Променя външната политика във Вашингтон и заобикаля бюрокрацията

В САЩ работи във фабрика за четки за бръснене и учи вечерно

Хенри Кисинджър се сблъсква с нацизма като дете от еврейско семейство в родната си Германия, преминава през шпионски мисии във Втората световна война, става уважаван преподавател в Харвард, за да стигне до ролята на човек, който променя американската външна политика и чертае стратегии за целия свят.

Като съветник на Никсън той успява да наложи водещите фигури в Белия дом да заобиколят бюрокрацията при вземане на решения и засилва ролята на Съвета за национална сигурност. По този начин намалява влиянието на държавния секретар Уилям Роджърс. Негова е заслугата да се започне политиката на разведряване със СССР с цел да се установят правила на играта и да се признаят сфери на влияние. Така кара Москва да участва в серия от споразумения, което носи стабилност в света, а Кисинджър се превръща в емблема на геополитиката.

Не е забъркан в скандала “Уотъргейт”, докато много от най-близките сътрудници на Ричард Никсън са принудени да си тръгнат заедно с него. Нещо повече — именно тогава се утвърждава репутацията на Кисинджър на “чист човек”. В най-силните си години той е

възприеман като

секссимвол

и излиза със звезди като Шърли Маклейн и Кандис Бъргън. Негови приятели са Дейвид и Нелсън Рокфелер.

Но преди да се случат всички тези успехи, помни много добре трудното си детство, минало под знака на Адолф Хитлер. В по-късни интервюта той разказва, че е играел футбол, когато през 1933 г. на власт идва фюрерът и това променя живота на фамилията. Вече не може нито да рита, нито дори да гледа любимите си мачове. Расистките закони го забраняват. Когато с приятели все пак се промъкват незабелязано на стадиона, младежките банди на националсоциалистите са ги пребивали. Хайнц Алфред, както е рожденото му име, дори не е приет в гимназия поради същата причина.

Родителите му вземат решение да напуснат страната и успяват навреме да избягат от преследванията една година, преди да започне Втората световна война. Установяват се в САЩ. Баща му е учител, а майка му - домакиня. Пристигнали зад океана, родителите му трудно свързват двата края. Това налага Хенри да се запише да учи вечерно училище в гимназия “Джордж Вашингтон”, а през деня да печели пари във фабрика за четки за бръснене.

В тези години

немският му акцент

е отчетлив.

Това обаче се превръща в предимство, когато през 1943 г. получава повиквателна от армията. Изпращат го в Европа като преводач във военното разузнаване. По собствено желание се включва в група за опасни шпионски мисии.

При настъплението на САЩ в Германия Кисинджър е определен като шеф на администрацията на град Крефелд, тъй като липсват немскоговорящи високопоставени военни в неговата дивизия. Офис длъжността му не трае дълго - само 8 дни. След това заминава с Корпуса по контраразузнаване като специален агент да търси офицери от Гестапо. Справя се отлично и е награден. Кариерата му върви нагоре. Назначен е да денацифицира района на град Хесен. Тогава започва да се чувства истински американец.

Но най-важната част

от биографията му е

работата с президентите

Джон Кенеди, Линдън Джонсън и Ричард Никсън. Става емблема със своите геополитически стратегии и анализи. Неговата дипломация е насочена към всички континенти. Европа присъства главно заради преговорите му с СССР и стратегията за разоръжаване. Азия — заради спиране на войната във Виетнам и подобряване на отношенията с Китай. Африка — за мир и управление на черното мнозинство в Родезия (Зимбабве). В Близкия изток — за разрешаване на конфликта между Израел, Египет и Сирия.

Една от най-важните му мисии е свързана с Москва. Кисинджър е един от хората, въвели стратегията на JFK за “гъвкаво реагиране” — поддържане на конвенционални и ядрени сили, за да се отговори на комунистическата агресия при опасност, вместо да се прибягва до заплахи за масирано ядрено отмъщение. Това е наречено “контрасила” —

способност за нанасяне

на ракетно-ядрен удар

върху военностратегическия арсенал на противника вместо върху градовете, икономическите и гражданските обекти.

Следващата му стратегия, насочена към СССР, е при президента Джералд Форд – политиката на разведряване на отношенията с Кремъл.

Определени консервативни среди в САЩ го критикуват, че така се позволява на Москва да натрупа огромен военен арсенал за сметка на американците. Либералите пък го нападат, че пренебрегва спазването на човешките права в комунистическия блок.

Периодът на разведряване настъпва точно след избухването на Пражката пролет и нейното потушаване от страна на съветските войски.

Стратегът напуска работата си в президентската администрация през 1977 г. Оттогава преподава в университета в Джорджтаун и ръководи международна консултантска група, наречена Kissinger Associates, която се грижи за интересите на фирми, работещи с Китай.