За учудване на администрацията и юридическите среди държавният глава твърдо намекна на правителството, че е против решението му да приеме плана за управление на НП “Пирин”. Твърди се, че поредният и познат до болка митинг на 200 “еколози”, деца и кучета пред сградата на президентството е убедил Радев да предпочете група “зелени” активисти пред стотиците хиляди избиратели в Пиринския край.

Спестили са му нещо много важно: с това той погазва закона. Защото тази процедура по приемане на плана за управление е вероятно най-издържаната юридически през последните години и дори нейните противници не обелват и дума по този въпрос.

Това, което се случва тези дни, няма нищо общо с цивилизованите норми на европейската практика. Няма и със законността, както и с принципа на разделение на властите. Лицата, посъветвали Радев да действа като старшина в казарма, му направиха по-лоша услуга, отколкото биха искали дори противниците на Радев. Това дори не е популизъм, защото popolo (народът) на Пиринския край е “за” плана за управление, който Радев отмени. Това хората казаха в десетките публични обсъждания град по град.

Освен това:

Първо, президентът в нарушение на конституционните си правомощия, но и ограничения се намеси грубо в работата на изпълнителната власт.

Второ, направи го без законово основание, в нарушение на закона и без аргументи. Казаха - “по целесъобразност”. Което означава само едно - незаконосъобразно.

Трето, Радев спря едно напълно съобразено с Брюксел и детайлно изработено от държавните експерти процедурно решение, за което ни мъмрят, че го забавяме с години. Т.е. за никакво “прибързано” правителствено решение не може да става дума.

Човек неизбежно се пита: Защо Радев угоди на зеления октопод?

За какво демократично правителство става дума, след като министърът на околната среда и водите в рамките на четири дни прецени, че не следва да се прави екологична оценка на плана за управление на Пирин, а след уикенда три пъти смени мнението си? По заповед на Радев. Хора ли сме, или фелдфебели?

Сутринта твърдеше, че решението е законосъобразно. Към обяд реши да отмени предварителното му изпълнение. След това отново да го въведе. А вечерта прецени, че трябва да се прави екологична оценка. И до днес не са обявени мотиви за тази акробатика.

Може ли да си представим за какъв безпрецедентен натиск на една власт над друга става дума? И ще се лъжем ли, че в Брюксел не виждат това? На 6 март министър Костова обяви, че е отменила решението в полза на екологична оценка, но и до днес не е казала какво следва от това. Ясно е защо мълчи. Защото няма на какво да се прави екологична оценка. Тя е в безизходица. Радев я принуди да каже една голяма глупост.

Характерът на подобни планове и на този специално е такъв, че той е документ от общ характер и предвижда само политики за управление. Принципи на управление. Цели на управлението.

На политика, принцип и цел екологична оценка не се прави. Тя се прави и е задължителна за всяко конкретно инвестиционно предложение, а такова в плана няма.

Любопитно е съветниците на Радев умишлено ли са го подлъгали, или от невежество? Защо не са му казали, че министърът няма право да отмени решението си, защото няма предпоставки за това. Няма законови основания. Всичко това ще падне още в първия съд. Въпросът е кой ще понесе моралната и политическата отговорност. За икономическата е ясно - ще я плати народът на Пиринския край, който отново ще търпи загуби години наред.

А казват, че Радев искал да бъде обединител. На кого? На неговите съветници и зеления октопод ли?

Наложеният над правителството груб президентски натиск е особено опасен прецедент, защото се предприемат действия, които нарушават закона. По пряко внушение на Радев. Така изгаря авторитетът на държавния глава. В политическа криза и предизборна ситуация като днешната това е двойно по-опасно.

За всеобщо изумление президентът не застана на страната на народа от Пиринския край, а стана съдружник на екомафията, зад кулисите на която прозират сенките на Иво Прокопиев, Христо Иванов, Тома Белев, Радан Кънев, техни съпруги, роднини и приятели.

Трудно е да повярваме, че президентът Румен Радев следва практиката, че не законите управляват държавата, а 200 човека на улицата. За зелените милионери се знае, че те получават пари от чужбина точно за да спират икономическото развитие на България. И че това развитие им е през... портфейла. Техните джобове се пълнят от десетките съмнителни сделки по нагласени схеми. Да броят делфини, да местят лалугери и т.н.

Защо на Радев са му по-скъпи грантаджиите и хранениците на чужди фондации, а не милионите жители на Пиринско, Рила, Родопите, Стара планина, Витоша, които очакват в общините им да дойдат инвестиции, да се развие поминък, да има работни места, заплати, сигурност за децата им? Пирин не е Банско, Рила не е Боровец, Родопите не са Пампорово. Поне това Радев трябва да е видял, докато лети със самолета МиГ-29.

Българинът е търпелив, но е казано: страхувай се от гнева на търпеливия. Чакането няма да е вечно. Да смяташ всичките тези хора за втора ръка само защото не са милионери като зелените барони, е обидно. Това унижава българския народ.

Наложеното от президента решение, ако остане в сила, отлага развитието на туризма в голяма част от България с години. Инвестициите - също. Както и новите работни места, новите по-добри заплати и т.н. В унизително положение е и служебното правителство, за което се казваше, че е от достойни хора и добри специалисти. Господа, няма достоен човек с наведен кръст! Пък било и пред президента.

В крайно неудобно положение е поставена и БСП, която излъчи президента. Сега техните кандидати как ще обясняват по места защо измъчените хора трябва да ги подкрепят, а пък “червеният” президент ще подкрепя зелените милионери от мафията? Срещу интереса на населението по същите тези места.

Ще кажете - Радев са го подвели. Може, това ще се види. Но един генерал трябва да знае как да се пази от генерално подвеждане.