Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Наш репортер под прикритие на "Бързи срещи"

Всеки търси своята половинка - и безнадеждният романтик, и целенасоченият прагматик. Светът днес предлага всевъзможни начини да срещнеш любовта и така наречените спийддейтинг са един добър вариант.
Целта на събитието е запознанство, с потенциал за връзка. Това е световна практика, която стартира през 1998 г. в Америка. Измислено е от евреите, с цел брак. От няколко години се възприема доста добре и у нас, и сякаш българите вече са готови да се впуснат в това предизвикателство. Някъде там сред тях се наредих и аз - репортер под прикритие на една от тези сбирки, с лека предубеденост, че ме чакат разговори с лузъри, неспособни да общуват, странници и отчаяни до болка хора, но уви...
Оставих предразсъдъците си в мига, в който влязох в заведението, където беше срещата. Трябва да си призная, че изпитах облекчение, въпреки че не бях отишла, за да срещна любовта. В цялата атмосфера липсваше тази скованост у хората, когато се намират сред непознати, но ми се стори, че всеки се опитва да скрие смущението си с универсалните реплики: "Пробвам нови неща" и "Беше ми любопитно". Чудя се дали, ако не бяхме дали по 20 лв., щеше да липсва притеснението, че си опрял до това да си плащаш за срещи. Влизайки в заведението, се изненадах колко лъчезарни хора са дошли.
Бяха се събрали на няколко групички, естествено, на мъжки и женски лагери
От всяка страна се чуваше искрен смях, някои въодушевени разказваха за работата си, други за хобитата си, но всички с интерес оглеждаха срещуположния пол. Наблюдавайки жадните погледи, които се пресичат, някак си ми изплува мисълта, че хората явно наистина не могат да бъдат удовлетворени от живота, ако са сами.
Питие, музика, заглушена светлина, хора... честно казано, не ми се стори много по-различно от запознанство в бар, но този път всеки от нас имаше шанса да говори с останалите посетители и да прецени с кого си подхожда и иска да види отново, а този, който не пасва - изчезва след точно 6 минути, без да досажда.
Благодарение на трима господа, които уж закъсняваха, но така и не се появиха, успях да събера впечатления и от момичетата.
Десетината минути бяха достатъчни, за да видя, че жените там са като тези навън. Вниманието ти веднага се приковава върху готините и комуникативни мацки, които стават душата на компанията мигновено. Направо да се чудиш защо са дошли.
Там бяха и обсебените от работата си, които дори не се усещат, че не могат да излязат от професионалния контекст, било то като изказ или дрескод. И въпреки че са постигнали много в живота, имат празнина.
Заклетите романтички не можеш да ги сбъркаш - стоят замечтани и се усмихват мистериозно в кукленските си рокли. Сред тях имаше и по-стеснителни момичета, които стояха встрани и почти не общуваха. Сякаш чакаха точния човек да ги предразположи и да извади същността им пред света.
Някъде там в целия спектър от личности се появи и Тя - обезверената и разочарована от мъжете, но безкрайно силна. Толкова й беше писнало да я лъжат, че не вярваше на никого, но въпреки това беше там, готова да пробва отново. Девойката от години попада на мъже, с които гради хубави връзки, но впоследствие се оказват обвързани типове, които предпочитат да се разнообразяват с любовница.
"Иска ми се някъде да има списък с обвързаните мъже. Това, че не е женен и няма халка, не означава, че вкъщи не го чака жена,"
коментира възмутена и провокира няколко замислени погледа в останалите момичета, които сякаш се асоциираха със съдбата й.
Слушайки историята й, и признавам - малко я съжалих, ми изплува част от проницателната строфа на Димчо Дебелянов от "Самотници" - Самотен бор на върха - страж забравен, терзан от буря и горен от жажда, аз чух вазрадван твоя стон сподавен в часа, когато бурята се ражда...
Малко след житейското излияние ни разпределиха за срещите. Провериха ни самоличността по лична карта, заради което трябваше да се запиша със собственото си име.
16 жени се наредихме в очакване за среща с 13-те мъже. Всяка стоеше на отделна маса и с картонче в ръка, в което организаторите ясно бяха отбелязали условията - да не се дискриминира на база пол, раса, сексуална ориентация и религиозни убеждения, както и да се отнасяме с разбиране към чуждата гледна точка.
А най-отдолу в бланката
имаше графа, приличаща
на любовно тото
В нея отблезяваш номера на масата, името на човека и дали искаш да го видиш пак. Контактите, които оставяш по свое желание - телефон, имейл, скайп, фейсбук, се разменят само при интерес и от двете страни.
Разположих се на 3-та маса в очакване. Дойде първата ми среща. Звънецът сложи начало на шестте минути и веднага трябваше да вляза в ролята на неработеща студентка, учеща психология. Учудващо е колко много информация всъщност можеш да получиш за другия човек през това време.
Първият се оказа изненадващо настоятелен. Преди да започне да тече времето, живеех с мисълта, че през тези 6 минути нямаме право да търсим контакти или да приканваме за повторна среща, но този пич се плъзна някъде измежду правилата с изненадващото: "Искам да те видя отново, пиша ти "Да" да знаеш", а от мен явно се очакваше да върна жеста. Сигурна съм, че сред жените е имало и такива, които са оценили инициативата му.
Нареждам го в групата на Уверените. Сред тях беше и Забавният. Той застава срещу теб и взема разговора в свои ръце. Не се притеснява да разказва за себе си, склонен е на самоирония и изобщо не се комплексира, че не е перфектен.
С невероятно желание и заряд се появи и Преоткрилият се. Дипломиран юрист, опознал подмолните води на правото, се отказва от професията, за да си живее живота, както сподели. И говорейки за афери, плавно стигнахме до протестите. Не че беше неизбежно в тази ситуация, но не очаквах да се отклоним дотук. Разочарован от държавата, всеки ден е на Орлов мост.
За да присъства на
първия протест, се връща специално от Канада
Толкова му се израдвах, че бях на косъм да се издам. Стана ми малко гузно, че го заблуждавам, но нямах време да се вайкам много. Веднага седна следващият.
Имаше една малка симпатична групичка от по-срамежливи мъже. Ще ги нарека Свенливите. Комуникацията не им вървеше много. Не обичаха да говорят за себе си, нито пък да задават въпроси. Сякаш бяха там насила. На пръв поглед неизбежна ситуация, но не и когато, стреляйки на посоки с коментари за времето, новините и света, попаднеш на неговата страст. Ей така, от нищото започваха да говорят и накрая времето не стигаше.
Набиваше се на очи и единственият сред своите - Прилежният. Представете си спретнат симпатяга със сериозен вид, леко скучноват на пръв поглед. Изненада ме със завиден хумор, самоирония и интересен усет за света.
Като на забавен кадър с тъмен облак над главата си се появи Разведеният. Обичал някога до болка съпругата си, но всичко изведнъж се прецакало, а той изпаднал в самота.
Като го слушаш, и сърцето ти се къса. Бившата му жена му взела всичко, дори приятелите и заряда за живот.

