Сравнението между някогашния и сегашния "Син мрамор" демонстрира пораженията, нанесени от изменението на климата

В четвъртък, на 7 декември 1972 г., човечеството за първи път видя как изглежда нашата планета като цяло. В този момент е направена снимката “Синият мрамор” – тази, която промени начина, по който виждаме нашия свят.

“Синият мрамор” е първата снимка на цялата Земя и единствената засега, правена от човек. Петдесет години по-късно нови изображения на планетата разкриват видими промени на земната повърхност заради климатичните промени.

“Ако някога е имало крехко синьо парче в Космоса, това е Земята в момента - казва астронавтът Харисън Шмит, докато “Аполо 17” се отправя към Луната - Виждам светлините на Южна Калифорния, Боб - продължава Шмит, обръщайки се към наземния контрол около час и половина след началото на полета. - Човешкото звездно поле на Земята се конкурира с небесата.”

Екипажът на “Аполо 17” – командирът Юджийн Сърнан, пилотът на командния модул Роналд Еванс и пилотът на лунния модул Харисън “Джак” Шмит, наблюдават как домът им се отдалечава, докато изпълняват последната пилотирана мисия до Луната.

Поглеждайки към Земята, Сърнан възкликва: “Облаците изглеждат много артистични, много живописни. Някои се въртят по посока на часовниковата стрелка, но изглеждат много тънки, можете да видите през тях синята вода отдолу”.

Това е траен образ на красотата, но също и на уязвимостта на планетата,

носеща се в необятната Вселена, в която едва напоследък започваме да откриваме все още несигурни признаци на живот. 

Но нашата планета също е подложена на голяма промяна. Тектоничните движения, които изместват земните маси, се движат твърде бавно, за да могат очите да ги забележат. Друга сила – самото човечество – прекроява планетата с темпове, които обаче са очевидни. Урбанизацията, обезлесяването, замърсяването и емисиите на парникови газове преобразяват начина, по който изглежда Земята, посочва Би Би Си. Как през 50-те години, откакто е направено това емблематично изображение, “Синият мрамор” се е променил?

Първите изображения са направени от екипажа с бордовата камера – ръчен аналогов “Хаселблад 500 EL”, зареден със 70-милиметров филм “Кодак”. “Всички кадри са невероятно ясни и ярки”, казва Дженифър Левасьор, куратор в Националния музей на въздуха и Космоса “Смитсониън” във Вашингтон.

Камерата е специално модифицирана за използване в орбита, добавя тя. Лепилата, смазките, движещите се части и батериите могат да причинят проблеми или да се повредят, когато са изложени на екстремни горещини и студове в извънземното пространство. На камерата също така е бил монтиран квадратен бутон за освобождаване на затвора, така че екипажът да може да я използва, докато носи тромавите си скафандри. “Другата основна модификация е било премахването на екрана за гледане – тъй като това е допълнително стъкло”, обяснява Левасьор.

Астронавтите трябвало да се научат как да правят снимки, без да могат да виждат какво снимат

Правенето на снимки било включено в плана на мисията. Около пет часа и 20 минути след началото на полета екипажът видял за първи път цялата планета. “Предполагам, че виждаме 100% пълна Земя. Тези гледки остават с теб завинаги…”, казва по-късно Сърнан. Изображението “Синият мрамор” е заснето на около 29 хил. км от Земята, когато Слънцето осветява земното кълбо зад “Аполо 17”.

 “Проблемът с гледането на Земята, особено на Антарктида, е, че е твърде ярка – коментира Шмит 6 ч след началото на полета. - И затова използвам слънчевите си очила.” Разговорът с наземния контрол продължава дълго. Екипажът описва облаците, носещи се над океана и континентите. 

Изведнъж, сияеща в светлината на Слънцето,

Земята се разкрива като красиво блестящо синьо кълбо, изпълнено с живот и самотно в необятния Космос

В резултат на това се смята, че “Синият мрамор” е имал по-голямо влияние върху човечеството от всяка друга фотография в историята. 

“Ако не можете да видите нещо, трудно е да си представите, че то съществува - казва Ник Пепин, учен по климата в университета в Портсмут във Великобритания. - Мисля, че на всички нас, които сме възпитавани с този образ от ранна възраст, вероятно ни е трудно да си представим време, когато не сме знаели как изглежда Земята.” 

Снимката предлага изглед на планетата от района на Средиземно море до южната полярна ледена шапка на Антарктика. Тежък облак виси над южното полукълбо. НАСА официално приписва изображението на целия екипаж. Може никога да не разберем кой от тях наистина го е направил, но днес се съобщава, че това е едно от най-възпроизвежданите изображения на всички времена.

На 7 декември 2022 г. в 7,39 часа по Гринуич – точно в момента на заснемането на оригинала, но 50 години по-късно, нов “Син мрамор” беше уловен от сателит, обикалящ в орбита на милиони километри. Този път набор от 12 изображения, направени през 15 минути, разкриват забележими промени по повърхността на планетата, резултат от 50 години глобално затопляне.

През 5-те десетилетия, които разделят тези две моментни снимки във времето, една от най-забележителните разлики е

видимото намаляване на размера на ледената покривка на Антарктика

“Можете да видите свиващата се криосфера – свиващата се ледена покривка и загубата на сняг - казва Пепин.- Това е основен индикатор за изменението на климата.”

