Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

“Камбаните” се възродиха като птица Феникс

Hа 20-ата сесия на ЮНЕСКО се разбира, че първата асамблея в обявената за Година на детето - 1979-а, ще се проведе не другаде, а в България. Стартира ударно строителство на монументалния комплекс, който е вдигнат за рекордните 30 дни и нощи от строителната бригада на Никола Павлов. Проектът е на колектив с ръководител склупторът Крум Дамянов, арх. Благой Атанасов и Георги Генчев, склупторът Михаил Бенчев и инж. Антон Малеев.

За “Знаме на мира” у нас идват Ленард Бърнстейн, Херберт фон Караян, Джани Родари.

През януари 1979 година Живкова публикува статия с изумителното за времето си заглавие

“Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”

Това е и водещата идея на грандиозния проект.

Различни източници разказват, че тя е вдъхновена от учението “Жива етика” или Агни йога, наричано и Бялото братство, създадено от последователите на основателката на Теософското общество Елена Блаватска,руснаците Николай и Елена Рьорих, живели в Индия. Името му идва от индийския бог на огъня-Агни, но то почита и древната Богиня майка, покровителка също и на траките.

Людмила Живкова обявява 1978 за “Година на Николай Рьорих”, награждава сина му Святослав с висока държавна награда.

Монументът е открит с началото на Международната детска асамблея “Знаме на мира”. Идват деца от 79 държави, които даряват 68 различни камбани. Инициативата е уж еднократна, но заради положителния отзвук по света срещите започват да се провеждат през 3 години.

Философията Агни Йога и наследството на баща му са това, която свързва Святослав Рьорих с Людмила Живкова. Те я вдъхновяват за бурното строителство на културни центрове през 70-те.

В самия НДК, създаден също по идея на Людмила Живкова, от двете страни на входа на двореца и днес стоят два барелефа, изобразяващи две спирали, които символизират развитието на България през фокуса на учението на Живата етика. Тя проповядва спираловидния път на развитие. Спираловидна е и формата на световната памет - Акаша...

Святослав Рьорих хвали по света Людмила Живкова, че е единственият държавен деец отворен към духовността на Учението, че спомогнала

за одухотворяването на този строй с култура и висока философска мисъл.

Тази похвала е доста опасна дори за щерката на Първия, Тя е член на Политбюро на ЦК на партията. Там се хвали Брежнев, хвали се СССР, не мистични спиралообразни кръгове.

Асамблеята е кръстена като най-известната картината на Николай Рьорих “Великата майка на знамето на мира”, програмна за учението. Лозунгът на асамблеята “Единство, творчество, красота” е от фразите мантри на семейство Рьорих.

Людмила Живкова не крие това, заявка опасна в онова време на правоверен марксизъм-ленинизъм и материализъм. Дори за дъщерята на Тодор Живков. Тя не се спира дотук. В речта си за откриването, обръщайки се към децата: „Вие избрахте пътя на огъня. Днес сте 1000, а утре ще сте милиони

Говори за

огненопламтяща птица

За легендарния Феникс, който краси и завесата на Народния театър. Проектът е на акад. Николай Райнов,бащата на писателя Богомил Райнов, но това е за друга история.

“Неделя е, а нашата малка компания върви към монумента “Камбаните” в столичния жк “Младост” , до Бизнеспарка. Така го знаем ние, а днес се води Международен парк на децата от света. Паркът наоколо е буйно зелен, подреден, с дървени масички и пейки, заети до дупка. По поляните наоколо поне 200-300 души си правят пикник под сянката на големите дървета, след като са минали през монумента.

Чува се

камбанен звън

После друг, трети, четвърти. Казват, че този чист звук извисява душата и подмладява тялото. Точно така се чувстваме. Всеки е различен-един е басов, друг звънти, сякаш приканва за медитация със сричката „ом“,трети е като стрела, пусната в ясното априлско утро. Хлапетата твърдят, че един им напомня кукуригането на петле.

Зърваме внушителния монумент , който помним от детството си. Огромните камбани на върха му са си там. Цяло чудо е , че за 26 години не са отишли за скрап, говорим помежду си. Виждали сме мародери, качени посред бял ден чак на върха на кварталния ни паметник в парка на НДК, да къртят и разбиват метала. През една подобна неделна и слънчева утрин. Пред очите на хиляди хора. Полицията, която извикахме,така и не се появи.

Продължението и интервю с Евгения Живкова, четете в печатното издание на в. "168 часа".