Откакто главата му е отделена от тялото преди 300 години, Едуард Тийч, известен още като пирата Черната брада, е служил като архетип за най-кръвожадните морски разбойници, които някога са бродили по водите на Карибите и Атлантическия океан.

През последните няколко години генеалози, историци и археолози, благодарение на комбинация от упорита работа и късмет, откриха изненадващи улики, които разкриват човека зад легендата, за чието създаване, както се оказва, е спомогнал и самият той.

По негово време търговците уплашено шепнели името му. Слухове, разпространявани от тях, го описват като „едър мъж със свирепи очи, който носел каиш с три пистолета, препасан на гърдите му, и с висока кожена шапка на главата“. Допълнително по време на битка запалени фитили карали дългата му брада да пуши „като страшен метеор“.

Документирано е, че Черната брада пленява десетки търговски кораби в Карибите и на север по Атлантическия бряг. А през 1718 г. той напада пристанището Чарлстън в Южна Каролина и не само ограбва много кораби, а и иска откуп за „няколко от най-добрите жители на това място“.

Според разказ, написан 6 години след смъртта му, този пират „уплаши Америка повече от всяка комета, която се е появявала от дълго време там“. А и хората от неговия екипаж, които били заловени живи, разказвали история, която изглежда повече от невероятна. Веднъж те разбрали че има един мъж в повече на борда. Той бил забелязван няколко дни наред сред тях, понякога в трюма, понякога на палубата, но никой човек на кораба не можел да каже кой е той или откъде е дошъл. Загадъчният моряк изчезнал малко преди да бъде превзет техният кораб, но изглежда, те наистина вярвали, че това бил самият... дявол.

Съществуват и безброй суеверия за призрака на Тийч, с който се свързвали необясними светлини в морето. Обяснението за тях е, че прословутият пират се връщал от отвъдното да търси главата си, от страх, че приятелите му и дяволът няма да го познаят. Легенда от Северна Каролина твърди, че черепът на Тийч е бил използван като основа за сребърна чаша за пиене. Местен съдия дори се хвалил, че е пил от него една нощ през 30-те години на миналия век.

Голяма част от това, което се знае за Черната брада, е от книгата на Чарлз Джонсън „Обща история на грабежите и убийствата на най-известните пирати“, публикувана във Великобритания през 1724 г. В нея намираме и тайната на неувяхващата му слава:

„В общността на пиратите онзи, който издържи най-продължително в безчестието, е гледан с някаква завист сред тях... Героят, за когото пишем, беше завършен от тази гледна точка и някои от неговите нечестиви игри бяха толкова екстравагантни, сякаш имаше за цел да накара хората да повярват, че е въплътен дявол.“

Малко е тъжно, че за биографията на този образ, вдъхновил толкова холивудски филми, дълго време се е знаело твърде малко. Дори най-основните подробности от живота на Черната брада са оспорвани. И до днес например никой не може да каже със сигурност годината на неговото раждане (предполага се, че е през 1680 г.) и даже месторождението му - някои автори твърдят, че е Бристол, в Югозападна Англия, а други посочват Ямайка. Не е сигурно дори фамилното му име, което на места се среща и като „Тач“.

Сравнително по-добре е документиран пиратският му живот, но Черната брада изчезва от историята внезапно, когато британска военноморска експедиция, финансирана лично от губернатора на Вирджиния Александър Спотсууд, устройва засада срещу него в кървава битка край остров Окракок на 22 ноември 1718 г.