Разговорът се разгръщаше постепенно и от тъжните спомени премина през красивите моменти, в които е бил щастлив. Оказа се върл почитател на екстремните спортове. Спомняйки си за адреналина, изражението му се променяше и сякаш усещаше, че все пак светът не е свършил. Доста теми за размисъл остави в главата ми.
Както се радвах, че никой не ми задава неудобни въпроси за мотива, целта и очакванията ми, се появи Любопитният. Дали защото бях гузна, малко се вцепених, като ме попита защо съм дошла, но набързо сглобих официалната си версия за нови контакти. Нямаше да е честно да лъжа, че търся връзка и да заблуждавам в тази насока.
Все пак всички се бяха събрали там за това - романтично изживяване и присъствието на Романтичния беше неизбежно. Разочарован е многократно от бившите си, но все пак не е загубил вяра. Беше деликатен, сякаш идваше от друга епоха. Около него витаеше особена атмосфера, леко хипнотизираща. Контрастът дойде с конкретиката, и то неочаквано. Изведнъж ме прониза с въпросите:
"Вярваш ли в истинската
любов? А в моногамията?"
Мислейки, осъзнах, че отговорът ми е по-скоро циничен и е странно как думата "истинска любов" асоциирам с приказка, а "моногамия" със заблуда. Малко преди да приключи събитието, се появи Той - олицетворение на самоувереността в пълен контраст с цялата обстановка. Около него витаеше космополитен дух, беше отворен за света. Седна срещу мен, без да излива житейската си мъка и без да настоява да се видим отново.
Отчаянието го нямаше, типичните въпроси също. И май ми се наложи да го лъжа най-малко защото не се налагаше да водя разговор, в който да го провокирам да говори. Единствено на него повярвах, че е дошъл от любопитство, с експериментаторски дух и без притеснение.

