• Спад с 50% на молбите за закрила
• Нови правила за украинците - ако не са в рискова група, подслон само до 60 дни

201 794 са чуждите граждани с временна закрила, които пребивават в България към края на декември 2024 г. В тази бройка влизат както украински бежанци, така и сирийци, афганистанци, мароканци и др.

Това става ясно от отчетния доклад на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет.

Почти наполовина спад в молбите за международна закрила отчита докладът - миналата година заявленията са само 12 250 при 22 518 през 2023-а.

Най-голям спад на молбите за закрила у нас има от страна на афганистанските граждани. През изминалата година такава у нас са потърсили 1980 души, година по-рано са били 5906. За сметка на това все повече стават гражданите на Египет - от 184 за 2023 г. до 654 година по-късно. Голяма част от тях (483-ма) са регистрирани и като непридружени непълнолетни лица. Агенцията за бежанците отчита

чувствително покачване на броя египетски деца, търсещи закрила у нас

Генерално обаче спадът на молбите за закрила при непълнолетните чужденци е почти двоен - от 3843 през 2023 г. до 2601 миналата година.

Общо 4950 са получилите международна закрила у нас през миналата година. 75 лица пък са били настанени в бежански лагери от затворен тип, защото “представляват заплаха за обществения ред и националната сигурност; самоличността им не може да бъде безспорно установена или с действията си системно са нарушили правилника за настаняване в териториалните поделения на агенцията”.

Повечето чужди граждани, които влизат на границата на ЕС, не носят документи и представят противоречиви данни относно личността и гражданския си статус. Често например едно и също лице е регистрирано с различни националности в различни държави членки или представя противоречива информация относно семейното си положение.

Проблем е имало и при установяването на семейните връзки между бежанците, особено при полигамни връзки на кандидати, идващи от държави, чиито правни системи допускат повече от един брак.

От 60 864 украински бежанци у нас пък само 5961 разчитат за настаняване на българската държава и попадат в обхвата на програмата на хуманитарна помощ. От началото на войната на 22 февруари 2022 г. регистрираните разселени лица от Украйна с предоставена защита са 197 580, но много са напуснали отдавна България.

В новата програма, която влезе в сила от 1 май, е разписано, че хуманитарната подкрепа за настаняване на разселени лица от Украйна, които не попадат в рискова група, вече е до 60 календарни дни. Причината за спешните промени е, че досегашната програма бе удължена до 30 април. Всички, които в момента се възползват от програмата, имат право на 60 дни за настаняване в хотел или база. През това време те ще трябва да подадат формуляр за принадлежност към рискова група. Ако попадат в нея - ще останат настанени за целия срок на временната закрила. Ако не, след изтичането на 60-те дни ще могат да останат, но ще трябва

да плащат по цени за свободния пазар

Заради инфлацията сумата за ежедневен престой малко се увеличава - от 15 лв. става между 16,43 и 19,72 лв. без ДДС според категорията на мястото.

В рисковите групи влизат бременните жени, децата до 12 г., придружавани от един родител, както и тези от 12 до 16 г., когато не посещават училище по независещи от семейството причини. Уязвими са и възрастните хора, тези с трайни увреждания, с психични заболявания и лицата, полагащи грижи за тежко болни.

От годишния отчет за дейността на Комисията по предоставяне на убежище към президента Румен Радев пък става ясно, че

3-ма руски граждани са поискали убежище

Комисията, начело на която е вицепрезидентът Илияна Йотова, е работила по 11 молби, на 7 е дала отказ, 2 са прекратени, а една е препратена към ДАБ. Освен тримата руснаци да получат убежище у нас са поискали и двама сирийци, както и по един гражданин на държавите Ирак, Сомалия, Мианмар, Алжир и Бангладеш.

Нелегалните смениха маршрута - вече влизат откъм Западна Европа

Нелегалните мигранти са сменили маршрута и вече влизат откъм Западна Европа, става ясно от доклада на Държавната агенция за бежанците.

Променена миграционна обстановка в ЕС отчита Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията. А Frontex е отчела намаляване с 36% на незаконните преминавания на границите на съюза за първите 7 месеца на 2024 г. спрямо същия период година по-рано.

Този спад е особено изразен в две ключови области: маршрутът на Западните Балкани отбелязва спад от 75%, а Централносредиземноморският - от 64%, въпреки че остава най-активният.

В същото време при други маршрути има увеличения. Западноафриканският, водещ до Канарските острови, е с ръст от 154% с над 21 600 пристигания. Този от Източното Средиземноморие е с 57% отгоре. На източните сухопътни граници увеличението е 195%. Маршрутът на Ламанша пък е с 22% ръст - 33 183 пристигания.

Германия е поискала да върне най-много бежанци в България по Дъблинското споразумение, но реално от август 2022 г. досега са ни пратени обратно само 362-ма. Най-много са сирийците - 261, има и от Афганистан, Ирак, Мароко и пр. Любопитно е, че има и българи - 7 души. Шестима са осъдени за тежки престъпления в Германия и са излежали присъдите си, след което немците са ни ги върнали съгласно споразумението за реадмисия, става ясно от отговор на вътрешния министър Даниел Митов в парламентарния контрол. Последните бежанци са кацнали в София от Хамбург на 15 април - двама сирийци и един афганистанец.

От Австрия пък, за която се говореше, че ще ни върне най-много мигранти след влизането ни в Шенген, са поискани 205 трансфера, случили са се 126.

От всички заявени 2563 трансфера у нас през годината са върнати общо 589, или само 23%. България също е изпратила 53-ма мигранти (38 от тях непридружени деца) обратно към други държави от ЕС.