Днешна Гърция е един незавършен шедьовър на западноевропейския литературен романтизъм от началото на XIX век. Ако великият Джордж Байрон не бе умрял от треска през 1824 г., точно преди да поведе щурма срещу турската крепост Лепанто, гърците вероятно щяха да го провъзгласят за крал. Тогава новата гръцка история щеше да се чете като еротичен роман. Като знаем какви ги е натворил поетът лорд в пуританска Англия, бедна ни е фантазията какви щеше да ги надроби като

крал в страната
на митовете

Има неща, които съвременниците не разбират. Защото не са ги изпитали върху задника си. Всички образовани англичани, немци и французи в началото на XIX век са зубрели наизуст Омир в оригинал, а знанията им са укрепвани с върбови пръчки на голо. При липса на пръчки - с кожен колан. Това е оставило неизличими следи в творчеството на романтиците. Освен Байрон Гърция вдъхновява Гьоте, Шели, Делакроа и още десетки други знаменити поети, музиканти, художници, както и големия аматьор на археологията Шлиман, който открива Троя, Микена и така нататък, май. Това са все

велики романтици,
чиито задници носят спомена за Древна Елада,

а главите им се опитват да я създадат наново с произведения и с пари. Много пари.
На 46 години Шлиман се жени за 17-годишната гръцка девойка София. И това изглежда реципрочно, тъй като преди това самата Гърция се омъжва принудително за 17-годишния баварски принц Ото - още по-непоправим романтик от Байрон и Шлиман. Докато Шлиман търси съкровището на Приам под земята, кралят тийнейджър се опитва да възроди Елада с ново строителство, платено от немския данъкоплатец.
Ако не беше този германски романтизъм, днешната столица на Гърция вероятно нямаше да е Атина, а пристанището Нафплио в Пелопонес. Тогава Атина е велик град само в главите на чужденците. Днешна Атина е замислена от немски архитекти по време на “ксенокрацията” - управлението на чужденци с големите кесии, пълни с германско злато.
Но още по онова време гърците вече са знаели как

