През последните седмици дадох над десет интервюта за горещините, горските пожари, водната криза и климатичните промени. Тук обобщавам повечето от въпросите, които обсъждах по различни медии, на които благодаря за ангажираността.

В. Богата ли е България на водни ресурси?

💧Не, не е. България е сравнително бедна на водни ресурси. Тя разполага с около 3000 м3/годишно на човек), обем, който е над равнището на водния стрес (1700м3), но е значително под ресурса на повечето европейски държави.

В. Какъв е общият воден ресурс на България?

💧Около 20 милиарда кубически метра (20 км3). Той варира от година на година. Ако се включи река Дунав, тази цифра се покачва значително, но тук възниква и въпросът каква част от водите на Дунав е "наша" и използваме ли я. За сравнение - пълният обем на най-големия ни язовир Искър е 673 милиона м3, а на взривения през 2023 година Нова Каховка - 18.2 милиарда м3, почти колкото целия воден ресурс на България.

В. Каква част от този ресурс се използва?

💧Добър, но сложен въпрос с няколко отговора. Използваме около 20% от общия обем. Статистически най-големият ползвател на вода е АЕЦ Козлодуй. Тази вода обаче охлажда системите на централата и продължава пътя си надолу. Също така голямата част от водата за производство на електроенергия минава през турбините и после върши друга работа, напоява. Затова не е лесно да се направят прости точни оценки на това колко вода се използва.

В. А ресурсът на река Дунав? Често става дума за него.

💧Да. Освен водата за охлаждане на АЕЦ Козлодуй, днес България използва незначителен ресурс. През 1985 година около 1.2 милиарда кубически метра вода от Дунав годишно са използвани за напояване на земите в Северна България. Сега този обем е близо до нула. Това че водата на Дунав не се използва има значителен ефект върху растителността, засушаването и микроклимата в Северна България.

💧В. Защо даваме водите на Арда на Гърция, докато десетки селища са на воден тежим?

Двете неща нямат нищо общо. През последните 60 години, през нито една година не сме давали повече вода на Гърция, отколкото е естествения отток на реката (тоест това, което така или иначе си тече надолу). Проблем има със сезонния и часовия отток, но това се регулира лесно с двустранно споразумение.

💧В. Защо 4.5% от населението е на воден режим?

Най-общо отговорът е "сбъркано управление на водите". Това води до там, че средната загуба във ВиК мрежите да е над 60%, както и до прекъсвания на водоснабдяването на много места. Инвестиционната политика на много от дружествата също е сбъркана. Липсата на технологии и компетентност за бързо откриване и отстраняване на аварии също са сериозен проблем. Разбитата инфраструктура на места води до над 90% загуби на питейна вода. С най-ниски загуби е Софийска вода/Веолия - 37%, благодарение на модерно и ефективно управление. Ще срещнете много технически обяснения за разни причини, оправдания и опровержения, но най-общо това е ситуацията. Все пак нека имаме предвид, че преди години София беше на режим на водата, а това е много повече от 45%.

В. Кое му е грешно на управлението.

👨‍💼Фрагментацията, липса на ясни отговорности и често отказ от прилагане на бизнес модел, съчетан със социална отговорност на ВиК дружествата. Няма единен орган, който да управлява водите в България или механизъм, който да координира различните институции, които имат отношение към водите. Другият проблем е сляпото разчитане на субсидии, особено от европейски фондове. Тази практика трябва да се промени, ако искаме да решим водния проблем.

В. Как може да се подобри управлението на водите?

👩‍💼Първо, трябва да се създаде единен механизъм за координация. Това не означава непременно нова супер структура, като добавка към всичко друго. Има различни варианти, които биха свършили работа, но без такъв механизъм, ще е трудно да се решат проблемите с водите. Второ: има две компании, които трябва да заработят като истински компании, напълно освободени от каквато и да било политическа зависимост - ВиК Холдинг и Напоителни системи. И двете компании имат ясен потенциален бизнес модел, но той не се прилага. Ако те действаха като политически независими модерни компании, нещата щяха да са много по-различни.

В. Вярно ли е, че сме напоявали много, а сега напояваме малко? И защо?

🌾Да, вярно е. Огромната част от напоителната инфраструктура е разбита. Напоява се много малка част от земеделската земя в България - около 350-400 хиляди декара. Тоест около 3% от онова, което е било напоявано през 1985 година, когато е имало изградена инфраструктура за напояване на над 12 милиона декара.

В. Климатичните промени ли са причина за безводието.

💨 Не. Климатичните промени са усилвател на проблема. Те изискват България да има сериозна стратегия за адаптация, която да се приложи във всички географски и институционални точки в страната.

В. Как по-конкретно се отразяват климатичните промени върху водите.

🌨️ Сложно е. А ние не обичаме сложни обяснения. Обикновено търсим виновник или герой. С климата и водата нещата не са така прости. Климатичните промени водят до засушавания, горещи вълни, горски пожари, наводнения. Горещините водят до по-интензивно изпаряване. Горските пожари засилват наводненията. И така нататък. Най-общо, климатичните промени се отразяват зле на водите и изискват тяхното различно управление. Освен това има значителни регионални разлики. Балканите например се очаква да бъдат много по-засегнати от суши и горещи вълни от някои региони в Централна и Северна Европа. Там обаче има други проблеми.

В. Защо тогава няма стратегия за адаптация?

👨🏻‍🎓 Всъщност такава стратегия има, но тя не се прилага. Националната стратегия трябва да се транспонира на местно равнище, да се усвои от отделни институции, които да я прилагат, да се осигурят средства, както и да се развие бизнес модел за прилагането и. Това не се случва.

В. Защо?

🏢 От една страна, по същата причина, поради която много неща у нас не се случват. От друга, защото у нас се гледа крайно несериозно, скептично или повърхностно на климатичните промени. Ние имаме сезонно аграрна и фаталистична нагласа към климата. Каквото Бог дали, каквото взел. Гората се запалила, молим се за дъжд, после забравяме. В последните няколко години има известно раздвижване по темата климат, но това е крайно недостатъчно.

В. А горските пожари? Как да ги гасим?

🔥 Преди всичко трябва да ги предотвратяваме. Има много неща, които трябва да се свършат - просеки в горите, подмяна на неадекватни горски видове, информация и т н. Съвременните технологии ни дават възможност да наблюдаваме горите много по-стриктно и не само бързо да откриваме огнища на пожари, но и да идентифицираме риск от пожар, за да се намесим навреме и да го предотвратим. Смятам, че България трябва да създаде регионален балкански център за борба с природни, и предизвикани, бедствия, който да е в състояние да действа бързо и на широка територия. Важно е да се разработят ясни протоколи за участие на армията при природни бедствия.

В. Наводненията част ли са от проблема с безводието?

🌊 Да, Всички екстремни климатични явления са свързани и си взаимодействат. Изсъхнала земя е фактор за по-тежки наводнения. След дългата суша, често се изсипва пороен дъжд. Високите температури водят до увеличено изпарение и съответно по-силни дъждове. Като цяло климатичната ни система е разбалансирана. Освен това много от технологиите за действия при суши, пожари и наводнения са сходни. Съответно имаме нужда и от системен подход при решаването и смекчаването на всички тези свързани проблеми.

От Фейсбук.