З
а по-пълното разбиране на проблемите около авионосеца "Адмирал Кузнецов" може би ще помогне историята на съветското военно корабостроене и плановете за създаване на самолетоносач. Те стартират непосредствено след войната през 1945 г. Тогава адмирал Николай Кузнецов, чието име носи днес авионосецът, замисля мащабна програма за обновяване на военноморските сили на СССР за следващите 10 години.
По негово настояване тя включва и създаването на лек авионосец с водоизместимост 15-17 хил. тона и възможност да носи до 40 изтребителя и торпедоносци на борда си. Но до реализацията на проекта така и не се стига.
Причината на първо място е икономическа, но има и идеологически спънки
През втората половина на 40-те години на ХХ век в СССР се разгръща широка кампания срещу "космополитизма" и преклонението пред чуждия, най-вече американски опит.
Вероятно от подобни подбуди се стига и до така нареченото "дело срещу адмиралите", една от чиито жертви е и самият Кузнецов като главнокомандващ на военния флот в онези години. Понижили го, махнали го от длъжност и с това развитието на корабите от нов клас за години напред било приключено.
Все пак Кузнецов успява да си върне поста през 1951 г., а през май 1952 г. в свой доклад лично до Сталин отново повдига въпроса с необходимостта от построяването на самолетоносачи, но проектът бил отложен чак за средата на 50-те години. След смъртта на Сталин темата се подема отново.
В резултат е създаден изцяло нов проект за по-голям и по-бърз кораб, който също да има възможност да побере 40 изтребителя, но вече по-големи и по-тежки и с реактивна тяга.
По план се предвиждало да се направят девет такива съда за Северния и Тихоокеанския флот на Съветския съюз в периода 1955-1960 г. и да влезнат в експлоатация през 1961-1965 г.
Задачите на тези кораби се предвиждало да бъдат по-скоро отбранителни - авионосците трябвало да могат да пренесат изтребители далеч навътре в океана и по този начин да създадат рубеж за прихващане на ударните самолети от палубната авиация на САЩ и Великобритания, които още от началото на 50-те години вече можели да носят и ядрено оръжие.
Работата по тази програма приключва с опозоряването на Николай Герасимович Кузнецов и неговата оставка. След него командващ на флота за 30 години става противникът му Сергей Горшков. Той бил обигран в партийните борби и затова се задържал толкова дълго, но може би тъкмо заради това не рискувал да се ангажира с технически нововъведения като предшественика си.
Но и без тези пречки с идването на Хрушчов на власт
били изоставени всички разработки на тежки надводни кораби,
в това число и авионосци, за сметка на бързото оборудване на флота с ракетно оръжие.
В този период войната в Корея и разгарянето на конфликтите в Египет и Виетнам изгражда в съветската идеология образът на самолетоносача като "оръдие на империалистическата агресия".
Но през следващите години и самата военна доктрина на СССР не благоприятства развитието на подобен вид кораби. Както и по време на Втората световна война съветските командири разчитали в плановете си главно на действията на сухопътните и военновъздушните сили и на този фон инвестирането в строителството на големи военни кораби за настъпление в океана изглеждало като неоправдано излишество.
Сред противниците на създаването на съветски самолетоносачи били някои от най-известните военни и политически дейци, между които и Дмитрий Устинов, който впоследствие ще оглави съветското министерство на отбраната, твърдят специалисти по военна история. Но имало и не по-малко значителни поддръжници. Вероятно най-благоприятнияj период за строителството на съветски самолетоносач е от средата на 60-те до средата на 70-те години. Тогава маршал Андрей Гречко е министър на отбраната, Борис Бутома - министър на корабостроителната индустрия в СССР. За отношението на Гречко към авионосците можем да съдим по фразата му на една от срещите за развитието на корабостроенето: "Не е нужно да се измисля нещо ново,
просто направете
кораб с авиопарк като
този на "Нимиц"
По това време най-модерният американски самолетоносач, който използва за сравнение министърът, е могъл да носи на борда си не по-малко от сто военни самолета.
