За да я разгледате отвътре в работен ден през лятото, трябва да пъплите поне 30 минути в жегата на опашка отпред, а през уикенда - не по-малко от час. За да се насладите на златния олтар вътре, ще платите отделно 5 евро.

За музея на първия етаж - още 7 евро. А ако искате да се издигнете над града в кулата камбанария, подгответе други 10 евро след още 30 минути плътна опашка пред входа. И въпреки неудобствата, над 3 милиона души всяка година прекрачват прага на знаменитата базилика „Сан Марко".

А преди да влезе, всеки се любува на прекрасните бронзови коне на фасадата и приема за съвсем естествени нашийниците на вратовете им.

Туристите няма как да знаят, че нашийниците всъщност прикриват белезите от обезглавяването. Високите почти 240 сантиметра скулптури не са изработени специално за символа на Венеция. Те са плячкосани от венецианците и нарязани, за да бъдат транспортирани по-лесно по време на четвъртия кръстоносен поход при превземането през 1203 г. на Константинопол (днешен Истанбул). А там в продължение на почти 800 години са красели императорската ложа на хиподрума.

Триумфалната квадрига (колесница с 4 коня) обаче не е била направена и за столицата на Източната римска империя. Тя е изработена от знаменития скулптор от Късната античност Лизип специално за великия завоевател Александър Велики. След това по неустановен от историята начин квадригата се озовава на остров Хиос, където е открита от римляните през I век след Христа.

Екстравагантният тиран Нерон заповядва да я откраднат и пренесат в Рим, а след създаването на Източната римска империя от Константин Велики скулптурата изминава 1374 км, за да бъде поставена на хиподрума в града край Босфора. Плячкосаните от венецианците през XIII век коне на Лизип не спират да препускат из Европа. И следващият, който им „плясва камшика", е не кой-да е, а лично Наполеон Бонапарт.

През 1797 г. по време на завоевателния си поход в Италия той ги открадва от Венеция, за да ги тропоса в двора на Лувъра срещу Триумфалната арка. На това величествено място конете почиват само 7 години, за да продължат отново своя исторически ход. Върнати са, но не на Хиос, а на Венеция.

Бронзовите коне на Лизип всъщност не са бронзови, а 96,7 процента медни. И тези от фасадата на „Сан Марко" не са оригиналите, а само копия. Истинската квадрига е в музея на първия етаж в базиликата. Там намира покой в последните 200 години.

Кога ли конете на Лизип ще поемат към следващото си пътешествие, днес е трудно да прогнозираме, но историята, която ще ви разкажем в този „Космос", не се намира на фасадата или в музея на „Сан Марко", а във водата под нея. Защото другото, което милионите туристи на венецианския площад никога не забелязват, е, че базиликата се крепи на стволовете на 10 хиляди дъба, забити дълбоко в глинестата почва на дъното на лагуната.

Всъщност колкото и да звучи невероятно, цяла Венеция - 124 отделни острова, разделени от 183 канала, е изградена върху подводна гора. Милиони стволове, подредени в завладяваща геометрия. Почвата и солената вода изолират дървото от кислород и елементи, причиняващи гниене, и го превръщат в бетон. И така вече 1604 години...

Ето и темите в новия брой на списание "Космос":

Митата не са съвременно изобретение, до тях се прибягва вече 5000 г.

Историята легендарния Алексей Леонов, който пръв се осмели да излезе в открития Космос

Венеция е архитектурно чудо, построено върху "обърната гора"

Каним ви на звездно сафари с един от най-добрите астрофотографи на планетата - вълнуващи кадри от Атакама и Великденския остров

Битката за макаците на Мавриций излиза извън контрол

Историята на Грациано Мезина, царят на бягствата от затвора

Култовата ни рубрика със загадките на инспектор Стрезов

Генетична революция: На прага ли сме на "Джурасик парк" - позициите на консултанта на филма проф. Стийв Брусати и на професора зоолог от Оксфорд Тим Коулсън

Как плъховете успешно търсят противопехотни мини

Историята на Древна Лидия, където бяха създадени първите монети

Кой е неординарният крал-учен Рама IV, който предсказа затъмнението, което го уби