да изпразват джобовете на романтичните чужденци

Преди да умре, Байрон е дал на освободителната кауза последните пари от прахосаното си имение. През 1849 година баварският крал Людвиг губи търпение от разходите и пише до сина си Ото: “Не бихте искали да изгубя по-голямата част от собствената си столица, за да спасявам Гърция.”
Виждате как историята се повтаря. Век и половина по-късно Ангела Меркел рискува да изгуби властта заради дълговете на Атина.
Разкъсвана между романтичните си представи за Съединените европейски щати и пълното нежелание на немците да плащат чужди сметки, тя повтаря писмото на на баварския крал Людвиг - стига сме плащали за гръцките митове! Достатъчни са ни италианските и испанските...
През изминалата седмица Ангела Меркел използва конгреса на Християндемократичния съюз (ХДС) за да лансира официално идеята си за "Европа на две скорости" и по-специално за правото на Гърция да напусне еврозоната, без да напуска Европейския съюз. "Ние не изхвърляме никого насила - каза в едно интервю финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле. - Но ако една държава не може или не иска да носи бремето, то ние трябва да уважаваме решението на тази държава."
Само преди седмица англосаксонските медии призоваваха Гърция да се откаже от еврото, а немските пишеха, че това би било катастрофа. Сега изведнъж стана обратното. Последният брой на списанието "Шпигел" излиза с голямо интервю на германския икономически мъдрец Ханс-Вернер Зин, който съветва гръцките банки да затворят за 1 седмица, а правителството да въведе отново драхмата. След това тя ще се девалвира с около 44 на сто и цените на стоките и труда в нашата южна съседка ще се изравнят с Турция.
"Те ще могат да постигнат положителен търговски баланс само ако изоставят еврото - твърди Зин. - И само тогава ще могат да ни платят нещо."
Може ли да се каже, че Германия вече слага край на 180 годишното си романтично увлечение по Гърция? Вероятно. Берлин вероятно смята, че ако ампутира болния крайник, ще спаси не по-малко романтичното си увлечение по Италия и Испания. Оттук нататък дисциплината ще бъде яко затегната. Както пише сп. Шпигел, "занапред еврозоната ще бъде на много по-къса каишка". В Брюксел ще бъде назначен специален еврокомисар, който ще може да налага бюджетната рамка на страната - длъжник.
В момента в еврозоната членуват 17 държави, а навън са още 10 членки на ЕС. Ако Гърция напусне, ще останат 16:11. Но ако я последват Италия, Испания и Португалия, вече стават 13:14 и мечтата за Съединени европейски щати ще изпадне в малцинство. Следва Франция. Защото която и държава да остане в монетарния съюз с Германия, рано или късно с нея ще се случи същото, което се случи с Гърция - загуба на конкурентоспособност, отрицателен търговски баланс, дългова криза. Но каквото и да си шушукат Меркел със Саркози, те едва ли сериозно кроят да сменят Лисабонския договор с федерална евроконституция. Това просто няма как да стане. Самата Меркел първо ще трябва да промени германската конституция. За целта ще трябва да убеди две трети от Бундестага, което изглежда абсурдно. Но преди това трябва да убеди своята партия-сестра - баварския Християнсоциален съюз (ХСС), без който ХДС на Меркел не би помирисала властта.
А баварците, изглежда, още помнят урока на крал Людвиг и сина му Ото. Генералният секретар на ХСС Александър Добриндт е на точно обратното мнение: "Би било груба грешка, особено днес, по време на дълговата криза, да отслабваме стабилността на националните държави и да възлагаме борбата за излизане от кризата на относително неуспешните еврократи в Брюксел."
С други думи, Меркел едва ли ще получи подкрепа за Съединените европейски щати дори и в собствената си федерална република. Еврозоната едва ли някога ще има свое Министерство на финансите. Но без това Берлин едва ли ще се съгласи да спаси еврото. Какво тогава ще се случи през 2012 година?
Отговорът е прост, ако спрем да мислим еднопистово, както разсъждават икономическите мъдреци. Кой е казал, че за да се въведе една валута, трябва да се отмени другата? В България например вървят и евро, и левове. Даже левовете носят по-добра доходност. Много по-естествено е да се случат следните 3 неща:
- До броени месеци Атина ще бъде принудена да върне драхмата, но едва ли се откаже от еврото. По-скоро ще видим една раздвижена система от две паралелни валути, след което хитроумните гръцки чиновници ще започнат да трансформират дълговете от евро в национални банкноти и в облигации, които могат да се печатат в Атина без никакво разрешение от Брюксел. Евродългът ще е скъп, но високорисков. Дългът в драхми ще е обезценен, но сигурен. В крайна сметка може да се окаже, че тази схема е много по-изгодна и за кредиторите; по-добре сафрид в тигана, отколкото кит в океана. Ако някой остане измамен, това ще са спекулантите, които залагат на късо срещу гръцките ценни книжа. Но те си го заслужават.
- Ако двойната валута се окаже успешна в Гърция, защо да не се въведе и в другите PIGS (прасета)? Така ще се окаже, че цялата южна периферия на Европа се е обединила срещу мита за Съединените европейски щати. На тяхна страна със сигурност ще застане и Великобритания. 
- В крайна сметка самата Германия ще бъде принудена да възстанови марката и да въведе двойна валутна система. Вместо да отпуска кредити в евро, Германия ще може да ги отпуска в дойчемарки. Ако оставим европейския монетарен мит и се опитаме да помислим логически - какво друго й остава? Тя нито може да преструктурира дълга на "прасетата", нито може да ги ампутира, нито пък да накара немците да плащат сметката. Единствената възможност е да напусне - да хвърли еврото в зъбите на хиперинфлацията и да си възстанови здравата валута. Та каквото и да кроят евробюрократите, каквито и европатриотични изявления да дава Мануел Барозо, това е реалната перспектива за Европа през 2012 година, ако не и още по-рано. Когато парите говорят, бюрократите мълчат.
В крайна сметка - що е Европа? Една наивна финикийска дъщеря, отвлечена и изнасилена от божествения гръцки бик. На този континент не се случва нищо ново, освен добре забравеното старо.