В крайна сметкаЛюдмила разбира, че със средствата се злоупотребява и дава съгласието си да се започне строго секретна проверка на кръга около Живко Попов. Думите на Чакъров се потвърждават и от протокол от пленума на ЦК от 2 март 1982 г., когато вътрешният министър Димитър Стоянов съобщава, че първият сигнал за „извършени закононарушения и разпиляване на средства беше подаден от Людмила Живкова“. Според Стоянов тя „постави с голяма тревога въпроса за извършване на пълна и строга проверка, като предостави и някои материали, които съдържат факти за извършени закононарушения”.

Вторият удар идва на 16 юни 1981 г. Дотогава се е смятало, че така или иначе, Людмила Живкова ще е бъдещият министър-председател, тъй като тя е избраницата на баща си да го наследи начело на държавата. Тя работи до пълно изтощение, за да докаже на всички, че има качествата и че никой не я подбутва.

Но нещо се обърква. Дали това е свързано с разследването, което по-късно ще разкрие, че присвояванията във фонд „Културно наследство“ само по линия на Живко Попов са 1,3 млн. лв.?

Днес едва ли някой може да каже с абсолютна сигурност. Но на 16 юни 1981 г., вместо тя да бъде издигната за премиер, Живков посочва Гриша Филипов. По-късно в своя книга писателят Любомир Левчев ще отбележи, че той е бил „най-видният с мозъчната си недостатъчност член на Политбюро“. Както и че Людмила Живкова никога не е имала амбиции да бъде премиер на България. Но дали е така, като се има предвид грандиозният й план да промени системата отвътре и да наложи своята визия за свят без насилие – физическо, интелектуално или духовно. Как би могло да стане това, ако не е на лидерска позиция?

Само месец и няколко дни след това, на 21 юли 1981 г., тя е открита мъртва във ваната във вила „Калина“.

Левчев е още по-огорчен, че именно Филипов чете траурното слово на „българо-руския си жаргон“, защото „бе от хората, които покойната най-много презираше“.

Така, искаме или не, тази част от историята завинаги ще остане обвита в мистерия…