Факт е, че през последните 5-6 години българските шофьори постепенно започнаха да спират на пешеходни пътеки и това със сигурност е една малка победа в мисленето и човечността. Победа на цивилизацията над маниерите на мутренския преход.

Защото само допреди 15 години пешеходецът в България беше като подплашен сурикат в саваната. Изпълзява с тикове от дупката, снишава се, протяга стресирана глава напред, аха да пристъпи на зебрата, за да пресече от другата страна на поляната, и отпред профучават цели стада – огромни, безцеремонни животни - слонове, носорози, биволи...

Сурикатът отскача назад, кашля в прахоляка, върти изцъклени от ужас очи и чака втори шанс.

Сравнението със саваната – рай за най-едрите бозайници на планетата, не е никак преувеличено. Напълно го подкрепя статистиката доскоро за нашата страна, в която всяко трето пътно произшествие бе с участието на пешеходец, убитите от коли бяха два пъти повече от останалите страни в Европейския съюз, а София бе най-смъртоносният за пешеходци град в Европа.

Днес ситуацията е различна. На много места в столицата зоните за пресичане на пътните платна са надигнати, боядисани в червено и осветени нощем. Но и самите шофьори станаха много по-толерантни и започнаха да натискат навреме спирачката, а пешеходците почти загубиха нервните тикове на ръба на тротоара.

В толкова приятно развиваща се обстановка обаче как да не се намесят адвокатите, които по правило винаги са на страната на по-силните и по-лошите. В очакване на тълкувателно дело на върховния съд за пътните правила на пешеходна пътека Висшият адвокатски съвет излезе със становище, че пешеходецът няма абсолютно предимство на зебра.

Преди да пристъпи да пресича, той трябва с радар да засече скоростта на колите отляво и отдясно, да пресметне траекторията им, спирачния път, намеренията на водачите и настроението им в този момент от денонощието, вероятността да са употребили алкохол и как концентрацията му в кръвта им ще влияе на рефлексите им в следващите 5 секунди.

И след като направи всички тези дребни изчисления, пешеходецът трябва да вдигне високо ръка във въздуха, за да сигнализира за намеренията си и да чака благоволението на преминаващите с автомобилите си шофьори.

“Ако не направи всичко това – тълкуват българските адвокати, – поведението на пешеходеца предизвиква опасност за водачите на МПС.” Наистина, смъртоносна опасност, като се има предвид, че той може и коварно да е навлякъл кожено яке, а те, горките, летят насреща му в 2-тонни метални автомобили.

Съвсем естествено, близко до мнението на българските адвокати е и становището на другия стожер на морала и демокрацията - Висшия съдебен съвет, който смята, че правата на пешеходците в този случай са “относителн”.

Поводът за образуването на тълкувателното дело и за отприщването на адвокатската мъдрост и добронамереност е също много показателен – през лятото на 2011 г. Диян Станчев от Варна премаза и уби с мотора си на пешеходна пътека 20-годишната Лора Казанлиева.

Убиецът се движел с почти 90 км/ч при разрешени 50. Три съдебни състава обаче му подаряват свобода, като го помилват по главата с 2-годишни условни присъди - дежурното наказание за убийство на пътя в България.

Накрая, след двукратна намеса на Върховния касационен съд, мотористът получава 2 години и половина затвор ефективно. Когато излизат мотивите за решението обаче, се оказва, че наказанието е сравнително ниско, защото целият съдийски състав, с изключение на магистрата Севдалин Мавров, смята, че Лора е “съпричинила” катастрофата, защото, виждате ли, не се била огледала внимателно. Няма значение, че мотористът е летял с почти двойно над разрешената скорост...

Няма и да опитвам да разсъждавам що за хора може дабъдат тези съдии, защото всички знаят, че една от причините за агресията на пътя е натрупаният от беззъбите им присъди в годините остър дефицит на справедливост и възмездие, който, разбира се, води до липса на респект от държавата, до наглост и арогантност на пътя – и в крайна сметка до 1000 убити и 7-8 пъти повече ранени по пътищата всяка година.

Днес може и адвокатите, и чиновниците във Висшия съдебен съвет да плещят обичайните глупости, породени от финансовите си интереси, некомпетентност и куците закони, които умишлено са написали и приели в парламента.

Но добре, че утре тълкувателното решение трябва да излезе от Върховния касационен съд. Той ще реши трябва ли да вдигат ръка пешеходците и да намаляват ли скоростта шофьорите, щом приближат "зебра".

И ако магистратите там са наистина най-подготвените и на страната на морала и цивилизацията, трябва да отсъдят на страната на по-слабия, а това несъмнено е пешеходецът.