Гергьовден събира много празници в едно
Днес е Гергьовден - Ден на храбростта и празник на Българската армия. На 6 май празнуват и животновъдите. А на същата дата, но през 1651 г. е издадена първата печатна книга на новобългарски.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още със създаването ѝ като въоръжена сила на Третата българска държава. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари 1880 г., е учреден и военният орден “За храброст” - отличие, с което на празника се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
От 1931 г. 6 май става празник на Българската армия. Впоследствие двата празника се сливат в настоящия. Чрез укази между 1946 и 1951 г. комунистическото управление прекъсва традицията честванията да са на този ден. С постановление на Министерския съвет от 27 януари 1993 г. армейският празник е възстановен.
На 6 май православната църква чества Свети великомъченик Георги Победоносец (275 - 281 г. - 23 април 303 г.) Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра, убит по време на Диоклециановите гонения. Мощите му са погребани в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, днес Лод, Израел, от който град е майка му и където живее известно време след смъртта на баща си. Прочува се чрез множество чудеса, които извършва след смъртта си, като небесен воин и закрилник. Почитан е както от източните, така и от западните християнски църкви.
Гергьовден е сред най-големите български празници. Св. Георги традиционно се схваща и като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците, овчарите и стадата. По стар обичай щом се раззелени тревата, овчарите извеждат стадата от зимните кошари към летните пасища в планините. Сигнал за тази промяна е именно Гергьовден.
Днес, 6 май, е и денят, в който е отпечатана първата печатна книга на кирилица и хърватски (“илирийски”) - “Абагар”. Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България. От “Абагар” днес са запазени 17 екземпляра, един от които е в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.