най-вероятно е така - казва Атанасов. - Ние с Добри Джуров, Луканов и още няколко човека готвим нещо срещу Живков, но тази информация е сигнал, че трябва да го ускорим.”

Как тази група е принудила Първия да подаде оставка, и до днес не е ясно, а версиите за това са десетки. Факт е, че когато той се оттегля на историческия пленум, казва:

“Смятам, че мотивите ми са известни.”

Още в началото на януари 1988 г. Живков излиза пред колегите си от Политбюро с избистрена идея как да реформира управлението. Според него това най-лесно може да стане с въвеждането на мандатност. Като схемата му предвижда ръководителят да се избира най-много за три мандата.

Предположенията са, че този ход е продиктуван от желанието на Живков да възобнови отношенията си с Горбачов, който по това време вече не криел, че не може да понася българския лидер.

“Другари, добре разбирате, че като правя това предложение, ръководейки се от общите интереси,

аз отчитам, така

да се каже, и нашите лични интереси

- започнал в типичния си шеговит тон Живков. - Както знаем, и при социализма интересите са могъща движеща сила.”

След което разяснил кой какви интереси има.

“Що се отнася до мен, аз съм си направил сметката много добре: при най-благоприятния развой на нещата ще бъда генерален секретар още три мандата - до 2006 г., когато ще съм на 95 г. Смятам, че това в основни линии съвпада с моите интереси. Второ, мисля, че пак в основни линии предложението отговаря и на интересите на останалите другари от политбюро.

Какви са тънките сметки на Първия, четете в специалното издание "Досие", което е на пазара от 15 юни.