B навечерието на Свети Валентин медицинските специалисти обявиха, че любовта официално е призната за болест. Тя е включена в класификацията на психичните и поведенческите разстройства на Световната здравна организация под номер F 63.9.
Научни изследвания са доказали, че при влюбените се наблюдават различни физични смущения, наподобяващи симптомите на някои болести. Например нивото на адреналин е десет пъти по-високо от нормалното - както при хора, подложени на силен стрес или след прекарана травма. Освен това при някои влюбени „пациенти" се наблюдават временни изменения в кардиограмата като при хора със сърдечна недостатъчност. А нивата на серотонин са с 40% по-ниски от нормата като при страдащите от обсесивно-компулсивни разстройства.
Всъщност категория F 63 обхваща именно различни обсесивно-компулсивни разстройва като зависимост от хазарт, клептомания, алкохолизъм, дори пиромания.
В списъка се срещат и някои по-нетрадиционни, но реални заболявания като трихотиломанията например, която се характеризира с неконтролирано желание за скубане на косми от тялото - най-вече от скалпа, миглите и веждите. При някои хора това заболяване достига такива размери, че напълно остават без окосмяване на главата, а според някои специалисти може да се стигне и до сериозно самонараняване.
Точно защото любовта е сложена редом с такива заболявания, мнозина приемат решението на Световната здравна организация с насмешка. Тезата им е, че
не може това прекрасно чувство да се сравнява с пироманията
Но здравните експерти са категорични, че любовта може да е много по-опасна най-вече защото прекалено често се среща. Остава въпросът всички ли сме болни?
От СЗО са установили някои признаци на заболяването: натрапчиви мисли, резки смени на настроението, самосъжаление, бързи изменения в артериалното налягане, безсъние, безразсъдно и импулсивно поведение.
Според изследователи от Националния независим университет на Мексико любовта е заболяване на мозъка, което се дължи на активиране на определени неврони, отговорни за важни дейности. Така те се опитват чрез научни методи да установят защо, когато са влюбени, някои хора са затруднени да извършват всекидневни дейности или често забравят важни неща.
Мексиканските специалисти провеждат множество опити и
следят мозъчната
активност на влюбени
Те установяват, че хора, които отскоро са емоционално обвързани, когато гледат снимката на любимия или чуят гласа му, в мозъка им се активират области като при наркозависими при мисълта за наркотици.
Изследователите уточняват обаче, че тъй като мозъкът не може да издържи на натоварването непрекъснато да е в състояние на превъзбуда, организмът активира механизми на самозащита и самолечение. При опити с електромагнитен резонанс мексиканските учени констатират, че при тези, които са влюбени от по-отдавна, ефектът намалява. Затова те стигат до заключението, че организмът намира начин да се справи с това „заболяване" в рамките от една до четири години.
Най-интересното е, че изследователите доказват, че с течение на времето всеки губи чисто химическата привързаност към даден партньор, но не и към чувството на влюбеност. Причината - при разпад на химичните съединения, активиращи конкретните неврони, човек започва да изпитва чувство на липса, подобно на глада или жаждата. Затова специалистите стигат до заключението, че можем да станем зависим от любовта, но не и от любовта към един и същи партньор.

Какво се случва след освобождаването от "химическите чувства" - четете в печатното издание на в. "168 часа".