Министърът на корабостроенето също подкрепял изграждането на големи плавателни съдове, но отново се стигнало до компромис. Продължило развитието на започналото още при Хрушчов строителство на "крайцери с авиационно въоръжение" с хеликоптери на борда, като с главния от тях - "Киев", фактически
се поставя началото на създаването
на тежък авионосец,
какъвто се явява "Кузнецов".
Всъщност първоначално по проект модерният военен кораб е трябвало да носи името "Съветски съюз". Още докато го сглобявали, пък получил работното наименование "Рига". Когато го пуснали на вода, го кръстили "Леонид Брежнев" на името на починалия през ноември 1982 г. дългогодишен партиен ръководител, а при изпитанията вече се казвал "Тбилиси".
Строителството му започва в Черноморския корабостроителен завод на 1 септември 1978 г., а е спуснат на вода на 4 декември 1985 г. На него се предвижда за първи път по традиционна схема да могат да излитат модифицирани варианти на самолети Су-27, МиГ-29 и Су-25.
За целта има удължена палуба и трамплин за излитане на самолетите. Проблемът е, че дълго след като вече плава, корабът е недовършен и недокомплектуван за целите, които му се възлагат. Първите изпитания със самолети започват чак през ноември 1989 г., а на 20 януари корабът е официално зачислен в състава на Северния флот.
Интересно е, че по времето на разпадането на Съветския съюз заради опасения, че за него могат да се появят претенции от украинска страна на 1 декември 1991 г. телеграма от тогавашния украински държавен глава Леонид Кравчук потвърждава тези съмнения.
Затова само седмица преди подписването на Беловежкото споразумение,
авионосецът тайно и спешно е изведен от Севастопол и заобикаля цяла Европа,
за да достигне до военното пристанище в Североморск.
Руският авионосец се появява в Средиземно море и още веднъж - на тристагодишнината на руския флот на 23 декември 1995 г. Тогава в състава на многоцелева група излиза на мисия с авиогрупа, състояща се от 13 Су-33, 2 Су-25 и 11 вертолета, и отново минава през Гибралтар на 4 януари 1996 г. По-късно застава на котва край бреговете на Тунис, където участва в приятелска размяна на визити с флота на САЩ.
На практика
"Адмирал Кузнецов" се явява първият руски пълноценен авионосец
- тоест корабът е способен да приема самолети с хоризонтално излитане и кацане с високи бойни качества. Въпреки това, по оценка на специалистите той не е успял да преодолее някои от недостатъците на предшествениците в този клас. Така например замяната на паровия катапулт с трамплин е довела до затруднения на операциите, тъй като има само едно направление за излитане и кацане и на практика
е невъзможно да
се използват
по-тежки самолети
Освен това притежава недостатъчна авиогрупа - от 25 серийни Су-33 през 2013 г. в момента са останали само 10. Този вид самолети са чисти прехващачи и не разполагат с възможности за ефективно направлявани удари по защитени наземни обекти или военни кораби на противника. В резултат самолетоносачът има
ограничени способности
за защита от
въздушно нападение
и само формални такива по отношение на поражение на наземни и надводни цели, смятат руски експерти. Но според тях тези недостатъци могат да се избегнат, като Су-33 се заменят с многофункционалните МиГ-29К.
Дължината на кораба е 305 м, най-голямата му широчина е 72 метра. Двигателната система се състои от 4 парни турбини по 50 хил. к.с. всяка, които задвижват 4 винта, и има 8 котела. По технически данни максималната му скорост
на движение е 29 възела
и с нея може да измине 3880 морски мили, но с по-ниска скорост преходът му може да достигне и 8000 морски мили в условия на автономност до 45 дни.
Освен изтребители и хеликоптери въоръжението на "Кузнецов" включва 12 установки с противокорабни ракети "Гранит", 24 "Кинжал" с общо 192 ракети и 8 "Кортик" с 256 ракети. Внушителната бойна мощ се допълва и от 60 дълбочинни бомби и 6 корабни артилерийски установки АК-630 с 48 хил. снаряда.
Екипажът се състои от 1960 души, 626 души авиоперсонал и 55-има команден състав.