Пустинята Сахара също се е разраснала, докато тропическите гори се оттеглят по на юг, добавя той. Изследванията показват, че дървесната покривка в обширния регион Сахел, който граничи с пустинята Сахара, е съ значителен спад. Доминиращото нещо, което можете да видите на новото изображение, са

обезлесяването и загубата на растителност, докато земната покривка преминава от зеленина към пустиня

Снимките са направени от камерата за полихромни изображения (Epic) на НАСА, която заснема слънчевата страна на Земята между 13 и 22 пъти на ден от 2015 г. насам. Сателитът се намира в първата точка на Лагранж, точка на равновесие между Слънцето и Земята, на милион километри от планетата. 

От средата на април до средата на октомври се прави по една снимка приблизително на всеки час, а през останалата част от годината по едно изображение на всеки два часа, разяснява Александър Маршак, изследовател по проекта за сателитната мисия на НАСА Deep Space Climate Observatory (Dscovr).

 “По отношение на “Синият мрамор”, на 50-ата годишнина решихме да направим същите изображения на интервали от 15 минути. За 15 минути Земята се завърта на около 100 км”, казва Маршак. И благодарение на напредъка в технологиите, добавя той, “ние можем да видим същите изображения, но с много по-добро качество”.

От тези изображения учените могат да извлекат свойствата на озона, на облаците, на водата. Височината на облаците, местоположението им. Да разгледат особеностите на аерозолите, размера и количеството на частиците. Извличат дори формата на ледените кристали в облаците, използвайки блясъка на Слънцето. Могат да видят дали са хоризонтално, или произволно ориентирани.

“Извличаме данни за количеството листа на Земята и не само това, но и количеството листа, които са директно осветени от Слънцето”, казва Маршак. Тези данни, съчетани с наблюдения върху цвета на океанската повърхност, могат да позволят на изследователите да определят скоростта на цялата фотосинтетична активност на Земята.

Програмата Dscovr не е работила достатъчно дълго, за да направи някакви окончателни заключения, обяснява Маршак, но постепенно се натрупва информация, която ще осигури нови прозрения за това как се променя светът.

Сред мащабните промени, настъпили след това първо изображение на цялата Земя преди 50 години, е степента на човешко развитие и дейност на повърхността на нашата планета.

Новите кадри показват драматично разрастване на градовете

по континентите заедно с корабоплаването в океаните. Горските пожари също светят в големи участъци през нощта, удвоявайки честотата си само през последните 20 години.

През 1972 г. “Синият мрамор” предизвика масово преразглеждане на нашето място във Вселената. Астронавтите, наблюдаващи Земята от Космоса, съобщават за дълбоко чувство на страхопочитание, на взаимносвързаност и екологично съзнание.

Наричат това “Ефект на обзора”. Установено е, че това чувство на интензивно страхопочитание предизвиква фундаментална промяна в мисленето, вид когнитивно пренастройване.

За първи път “Синият мрамор” дава възможност на цялото човечество да изпита до известна степен този феномен. Самото изображение се превръща в емблема на екологичното движение. То показва планета, изискваща управление в глобален мащаб.

“Синият мрамор” е използван и за илюстриране на хипотезата за Гея, разработена през 60-те и 70-те години на миналия век, която предполага, че Земята и нейните биологични системи действат като огромно единно цяло, което съществува в деликатно състояние на баланс. И въпреки че е противоречива сред учените, теорията дава тласък на холистичния подход към науката за Земята. Космическата снимка се превръща също в символ на единството, тъй като за първи път хората виждат Земята без граници, които ни разделят, както правят на географските карти. 

Кадърът се появява и в началното на документалния филм на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор “Неудобната истина” и вдъхновява изследванията на земните системи със създаването на институции за изследване на климата като Института “Макс Планк”, базиран в Мюнхен, Германия.

Разглеждайки изображенията на “Синия мрамор” от 1972 г. и 2022 г. едно до друго, Пепин описва “неспокойната атмосфера” на Земята. На двете снимки се виждат облаци, образувани над тропическите гори, демонстриращи неразривната връзка между горите и дъжда.

“Ако погледнете Централна Африка, можете да видите, че по-голямата част от облака, особено на по-ранното изображение, е доста петнистта, което показва гръмотевични бури. Докато, ако отидете по на север и погледнете пустинята Сахара, можете да видите, че няма облаци.”

“Когато погледнете отгоре, виждате всички връзки, цялостните отношения между областите –

допълва Пепин. - Например Килиманджаро се издига от пасища със сняг до върха. Ако сте живели по склоновете, може да не знаете, че има сняг на върха и колко е важна връзката между тези области.” Гледането на Земята от Космоса по този начин според него ви кара да оцените взаимовръзките между различните части на екосистемите.

Дженифър Левасьор пък очаква с нетърпение снимките, които ще бъдат донесени у дома от следващата пилотирана мисия до Луната - Артемида II, планирана за 2026 г. Защото за нея снимката, направена от човек и от сателит не носи същата емоция.

“Няма да има друг образ на цялата Земя по начина, по който си го представям, докато хората отново не се отдалечат от планетата. Колкото и да ни харесва да мислим за сателитите като за нещо като наши сурогати, знам, че зад тази камера ще стои човек, така че ще има нещо различно в нея и винаги ще има”, убедена е тя.