Фридрих Мерц пое огромна отговорност с оглавяването на коалиция, която включва ГСДП - основна партия на статуквото, което не е удържимо и всеки разумен човек разбира това. Мерц направи тази смела стъпка, защото си дава много ясна сметка, че ако се опита да направи коалиция изцяло вдясно от центъра, ще се наложи да включи представители на Алтернатива за Германия. АзГ е дясно популистка политическа фракция, която официално подкрепя Кремъл и неговата агресия срещу Украйна.

Освен това, АзГ е подчертано антиевропейска политическа сила, която планира системни мерки за раздружаване на ЕС, ако е необходимо - с извеждане на Германия извън съюза. DeExit - практическо унищожаване на процеса на европейска интеграция и превръщане на обединена Европа в хлабав търговски съюз - ако силните на деня позволят съществуването дори и на подобен съюз. Не е случайно, че тези, които искат да видят края на ЕС мощно лобират за вкарване на АзГ в управлението на Германия.

За Мерц и новото лидерство на ХДС/ХСС изборът е много болезнен. От една страна, коалирането с партии на статуквото би отслабило значително възможността за провеждане на спешни и ключови реформи. Свеждане до минимум на популистките фантазии на т.нар. "зелена сделка". Строги мерки за пресичане вълните на нелегална имиграция в Германия - и цяла Европа. Провеждане на спешна програма за превъоръжаване и изграждане на мощна отбранителна структура на Германия и на Европа пред лицето на все по-преките предизвикателства и рискове от агресия на авторитарните евразийски сили срещу Европа. От друга страна, дори ограниченото партньорство с АзГ ще доведе до легитимация на прокремълските и антиевропейски политики, до внасянето им в ядрото на държавното управление.

Не бива да се изпуска предвид и обстоятелството, че АзГ е де факто партия на съмишленици на крайната левица в Германия по ключови политики. Добре платеният от Кремъл "пацифизъм" на крайната левица и на крайната десница в Берлин е в състояние да осуети решителните мерки в програмата за превъоръжаване и възраждане на отбранителната способност на Германия. Левичарите се "борят за мир" от 50-60 години насам под диригентската палка на Москва. През 80-те години левите немски щедро платени пацифисти издигнаха лозунга "По-добре червени, отколкото мъртви". Те не подозираха, че едното не пречи на другото. Днес към промосковския пацифиски хор се присъединиха и десните радикали и криптонацисти от АзГ. Но в много по-тежък контекст. Днес демокрацията в Германия не се радва на подкрепата, на която разчиташе ФРГ от администрацията на Роналд Рейгън във Вашингтон. Днес Белият дом работи пряко и оказва безмилостен натиск за вкарването на путиновите "пацифисти" в държавната власт.

Вляво - левичари "пацифисти" и зелени утописти. Вдясно - вдъхновени поддръжници на кремълския людоед, антиевропейски криптонацисти и щедро платени "пацифисти". Така наистина разбираме тежестта на поетата от Мерц отговорност да премине през тесния провлак на Сцила и Харибда, между левия и десния популизъм, без да разбие в скалите кораба на демократичната държава. Днес в Бундестага го препънаха - както непримирими представители на статуквото отляво, така и - предполагам - Меркелови реваншисти в самата ХДС. Струва ми се обаче, че е рано да отписваме шансовете на Фридрих Мерц да се справи с предизвикателството. Фракциите на статуквото - както вляво, така и сред Меркеловите застъпници вдясно - ще трябва да направят добре информиран избор. Или подкрепят болезнените реформи на Мерц, или се изправят пред императива да управляват Германия лице в лице - и ръка за ръка - с десните популисти от АзГ.

Десните популисти отвъд океана легитимират безпрецедентния лобистки натиск на администрацията във Вашингтон за внасяне на АзГ в управлението на Германия с аргумента, че през епохата Шрьодер - Меркел политическото статукво в Германия е било безпринципно малодушно и отзивчиво пред интересите на настъпващия кремълски режим на Путин. Този аргумент е верен. Малодушието на Германия и на цяла Европа доведе до възраждането на агресията и диктатурата на европейска земя. Това е минало, за което всички си даваме сметка. Това обаче не означава, че след като безволево е допуснала нарастването на кремълския произвол между 2000-2020 г., Европа трябва да продължава да отваря път на агресията и престъпленията на путиновия режим в днешна Европа. А левите и десните популисти точно това пропагандират със своя прокремълски "пацифизъм". А официален Вашингтон ги подкрепя с прозрачните намерения да отслаби и да "разглоби" ЕС и да направи "Америка отново велика" като се договаря поотделно с различните европейски страни.

Политическата драма в Германия ще се засилва преди да намери компромиса за своето разрешаване. Ако ръководството на ХДС/ХСС не получи шанс да разреши настоящата криза и партията остане в опозиция, самозабравилите се представители на статуквото ще трябва да поемат пълната отговорност за непредвидимите последици от дерайлирането на "локомотива на Европа" в полза на всички антиевропейски сили на нашата съвременност.

P.S. От месеци наред в мрежата се множат аргументите на десните популисти от двете страни на океана, че АзД не била "крайна" или "радикална", а съвсем "обикновена дясна партия". Либералите я клеветяли, че е "нацистка". Ама че нахални либерали! За идентичността на АзГ тук няма да спорим. Само ще припомним, че АзГ и българската "Възраждане" са в основата на европейската партийна фамилия "Европа на суверенните нации". Тези, които искат АзГ на власт в Германия, искат "Възраждане" на власт в България. Сега дали е по-ясно?

От Фейсбук