Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мистерии със създаването на "македонски"език и азбука

Според официалните документи от 1945 г. югозападните ни съседи не пишат на кирилица

На пръв поглед, за разлика от малкото известни факти за делото и живота на Кирил и Методий и техните ученици, за раждането на "македонския" език и азбука има далеч повече данни.

Всъщност те са вероятно единствените в света, за които се знае точната дата на създаването им - 3 май 1945 г. Но въпреки че това се случва 11 века след славянските просветители, това не пречи много подробности около тази подмяна все още да са забулени в тайна.

Според македонската историография на 2.VIII.1944 г., докато по-голямата част от страната и Скопие са още под германска окупация, в манастира "Прохор Пчински" на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) се издава решение, че

македонският език

е официален, който

да "влегува

веднаш во сила"

За целта в периода между първоначалния документ на македонските комунистически партизани и провеждането на реформата се провеждат обсъждания в три езикови комисии.

Първата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 г. и е съставена от местни академици и писатели: Васил Ильоски, Христо Зографов, Крум Тошев, Даре Джамбаз, Венко Марковски, Мирко Павловски, Михаил Петрушевски, Христо Проданов, Георги Киселинов, Георги Шоптраянов и Йован Костов - стенограф. Комисията решава велешкият, прилепският и битолският диалект да са основа на бъдещия литературен език, и предлага кирилска азбука.

Във втората комисия, която има за задача

да приеме

сръбската азбука,

влизат Воислав Илич, Васил Ильоски, Блаже Конески, Венко Марковски, Мирко Павловски и Крум Тошев. В работата на комисията обаче се намесват Радован Загович и Милован Джилас от Белград, които не са съгласни с азбуката, защото все още в нея има ер голям - белег за близост с българския език.

С отхвърлянето на подбраната азбука от първата и втората комисия АСНОМ свиква ново събрание с десет души, от старата комисия остават Васил Ильоски, Блаже Конески, Венко Марковски, Мирко Павловски и Крум Тошев. Новите членове са Киро Хадживасилев, Владо Малески, Илия Топаловски, Густав Влахова и Иван Мазов. При гласуване за запазване или премахване на буквата Ъ се стига до равен брой гласове, но въпреки това тя е отстранена. На 3 май 1945 г. третата комисия представя предложенията си, които са приети от ЮКП в същия ден и публикувани в официалния вестника "Нова Македония".

Според запазените документи президиумът на АСНОМ разпорежда да се извърши замяна на кирилицата с новата азбука, създадена на нейна основа на 16 май 1945 г.

Куриозното обаче е, че дори

това решение е написано на български език

и без сръбските символи.

Има и други парадокси. Ако внимателно се разгледа този документ, се вижда, че липсват подписите на тогавашния председател на Народната влада - Лазар Колишевски и на министъра на просветата, както и нужните печати.

По този начин няма никаква гаранция, че тогавашният държавен глава на югорепубликата, който за разлика от АСНОМ към момента е бил представител на легитимната власт, изобщо го е виждал. А Първата народна влада на Македония е приета само месец по-рано - на 16 април 1945 г. след разпадането на АСНОМ на третото си събрание!

Ако внимателно разгледаме документа от 16 май 1945 г., ще забележим, че липсват подписите на председателя на народната влада и на министъра на просветата. Няма и мокър печат върху името на председателя.

Липсата на тези атрибути кара някои изследователи да смятат, че македонската азбука е съставена между 16 април и 3 май 1945 г. с пряката намеса на Кремъл. Причината е, че в този интервал от време не е имало събрание на Народната влада на Македония. Следователно,

Лазар Колишевски не е могъл да разпише закон за азбуката, защото такъв не е представен във върховния законодателен орган на Македония - Народната влада.

В същото време т.нар. македонска азбука влиза в сила от деня на обнародването й. Касае се за огромен политически гаф, защото по този начин решението е абсолютно нелегитимно - издадено от

Президиума на АСНОМ, който по това време вече

не съществува

Явно за излизане от неудобната ситуация проводниците на нарежданията на Коминтерна налагат приемането на азбуката не със закон, а с решение на правителството. И това решение не е подписано от Лазар Колишевски, защото той не участва в изпълнителната власт, а за "замазване" очите на хората е поставено неговото име, но без положен подпис и печат.

Решението на правителството е публикувано в празничния брой на вестник "Нова Македония" от 5, 6 и 7 май 1945 г. На 1 юни 1945 г. предложенията на комисията са обнародвани и в Служебния вестник.

На 7 юни 1945 г. в Скопие същият този Президиум на АСНОМ взема решение за правописа в македонския език.

Това решение е прието от министерството на просветата, но учудващо отново е написано на кирилица. Тук вече има подпис на министъра на просветата. Има и всички атрибути на документа с изключение на това, че той е написан на нелегитимна (според разпоредбите на самото министерство) вече азбука в Македония - кирилицата.

От юридическа гледна точка

това е скандално,

защото означава, че правителството не спазва собствените си разпоредби и пише на друга азбука. Как тогава ще изисква от хората да ги спазват?!

На всичкото отгоре печатът в горния ляв ъгъл с надпис "Президиум на АСНОМ" няма никаква юридическа стойност, защото същата тази организация е престанала да съществува точно един месец по-рано - на 16 април 1945 г., и е заменена с Народната влада на Македония. А и двете институции не могат да съществуват едновременно.

Освен това в тези документи никъде не се говори за кирилица. Като оставим настрана факта, че документите са само решения, а не са закони, и в двата

македонската азбука не е наречена кирилица

Така че правилно според законите на самите македонци азбуката им да не се нарича кирилица.

Към тези факти можем да добавим и противоречията с биографиите на някои от основоположниците на "новия" език и азбука.

Самият пръв председател на бившата югорепублика Лазо Колишевски (Лазар Кулишев) е писал и говорил на чист български. За комунистическа дейност той е осъден на смърт на процес в Охрид.

Негов адвокат е Стефан Стефанов, един от ръководителите на Българските акционни комитети в Македония. Колишев подава чрез Стефанов молби за помилване, както до военния министър Теодоси Даскалов, така и пред цар Борис III. В тях са изтъкнати родолюбиви и патриотични аргументи, като той твърди, че е отраснал в българско семейство и има българско самосъзнание.

В резултат присъдата му е заменена с доживотен затвор, а Колишевски е прехвърлен от Скопския затвор в Плевенския.

Твърди се, че докато се намира в затвора неговите съпартийци през март 1943 г. го избират за секретар на ЦК на МКП. Но дори македонските "историчари" не могат да намерят доказателства за тези твърдения.

През август 1944 г. пък бил избран за делегат на първото заседание на АСНОМ, макар да не присъства лично,

защото по това време е в затвора в Плевен,

откъдето е освободен на 7 септември същата година.

Кои са другите неясни факти около създаването на македонската азбука, четете в печатното издание на в. "168 часа"