 

Топмодел на спийддейтинг

Един от по-интересните участници в спийддейтинг споделя открито мотива да участва и впечатленията си от бързите срещи. Благовест Анев е един от топмоделите в България и консултант в една от най-големите компании за услуги в областта на човешките ресурси.


- Защо реши да отидеш на "Бързи срещи"?
- Хората в днешно време са натоварени, работят много, което им ограничава контактите. За да срещнеш подходящия човек, трябва да се запознаеш с нови хора. В един момент се получи така, че и аз станах един от тези работещи хора. Не срещах нови личности, с които мога да имам връзка, въпреки че работя на две места. Беше ми интересно, а и съм професионално изкривен - когато чуя за нещо ново, искам да го пробвам и да видя дали е интересно.
Никога не се знае
откъде ще излезе
шанс за връзка
Едни от най-интересните хора, които съм познавал, са се появявали от всевъзможни места. Жената, която промени живота ми, се появи неочаквано. Беше приятелка на мой изключително близък човек и изобщо не съм очаквал, че ще се завъртят така нещата. Изпаднах в ситуация от сапунен сериал, за което винаги съм твърдял, че няма да ми се случи, но ето, че стана. Човек не знае откъде ще му се появи интересен човек и понякога точно нещата, които отричаш, ти се случват.
- Какви хора срещна там?
- Както сама видя, имаше много интересни хора. Бях приятно изненадан. Отидох с една идея предубеденост, но попаднах на интелигентни и работещи хора, отворени за нови познанства.
- А имаше ли нещо, което те притесняваше?
- Не бих казал, но ми се стори, че от хората, с които се срещнах, имаше и такива, които се притесняваха от цялата идея. И в работата ми, и в модата се срещам с много хора и ми се налага много бързо да пречупя границата и да намеря обща тема с отсрещния човек. Налага ми се да се адаптирам бързо. Говорехме си за много различни неща.
- Кое беше най-шантавото нещо, за което си говорехте?
- Май тези въпроси ги стрелях аз. Накрая загубих концентрация и започнах да говоря каквото ми дойде. На 10-ата или 11-ата седнах и казах:
"Колко успешни
имаш до момента?",
а жената отсреща, не очаквайки, се вцепени, но завързахме разговор след това. Оказа се, че беше одобрила само двама. Пошегувах се, че все пак има 20% успеваемост, а аз дотогава бях само на едно "да".
- Достатъчни ли са 6 минути, за да опознаеш човек?
- За мен не бяха. Това ми беше и препоръката в края на анкетата към организаторите. Шест минути не са достатъчни, за да прецениш дали един човек ти е интересен. Може би 10 минути ще бъдат по-достатъчни.
- Би ли отишъл отново на спийддейтинг?
- Бих отишъл. Щом веднъж срещнах някой, който ми е подбудил интереса, може би ще стане пак. Никога не знаеш какво може да ти се случи и трябва просто да пробваш различни неща.
Ако любим човек те е наранил много в живота, това означава ли, че ти трябва да спреш да обичаш и да се раздаваш на 100%?
Принципът е същият. Препоръчвам на хората да опитат, защото може да се изненадат. Ако ги притеснява идеята, трябва да си пречупят мисленето и да действат.
- Според теб хората готови ли са за такъв подход?
- Тези, които бяха там, може би да. Разказах къде ще ходя на хора около мен и 90% от тях ми казваха: "Ти луд ли си? Точно ти ли? Какъв ти е проблемът?" И смея да кажа, че България не е готова.