• Вредите върху мозъка били 5 пъти по-големи, отколкото при алкохолици. Австралия вече ги ограничи, във Франция обсъждат
• По-добре учениците да знаят по-малко, но да го разбират, обмислят промени
• Заплатите на учителите ще растат и догодина

Забрана деца под 15 години да използват социалните мрежи - дебат за това ще инициира министърът на образованието Красимир Вълчев. Идеята идва след вече обявената забрана на смартфоните, чието въвеждане тече в редица училища.

Има достатъчно доказателства за вредното влияние, което социалните мрежи оказват върху децата, обясни Вълчев в Силистра, където откри обновения физкултурен салон на гимназията по стопанско управление.

Телефоните и продължителното стоене пред екраните имат вредно въздействие върху децата. Все повече страни започват да ограничават и социалните мрежи - Австралия ги ограничи, този разговор се води и във Франция. Аз бих инициирал един такъв дебат, въпреки че малко излиза извън тясната ми секторна компетентност.

Имаме достатъчно данни, че има зловредно въздействие - те

пречат на образуването на префронталната част на мозъка,

която е свързана с най-важните умения като концентрация, критично мислене, планиране. Тази част на мозъка се развива до 20-25 г. и според изследвания вредите са 5 пъти по-големи, отколкото при алкохолизъм. Това пък обясни министърът предната вечер в интервю за bTV.

В момента в 830, или 35%, от общо 2300 училища в страната телефоните са изцяло ограничени, отчита той. В останалите те са ограничени за една част от учениците.

Времето, прекарано пред екраните, може да се използва за развиването на много други умения, убеден е Вълчев.

Сред 89 държави нашите ученици са едни от тези, които прекарват най-много време пред екраните -

на второ място сме, но по процент на разсейване сме на първо

Видеосъдържанието има най-вредно въздействие при децата, има и елемент на пристрастяване, добавя доводи той.

В някои от социалните мрежи има заложено ограничение - например фейсбук допреди години изискваше пълнолетие, в момента обаче са достатъчни навършени 13 години. В далеч по-популярните сред учениците като тик-ток възрастовата граница също е 13 г., но до навършване на 16 не могат да изпращат директни съобщения, няма и пълен достъп до тяхното съдържание. В редица държави са наложени допълнителни ограничения. В САЩ официално на най-малките е забранен пълният достъп до съдържанието на мрежата, както и такъв до техния профил. Има обаче хиляди невръстни потребители, които си правят акаунти с фалшиви лични данни. Засега от екипа на Вълчев не дават подробности как може да се наложи забраната у нас.

Министърът коментира отново и “зубренето”, което трябва да се замени с разбиране - именно в тази посока са новите интегрални изпити. Не искаме децата да зубрят формули, а да разбират основни понятия - какво е волт, ват или киселина. Промяната е минимална и цели да насърчи логическото мислене, увери той в “Защо, господин министър”.

Сигналът, който даваме към учителите и учениците, е да усвоят основните знания с разбиране. Един от основните проблеми в нашата образователна система е, че учениците заучават материала само за изпита. За да се изградят трайни знания и умения, учителите трябва да имат време за упражнения и задачи, но поради твърде амбициозните програми това често не е възможно. Понякога е по-добре учениците да знаят по-малко, но да го разбират, да могат да свързват знанията си и да изградят здрава основа за бъдещи умения, посочи още Красимир Вълчев.

На този фон обаче дойдоха и резултатите от проверката на шестокласниците - националното външно оценяване, което се проведе електронно преди 10 дни. Оценката от него се вписва само по желание на ученика.

Средно 3,42 са изкарали шестокласниците.

Нашите ученици

се справят добре до 4-и клас, след това натрупват дефицити и се демотивират,

обобщи министърът. Призна, че се справят трудно с практическите задачи, както и с геометричните. Подобен тренд показа и външното оценяване на 10-класниците през пролетта.

Изготвили сме списък от мерки - базовото е учебните програми, практически задачи, използване на часове за разширена подготовка по математика, съобщи Вълчев.

И през 2026 г. учителските заплати ще продължат да растат. Още няма разчети от финансовото министерство, но следваме тази политика от 2017 г., а през тази година половин милиард лева бяха добавени за увеличението им, напомни той. Сега възнагражденията на учителите са над 120% от средната заплата за страната, целта ни е да поддържаме това съотношение около 125%, обяви министърът. Защото, “ако имаме добри учители, ще имаме и добри специалисти във всички останали професии”.

 

Проучване в САЩ: Социалните медии са риск №1 за психиката на младите

Всеки втори родител на тийнейджър и всеки 5-и на възраст между 13 и 17 години е убеден, че социалните медии са вредни за менталното здраве на подрастващите. Това показва проучване на Изследователски център “Пю” сред 1254 родители на тийнейджъри и 1059 юноши на възраст между 13 и 17 години в САЩ в периода септември- октомври 2024 г.

Юношите виждат като проблем №2 и №3 за психичното си здраве тормоза (17%) и очакванията към тях (16%). Училището като среда и технологиите са изтласкани на 4-о и 5-о място.

Родителите са склонни повече да винят технологиите като вредни за менталното здраве на децата си - 14%. С по-малки проценти родителите посочват тормоза във и извън интернет, (9%) очакванията към децата им (8%) и състоянието на обществото (5%).

Шестокласниците зле по математика - 3,42, но поне разчитат диаграми

3,42, или 8,89 точки от възможни 20, е средният резултат на националното изследване на входното ниво по математика за 6-и клас. Това е около 45% постижимост, като най-добре са се справили учениците от София и Смолян, а с най-ниски резултати са в Сливен и Видин, обявиха от МОН.

Резултатите са съизмерими с тези от националните външни оценявания в края на 10-и клас и показват редица дефицити, за които е нужна както системна работа в училищата, така и промени в учебните програми и учебния план, за да се освободи повече време за упражнения и затвърждаване на знания.

Едва 689 шестокласници от близо 48 000 имат максималните 20 точки. 4179 са взели пълни точки на последната задача, в която се изисква изчисляване на разход за гориво и прилагане на проценти в реална ситуация. Още 7638 са получили пълните точки на другата задача със свободен отговор, която проверява логическото мислене за обмен и размер на телата. Това показва, че част от учениците успешно прилагат математическите знания в житейски ситуации, но за друга практическите и геометричните умения остават предизвикателство, посочват от МОН. Срещат трудности при работа с проценти, обикновени и десетични дроби, при прилагане на формули и изчисляване на лица на фигури.

Справят се добре с четене и тълкуване на данни от таблици и кръгови диаграми, което е показател за добри аналитични и визуални способности. Учениците демонстрират и владеене на основни аритметични дейности.