Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Александър Балкански: Играл съм 3 пъти пред папата във Ватикана

Най-големият цирк на Балканския полуостров представи седмо поколение циркови артисти в лицето на малкия Тициан. 6-годишният наследник се включи в програмата, демонстрирайки номер с пони.

Фамилия Балкански е с богато родословно дърво и през 2020 г. ще навърши 200 години циркова дейност. В семейния бизнес са ангажирани Александър Балкански, който е президент на цирка, съпругата му - акробатка по професия, била част от единствената трупа за жени на Лазар Добрич, синовете им Николай и Александър - младши, както и съпругата на Николай Велизара и синът им Тициан.
Носители са на наградите "Сребърен клоун" - Монте Карло, "Златна плакета" - Сиена, Италия, "Златен лъв" - символ на Йерусалим, Носители са и на наградата на Съюза на артистите в България. А през 1982 г.
Николай Балкански
е вписан в книгата на рекордите "ГИНЕС"
с двойно салто на една и две кокили.
С големия му син имат един и същи кръстник - Александър Кацаров, който е създател и директор на цирк "Рекс" в България, а по-късно и на цирк "Европа".
През 1820 г. прадядото на Александър основава цирк "Джунтини" в Италия и дава старт на традицията. По-късно през 1879 г. създават цирк и в Москва, а освен това имали и пътуващ цирк. През 1916 г. циркът е конфискуван. Тогава се отправят към Италия, но първата им спирка е Варна. Артистите решават да останат в България и така тя става втората им родина.
"Няколко чужди трупи докарали цирковото изкуство в България, както и нашата фамилия. Показали нещо ново и невиждано досега.
Предците ни са дошли
голи и боси от Русия,
но през 1920 г. са успели да направят цирк на житния пазар в Пловдив, който продължил да работи 28 г. Когато дошъл комунизмът, с указ на Вълко Червенков национализирали всички циркове и нашите пак останали на улицата.
Тогава са отишли в Германия с твърдото решение да не се връщаме, ако не се промени строят. Когато падна Берлинската стена и социалистическият блок се разруши, се върнахме. И така през 1993 г. започнахме сами да си правим цирка", разказва Александър.
Циркът не е единствената професия, която могат да практикуват. Повечето неща в него са направени лично от тях. Сами изработват вагоните около арената в тяхната малка фабрика.
"Ако циркът фалира, имаме професии, с които можем да продължим, и трябва да ви кажа, че тогава ще бъдем и по-богати финансово. Циркът струва скъпо.
Ако някой си мисли,
че сме милионери, бърка
Един бивш министър на културата, чието име ще запазя за себе си, ми каза веднъж: "Циркът ти е частен, печелиш много пари", и тогава му отговорих: "Ела, вземи го за един сезон, и виж какво ще излезе, след като теглиш чертата накрая."
99,9% от нещата в нашата професия не са написани в книга и няма откъде да ги научи човек - предават се от поколение на поколение. Точно богатият опит ни накара да направим цирка отново", казва Балкански.
Съвсем наскоро България се оказа на дъното на общоевропейско проучване за активната и пасивната културна дейност в страните- членки на ЕС. Отливът и слабият интерес към културата не отстъпват и пред цирковото изкуство.
Най-силните им години са в периода 2006-2009 г. Тогава циркът е в разцвета си и работи бомбастично, както казва Александър. Когато обявяват официално кризата през 2010 г., всичко се променя. Налага им се да съкратят хора от персонала и да поемат много от звената сами. Хората намаляват, но спектаклите продължават и успяват да се справят някак със ситуацията.
"Преди години циркът беше приоритет на държавата
Комунистическото правителство пропагандираше с изкуството, за да покаже какъв цирк имаме, а днес е обратното. В Западна Европа издигнаха изкуството до небесата, а у нас всичко отиде надолу. Цялата ни култура куца, защото държавата е вдигнала ръце от нея", сравнява Александър.
Въпреки кризата Балкански е категоричен, че никога не би направил компромис с качеството на спектаклите, за да спести пари.
"Най-скъпият и изключително опасен номер в програмата ни е едно южноамериканско изобретение -
"Глобусът на смъртта"
(7 мотоциклетисти в едно кълбо). Събрали сме най-силните мотоциклетисти - четирима са от Колумбия, двама от Парагвай и двама от Аржентина.
Успяхме да ги привлечем, защото нашият цирк не е като останалите. Ние не скачаме от град на град през 3 дни. Правим по 10 града на сезон, а не по 40. Това е лека работа и за артистите е много приятно особено когато сме на морето", казва Александър.
Другият опасен номер е
"Колелото на смъртта"
Рискът при него, както и при "Глобусът на смъртта", е голям и инцидентите са неизбежни. Всяка година вземат по една жертва по света, но за щастие у нас все още не е имало такъв фатален край.
"Когато бяха 8 мотоциклетисти в "Глобусът на смъртта", имаха няколко инцидента. Тогава грешката не беше персонална, а имаше проблем с моторите. Веднъж падна една верига и се сблъскаха, след това се спука гума и се удариха 4-ма души, а третия път се счупи джанта и момчето си счупи ключицата.
Рискован номер е и "Колелото на смъртта". От опорната точка догоре се отива за секунда и половина. Височината е 13,60 см. Само си представете какво може да стане при залитане или подхлъзване. Иска се повишено внимание без рискови движения, които, от една страна, играят върху нервите на зрителя, а от друга - крият опасности.
Преди се правеше от двамата ми сина, но Александър стигна възраст, в която трябваше да спре, и на негово място в колелото влезе Велизара.
Радвам се, че е бременна
и с Николай имат причина
да спрат с този номер
Той е за хора между 17 и 35 г. След това артистите трябва да се преквалифицират. Започват да губят кондициите си, нервите им се разхлабват, психиката се разбива, намаляват рефлексите и ловкостта им изчезва", разяснява Балкански.
Благодарение на професията си е обиколил безброй страни и е видял седемте чудеса на света. Освен това е играл три пъти пред папаЙоан Павел II във Ватикана с акробатичната трупа през 1986, 1993 и 2000 г.
"Както казваше баща ми, докато беше жив - цирковата професия е един вечен туризъм. Животът на колела не е никак лош. Имаме си прекрасна 4-етажна къща, но живеем там само няколко месеца в годината. Нямаме проблем и с образованието. Навремето аз и синовете ми се ползвахме от закон, който защитаваше децата на цирковите артисти, според който можеха да учат във всеки град по време на сезона и да държат нормални изпити. След това наложиха индивидуалното обучение", казва Александър.
Традицията ще бъде продължена и от
малкия Тициан,
но той за разлика от роднините си ще учи редовно. Въпреки това цирковото изкуство ще бъде неизменна част от живота му.
"Малкият Тициан ще бъде в първи клас догодина. За него училището ще бъде приоритет, образоването му в цирковата сфера на второ място - ще го изпращаме на ежегодни курсове в Италианската академия за цирково изкуство във Верона, а цирковото изкуство - на трето", сподели Александър Балкански.