В Атина пращаме 5-членна делегация, но на олимпиадата се състезава един-единствен наш спортист – учителят по гимнастика от швейцарски произход Шарл Шампо

Властта подкрепя отбора с двайсет златни лева, но поставя
изискване избраниците да не са под 30-годишна възраст

Сега всяка олимпийска квота се рекламира като истинско геройство за българския спорт. Няма значение на кое място е завършил после състезателят ни, важното е, че се е класирал. Самите те ще кажат, че самото им присъствие в Токио е геройство, като се има предвид какво е състоянието на базите и цялостната система за подготовка.

Сега може и да е трудно, но е на светлинни години по-добре отпреди сто и двайсет години, когато по нашите географски ширини организиран спорт въобще не е съществувал. Просто нашите предци в края на 19-и век са се движели по съвсем друг дневен ред.

И все пак се намира достатъчно буден и прозорлив българин, който да осъзнае, че прогресът на една нация зависи не само от интелектуалното, но и от физическото здраве на нейните поданици. Този изключителен мъж се казва Тодор Йончев и именно той стои в основата на уникалното геройство България да прати свой отбор на първите съвременни олимпийски игри в Атина през 1896 г.

Йончев притежава искрата, а поредица от благоприятни събития в живота му я разпалват дотолкова, че да я превърнат в национална кауза.

На първите игри се явяваме с едва 5-членен отбор, а единственият ни състезател е от швейцарски произход, но за това след малко. Преди това нека проследим важните епизоди от живота на Йончев, който има основна заслуга за създаването на организиран спорт в България.

Роден е през 1859 г. в Лом в семейството на богатия местен търговец – чорбаджи Йончо Тончев. Един от първите му учители е възрожденецът Кръстьо Пишурка, а другият важен човек в юношеството му е пътешественикът и учен Феликс Каниц, известен като Балканския Колумб заради изследванията си на Балканите. Благодарение на австриеца и с помощта на екзарх Антим I Тодор Йончев продължава обучението си като стипендиант на Австрийския ориенталски музей. След завръщането си в България младият българин е разпределен за учител в Шуменското държавно педагогическо училище. След това с финансовата помощ на баща си заминава за Цюрих, където завършва химическия и земеделски отдел на Политехническия институт.

Роденият в Лом нашенец заляга над уроците, но и наблюдава с интерес как е устроен светът извън пределите на родината му. И едно от откритията му е, че хората могат да спортуват много по-активно, ако са организирани. Самият той членува в гимнастическо дружество в Цюрих, проучвайки до най-малки подробности неговата идейна същност.

Когато най-сетне идва време да се завърне за постоянно в България, Тодор Йончев започва да създава. Организира земеделска кооперация, конструира прочутата печка тип "Перник", пише съчинения и не на последно място през 1895 г. основава гимнастическото дружество "Юнак". Принципът на действие е заимстван от швейцарската система, а успехът е изненадващо бърз.

В България са поканени учители по физическо възпитание, които да учат малки и големи на различни спортове.

Спортното движение се разпростира бързо в големите български градове, но Тодор Йончев осъзнава, че се нуждае от нещо голямо, което да даде тласък на инициативата му. И решава да организира отбор, който да ни представлява на първите съвременни олимпийски игри, които се провеждат в Атина през 1896 г., или само година след основаването на гимнастическото дружество "Юнак".

На пръв поглед това изглежда като мисия невъзможна, но мечтателят Йончев не е от хората, които се отказват пред първата изпречила им се трудност. Още повече че е силно запленен от идеите и ентусиазма на Пиер дьо Кубертен. Впрочем французинът също като Йончев пътува из Европа и става свидетел на всеобщия ентусиазъм да се спортува на Стария континент. Спортните фестивали се радват на огромен зрителски интерес, което убеждава Дьо Кубертен, че е необходима организацията на по-мащабен спортен форум, на който участниците от цял свят да изпитват собствената си физика и психика.

На 18 юни 1894 г. Пиер дьо Кубертен организира събрание в Сорбоната, на което е създаден Международният олимпийски комитет и е решено да бъдат проведени олимпийски игри в Атина две години по-късно. А благодарение именно на Тодор Йончев България е една от 14-те страни участнички. Тогавашната власт решава да отпусне 20 златни лева на отбора, поставяйки условие участниците в него да не са под 30-годишна възраст и да са добре образовани. За Атина заминава група от пет човека, предвождани от Тодор. Каквито и да са били плановете на отбора, на олимпиадата се състезава един-единствен наш спортист и най-интересното е, че той не е от български произход. Това е швейцарецът Шарл Шампо, който е дошъл в България именно по покана на Тодор Йончев и неговите сподвижници, които искат да развиват организиран спорт.

Шампо участва на кон с гривни, успоредка и прескок, като в последната дисциплина заема престижното пето място.

Швейцарецът носи 2 точки, които ни нареждат на 11-о място в крайното класиране. Иначе самата олимпиада е по-скоро сблъсък на силна воля и желание за себедоказване. Парите не играят никаква роля. На жени е забранено да участват и това провокира гъркинята Стамата Ревити в знак на протест да премине самостоятелно целия маратон ден след като състезанието при мъжете е свършило.

Българската делегация очевидно е постигнала своята цел да популяризира спорта на родна територия, а Шарл Шампо получава поздравления за петото си място на олимпиадата. Година след игрите швейцарецът контузва тежко крака си по време на лекоатлетическо състезание в София и се завръща в родината си.