Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Историята на истинския Пинокио Авторът на книгата - Карло Колоди

Най-четената книга на света вероятно е Библията. Но нейната популярност се оспорва от една приказка. Всеки от нас е прелиствал "Приключенията на Пинокио", която е най-популярното светско четиво. Сякаш всичко е известно за този фантастичен детски роман, но малцина знаят, че непослушното дървено човече си има истински, жив прототип.

Той се казвал

Пинокио Санчес

и e роден в

бедно семейство

в красивия италиански град Флоренция в края на XIX в. По някое време момчето спряло да расте, но въпреки своя ръст от само 130 см, когато навършил пълнолетие, младежът бил повикан в редовете на армията заедно със своите връстници.

Пушките били доста по-високи от младия Пинокио, затова му поверили един барабан. И така, барабанчикът на полка, рамо до рамо със своите бойни другари, в продължение на 15 години воювал за свободата и обединението на Италия. В един тъжен ден го докарали в родната Флоренция; близките му не могли да го познаят - лицето на барабанчика било обезобразено, а ръцете и краката му били ампутирани.

Ето как била възстановена от пепелта на забравата историята на храбрия барабанчик. При разкопки в Тоскана американски археолози от Бостън забелязали, че недалеч от внушителната гробница на писателя Карло Колоди, авторът на приказния роман за Пинокио, е погребан някой си Пинокио Санчес (1790 - 1834).

Учените били впечатлени от това съвпадение

на имената и решили да проверят дали този човек няма някакво отношение към приказния герой. Местните италиански власти оказват нужното съдействие и ексхумират тленните останки на този флорентинец с името Пинокио Санчес.

За всеобща изненада археолозите откриват сред човешките кости и дървени протези!

А върху тях - запазената марка на д-р Карло Бестулджи. Така, с помощта на краеведите изследователи от Флоренция била възкресена историята на малкия храбър барабанчик, който благодарение на "дяволския доктор" (както го наричали някои от най-набожните флорентинци) се сдобил с майсторски изработени дървени протези.

Накрая д-р Бестулджи издялал за Пинокио и дървен нос. Постепенно ветеранът от войната с австрийците свикнал да използва виртуозно новите си крайници. И се превърнал в местната забележителност.

Поканили го да работи в цирка

В продължение на близо 10 години тълпи от любопитни зрители изпълвали цирковото шапито, за да видят номерата на "живата марионетка". За съжаление, през 1834 година при изпълнение на сложен номер Пинокио Санчес пада отвисоко върху главата си. Този път и "дяволският доктор" остава безсилен да му помогне.

Със сигурност сред възторжената публика, аплодирала цирковите изпълнения на "киборга" Пинокио, е бил и малкият Карло Лоренцини. Когато "живата марионетка" загива трагично, детето е на 8 години.

Родителите му са обикновени хора

бащата на Карло е готвач, а майка му - домашна прислужница. Но ученолюбивото момче получава добро образование и с годините се изявява неговото пристрастие към писаното слово.

Младежът започва да пише за различни вестници. На 22-годишна възраст се включва във войната за независимост на Италия като доброволец в тосканската армия. А няколко години по-късно издава и първия си роман In vapore ("На кораба"). Но решава да го подпише с псевдоним, като използва името на родното село на своята майка. Така се ражда писателят Карло Колоди.

През активните си творчески години той издава още няколко романа. Сериозна литература, като Колоди се изживява като италианския Дикенс. Първоначално възнамерява да напише сериозен роман за живота на барабанчика Пинокио.

За намерението му свидетелства едно писмо до негова роднина, което започва така: "Скъпа братовчедке, питаш ме за близките ми планове. В предишното писмо ти разказах за този нещастен, но много мъжествен човек - Пинокио Санчес."

Да, обаче

Провидението е приготвило за Карло Колоди по-различна съдба

вместо на италианския Дикенс - на един от най-известните световни детски писатели. Той започва да пише романа за "живата дървена кукла", но по мистериозен начин повествованието придобива приказен характер. Белетристът е на 54 години, когато се заема със своето най-знаменито произведение, което озаглавява "Приключенията на Пинокио. Историята на една дървена кукла".

Колоди е очарован от идеята да използва мили и добродушни, но в същото време и мошенически персонажи, за да изрази по един алегоричен начин собствената си авторска и житейска стратегия. За пръв път италианските деца и техните родители се срещат с перипетиите на дървения Пинокио от страниците на първия детски вестник в Италия - Il Giornale dei Bambini.

Първоначално Карло Колоди не предвижда хепиенд на своя роман - калпазанинът Пинокио бил обречен на мъчителна смърт заради своите прегрешения и привързаност към "сладкия живот". Но по молба на издателя на въпросния "Детски вестник" авторът дописва още 23 глави и така се появява романът за Пинокио - такъв, какъвто го знае и обича целият непорастващ свят.

Карло Колоди умира на 26 октомври 1890 година, без да подозира, че именно "Пинокио" ще го направи световноизвестен. По подобие на алегорията в историята за дървената кукла, превърнала се в крайна сметка в истински човек, тази легендарна книга също заживява свой собствен живот, отделен от този на нейния автор.

Националната фондация "Карло Колоди", която съхранява

първото издание на книгата от 1883 г.,

пояснява, че е невъзможно да се изчисли колко милиона екземпляра от книгата са продадени в Италия и в останалия свят, да не говорим за преводите. Но според преценката на експертите от фондацията, в началото на 2000 г. в света е имало около 240 превода, а книгата е била издадена на 90 езика.