тате кольо беше водещ инженер-металург. тоест, той беше завършил друго, беше машинен инженер, но дядо академик балевски го беше взел, защото татенцето, колето, разбираше много от всичко. е, не разбираше от постимпресионизъм, но винаги, докато седяхме заедно на хубавите ни, дълги, направо бургундски обеди и пиехме пелиново вино, аз му разказвах за разликата между поатнилизма и синтетизма на гоген. той наместваше слуховия си апарат и като типичен заместник директор по техническата част - кимаше. на мен ми беше хубаво. дори и да чуваше десет процента от това, което казвах, татенцето, колето, го възприемаше и се вълнуваше. той беше високочел, умен и мислещ човек. опитвах се да му обясня, че изпипаните и пошловати картини на класицизма и академизма нямат никаква стойност пред тия на сезан или моне - пред които се бях задъхвал от вълнение в д орсе. после почвахме други разговори. понякога, без да ща, засягах една много болна тема и за двама ни. неговият институт, за да печели нещо, изливаше минохвъргачки. минохвъргачката е чудовищно, подло оръжие - просто един ствол, в който пускаш приличащата на голяма риба мина - с перките отзад. тя се нанизва на заряда в дъното на ствола, общо взето е това. и излита. не стреля като оръдие - напред. от нея няма спасение. тя изхвърча нависоко и пада отвисоко, убивайки със стотици осколки всичко - няма как да се скриеш. аз понякога го питах - как така? не ви ли беше съвестно? той навеждаше очи и казваше - ами нали така ви изхранихме с майка ви? казват ти - работиш - взимаш си заплатата, купихме ей тука виж каква хубава мебел, дето е талашитена и се разпада и за нищо не струва вече...та така, това бяхме, татинка. всеки е жертва на времето си. на някакви заблуди. после татката съвсем остаря, пожълтя, докато го галех по голия, жълт череп, каза - татка, мре ми се - и умря. аз целунах последната топлина по изстиващото му чело, майка ми, неразбираща нищо, инсултна, изфъфли - изстива - може би тя разбираше всичко. не ние. но както и да е. аз останах писател и минохвъргачки не съм произвеждал. може би това ме прави неудачник, не знам? месеци след като татенцето почина, а аз го бях гледал като дете, намерих в един от шкафовете му чертежите и разработките с всички точни описания на минохвъргачките. наистина - съвършен инженер. взех ги и внимателно ги хвърлих в кофата за боклук, а после нещо ме накара - взех и кофата и хвърлих и нея, цялата в контейнера отвън.

От Фейсбук.