След 20 г. на власт Реджеп Ердоган се очертаваше да спечели 3-и мандат като президент на Турция в неделя. Това стана след балотаж с опозиционера Кемал Кълъчдароглу. Неофициални резултати показваха, че сегашният турски лидер получава 52% от гласовете, а съперникът му 48%.

Повече от 64,1 млн. души имаха право на глас. “В световната история няма случай на избори с избирателна активност, достигаща 90% като тази”, заяви Ердоган, след като пусна гласа си заедно с жена си Емине в Истанбул в неделя. Извън избирателната секция той раздаде пари на поддръжниците си, както е правил и в миналото, подавайки банкноти от 200 лири ($ 10).

Кълъчдароглу гласува в Анкара, като каза: “За да се отървем от потисничеството и да се отървем от това авторитарно ръководство, за да донесем истинска демокрация и свобода, призовавам всички граждани да отидат да гласуват”.

Миналата седмица класиралият се на трето място на първи тур Синан Оган, който спечели 5% от гласовете, публично подкрепи Ердоган, което допълнително даде тласък на президента.

Анализатори твърдят, че резултатите от вота отразяват трайната привлекателност на популистката и вкоренена в ислямизма политика на Ердоган, особено за централните селски райони на Турция, които остават много по-лоялни към формацията на президента Партия на справедливостта и развитието (ПСР), отколкото големите градове в страната, които все повече се обръщат срещу настоящия лидер.

Критиците се тревожат, че при управлението на Ердоган

връзките на Турция със Запада може да отслабнат

още повече и независимостта на медиите, съдебната система и други институции ще бъде тласнати към по-рязък упадък.

Западни експерти смятат, че на вота Ердоган е бил подпомогнат от “пълния си контрол върху информационния поток” в Турция. Голяма част от медиите се контролират от бизнес групи, близки до президента, а около 80 % от турците четат новини само на собствения си език.

Западни издания отбелязват, че от скромно начало в политиката Ердоган се е превърнал в политически гигант, ръководейки Турция в продължение на 20 г. и променяйки страната си повече от всеки лидер след Мустафа Кемал Ататюрк, почитания баща на модерната република. Първо като премиер от 2003 г. и след това като пряко избран президент от 2014 г., Ердоган показа мускулите на Турция като регионална сила, подкрепяше ислямистките каузи и бързо успяваше да надхитри политическата опозиция, пише Би Би Си.

Въпреки че е ръководител на държава от НАТО, той се позиционира като посредник във войната на Русия в Украйна и кара Швеция да чака в кандидатурата ѝ да се присъедини към алианса. Неговата дипломация неведнъж разгневи съюзниците в Европа и извън нея, но въпреки това неговите привърженици продължават да го наричат reis - “началник”.

Дългогодишният президент е роден през февруари 1954 г. и израства като син на служител на бреговата охрана на черноморското крайбрежие. Когато е на 13 г., баща му решава да се премести в Истанбул, надявайки се да даде на петте си деца по-добро възпитание. Младият Ердоган

продавал лимонада и сусамови кифлички,

за да спечели допълнителни пари. Той посещавал ислямско училище, преди да получи диплома по мениджмънт от университета “Мармара” в Истанбул - и да играе професионален футбол.

През 70-те и 80-те години е активен в ислямистките кръгове, присъединявайки се към Партията на благоденствието на Неджметин Ербакан. С нарастването на популярността на формацията през 90-те г. Ердоган беше избран за неин кандидат за кмет на Истанбул през 1994 г. и управлява града 4 г.

Но мандатът му приключи, когато беше осъден за подбуждане на расова омраза за публично прочитане на националистическа поема, която включваше следните редове: “Джамиите са нашите казарми, куполите са нашите каски, минаретата са нашите щикове и верните са нашите войници”. След като излежа четири месеца в затвора, той се върна в политиката.

От 2003 г. Ердоган е премиер, като изкарва три мандата, ръководейки страната през период на стабилен икономически растеж и печелейки международна похвала като реформатор. Средната класа се разшири и

милиони бяха извадени от бедността,

тъй като Ердоган даде приоритет на гигантски инфраструктурни проекти за модернизиране на Турция. Но критиците предупредиха, че той става все по-автократичен.

Мнозина се оплакаха, че той е отрязал стълбовете на светската република на Ататюрк.

През 2017 г. Ердоган спечели референдум, който му даде широки президентски правомощия, включително правото да налага извънредно положение и да назначава висши държавни служители, както и да се намесва в съдебната система. Властта си затвърди след неуспешния преврат от 2016 г.

Преди балотажа в неделя президентът обеща нов “турски век”, ако бъде преизбран. Поддръжниците му казват, че той ще осигури повече развитие и ще направи Турция по-силна. Критици обаче смятат, че неговото управление ще бъде по-малко приличищо на това на Ататюрк, а повече ислямизация и по-тъмно бъдеще.