Мета отстрани от моята стена текст на Мохамед Халаф, посветен на позицията и поведението на терористичната организация "Хамас" в Газа. Очевидно, след декларациите на Париж, Лондон, Отава и още няколко западни столици за признаване на палестинска държава, вече е политически некоректно да се съобщават публично добре известни факти, свързани с терора на "Хамас". Мисля, че растящото осъждане на политиките на Нетаняху във войната с "Хамас" има смисъл, доколкото е призвано да фокусира военната стратегия на Израел към максимално щадящи мирното население в Газа действия. Трябва да се има предвид обаче, че ислямисткият тероризъм - включително този на "Хамас" - се практикува от изпечени подлеци. Те водят военни действия с Израел зад живия щит на беззащитните жени, деца и старци в Газа и на други места в Близкия изток, където ислямистите воюват. "Хамас" са навсякъде зад училища, болници, джамии, хуманитарни институции и бежански лагери. Затова разграничаването между военни сили на "Хамас" и мирно население на Газа не е лесно. Което - повтарям, не оправдава неглижирнето на огромния брой цивилни жертви. "Хамас" паразитира върху страданието на своя собствен народ. Ако на главорезите от тази терористична организация им пукаше за жертвите от собствения им народ, те щяха досега да сключат договор за размяна на израелските заложници от 7 октомври 2023 г. срещу спиране на военните действия. Но "Хамас" не само не се вълнуват от цивилните жертви - с подлото си поведение за използване на гражданите като жив щит те целенасочено максимизират жертвите за да постигнат целите си - и успяват! Завоят в политическата позиция на големи западни държави за безусловно признаване на палестинска държава е голям успех за "Хамас".

Защо - ще попитате? Нима палестинците нямат право на държава? Имат, и това право е признавано многократно от цялата международна общност, включително от водещи израелски политици. Премиерът Ицхак Рабин бе убит от десен радикал в Израел заради своята политика на реализация на плана за съвместно съществуващи две държави - еврейска и палестинска. Проблемът сега е - ако днес безусловно бъде призната официално палестинска държава, кой ще застане начело в управлението й? ООП и ядрото й - Фатах - са вече немщна свръхкорумпирана номинална администрация на Западния бряг. Единствената реална власт в палестинската общност е "Хамас". На "Хамас" ли трябва светът да подари безусловния контрол върху палестинските общности? Доколко устойчива би била подобна държава, дори и да бъде създадена? Дали тази държава ще сложи край на вековния конфликт между евреи и араби в бившата бриранска провинция Палестина, или - напротив - ще сложи началото на нова ескалация на войната и многобройните й жертви? Не съм експерт по проблемите на Близкия изток, но притежавам известен аналитичен опит в сферата на международните отношения. Зная добре, че подобно безусловно признаване на една несъществуваща - и не можеща да съществува начело с "Хамас" палестинска държава би означавало нов цикъл на безкрайната война между евреи и палестинци. Решението не е това. Не зная какво трябва да бъде решението. Но едно е очевидно - то може да се появи в резултат на много по-сложен процес, отколкото пропагандното признаване на нещо, което не може да съществува като държава - освен ако не искаме да видим второ издание на небезизвестната "Ислямска държава".

Безусловното признаване на палестинска държава - очевидно начело с "Хамас" - от страна на Париж, Лондон и други столици е израз не само на съчувствие към палестинския народ в Газа. То е преди всичко политически акт на ухажване на вече огромните маси мюсюлмани от Близкия изток и от целия свят, живеещи постоянно във Франция, Британия, Германия, Нидерландия и все по-устойчиво превръщащи се в ключов фактор на диктат върху политиките на нарастващ брой европейски правителства. Антиутопията на Мишел Уелбек, предупрежденията на смелата "Касандра" - Ориана Фалачи, придобиват все повече реална кръв и плът в живота на съвременна Европа.

От Фейсбук.