Мисленето му е необичайна комбинация между брилянтни знания по физика, наблюдения и подсъзнателна игра с образи, чувства и усещания

Какъв е алгоритъмът на мислене на гениалния Алберт Айнщайн, чиито прогнози и открития се потвърждават едно след друго, при това след повече от 110 години? Едва сега прецизни инструменти като Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO) и най-мощните телескопи на човечеството „Хъбъл" и „Джеймс Уеб" осигуряват доказателства за хипотезите на Айнщайн. Какъв подход е използвал този необикновен физик, за да „пътува" толкова напред в бъдещето, да „вижда" и да описва явления, които науката ще открие един век по-късно?

С помощта на LIGO учените доказаха, че предположенията на Айнщайн в Общата теория на относителността за гравитационните вълни, сливанията на черните дупки, поведението на пространство-времето и огъването му под влиянието на изключително силна гравитация са точни.

Оптичните и инфрачервените наблюдения на телескопа „Джеймс Уеб" удостовериха, че предсказаното от Айнщайн гравитационно лещиране, поведението на светлината в изкривено пространство-време, структурата на ранната Вселена също са правилни.

Звучи смайващо, но още през 1915 г. в Общата теория на относителността Айнщайн отбелязва, че ускоряващите се маси на две масивни тела в орбита произвеждат вълни в пространство-времето, които се разпространяват със скоростта на светлината. През септември 2015 г. учените отвориха касите с шампанско, защото с инструментариума LIGO най-накрая засякоха гравитационни вълни в момента на сливането на две черни дупки. Оказа се, че сигналът, обозначен като GW150914, е пропътувал около 1,3 милиарда години, за да достигне Земята. Как е възможно геният Айнщайн да е „дочул" подобен тътен, при това преди 110 години, за да опише явлението?

Нещо повече, той не само предсказва сливанията на черни дупки във времена, когато останалите физици са ги отричали, а и детайлната форма на гравитационните вълни в спиралата и образуването на „пръстен". Учените бяха смаяни, когато чрез LIGO наблюдаваха именно това явление, потвърждаващо, че поведението на черните дупки съвпада с описаното от Айнщайн.

Друго необяснимо откритие на физика е, че масивните обекти изкривяват пространство-времето, огъвайки светлината. Според Айнщайн звездната светлина се отклонява, появяват се множество увеличени изображения на фонови обекти, дъги, пръстени и др. С телескопа „Джеймс Уеб" учените наблюдаваха поредица от явления, свързани с гравитационните лещи, като клъстери, галактични струпвания, дъги и др. Всички те потвърждават предсказанията на гениалния учен, че светлината се огъва под гравитационното въздействие на масивен обект, служещ за леща. Стигайки до този извод, Айнщайн прави следващата крачка. Според него, ако се използва този ефект, може да се определи разпределението на масата на даден обект. Но с това не се изчерпват прогнозите му, защото той постулира гравитационното лещиране на свръхнови, космологичното червено отместване и много други.

Какъв е този особен ум, който така дръзко разкъсва пелената на времето, за да види явления, които ще се потвърдят през последните десетина години благодарение на невероятния напредък в технологиите - в новия брой на списание "Космос".