Използването на подсладители вместо захар навлиза все по-широко в хранителната индустрия. Влагат се в напитки, диетични храни, дъвки, сладки, конфитюри, консервирани плодове, туршии, мариновани храни, в козметиката и в лекарствата.

Неслучайно подсладителите са обект на повишен интерес в последните години с много мнения “за” и “против”. Но оценката на ползата и вредата от тях би трябвало да се базира на сериозни проучвания и доказани факти, смята д-р Наталия Темелкова, ендокринолог от Александровска болница в София.

Подсладителите са естествени и изкуствени. Най-старият от тях е медът, популярен със своите антисептични и имуностимулиращи свойства. Други естествени подсладители са стевията, царевичният сироп, екстрактът от захарно цвекло, глюкозата, фруктозата, ксилитолът, сорбитолът, малтитолът, глицеролът.

От изкуствените подсладители най-популярни в Европа са аспартам, ацесулфам К, цикламат, захарин и сукралоза.

Две са основните причини, които налагат да се избягва консумацията на захар и тя да се замени с подсладители. Едната засяга хората със захарен диабет. Другата е свързана с желанието да се отслабне.

Приемът на бяла захар стимулира отделянето на инсулин и повишава както кръвната захар, така и апетита. При диабетиците кръвната захар остава висока след консумацията на бонбони, шоколади, сладкиши, а при здравите тя спада постепенно до нормалните стойности. Кафявата захар има малко по-ниска калорийна стойност - с 10 ккал на 100 г продукт. Бялата захар е 99% сукроза, а в кафявата има 95% сукроза, 1% фруктоза, 1% захароза и минерали. Сукрозата е дизахарид от глюкоза и фруктоза, получаван от захарната тръстика и захарното цвекло. Колкото повече е сукрозата в захарта, толкова по-голям е и калорийният внос.

Естествени

източници на захар

са плодовете и

зеленчуците,

но в тях има и значително количество фибри, които забавят усвояването на захарите. При тях глюкозата, фруктозата и сукрозата са комбинирани и са в различни съотношения. Най-много глюкоза има в сушената смокиня, след нея се нареждат гроздето и бананът. От зеленчуците - картофите, а от зърнените - житото, са с най-голямо съдържание на захар.

Изкуствените подсладители са много по-сладки от захарта и се прилагат в минимални количества. Те имат малко или изобщо нямат калории. Съобщения за повишен риск от затлъстяване или рак при техния прием са дали повод за доста изследвания. Установено е, че при прием на аспартам има повишена честота на карциноми при плъхове. За хората дневната препоръчителна доза е 1/100 от дозите, прилагани при животни, и поради това рискът от злокачествени заболявания засега се приема за нищожен при умерена употреба.

Обсъждана е и тезата, че след приема на изкуствени подсладители следва повишен калориен прием. Това е т.нар. компенсаторно хранене. Сякаш лишеният от захар организъм поема повече храна, за да си я набави от нея. Правени са и анализи на данни за връзката между приема на нискокалорични подсладители и продукти с тях с наднорменото тегло. Заключението е, че не може да се потвърди такава зависимост.

За диабетиците в официалните медицински препоръки се посочва, че фруктозата, консумирана като “свободна фруктоза”, каквато е в плодовете например, може да доведе до по-добър гликемичен контрол в сравнение с приема на сукроза или нишесте, даващи същото количество калории. Ако вносът й не е над 12% от общия енергиен внос, тя не може да доведе до вреден ефект върху триглицеридите.

Диабетиците трябва да избягват или поне да ограничат приема на подсладители от всякакви източници, базирани на захар, включително високофруктозен царевичен сироп и сукроза. Така ще намалят риска за сърцето си и от наддаване на тегло.

Изкуствените

подсладители

могат да намалят

приетите калории

и въглехидрати само ако не се увеличи компенсаторно хранителният прием на други калорични храни. Има данни, че значителната употреба на напитки с фруктоза може да доведе до отлагане на мастна тъкан на необичайни места като вътрешните органи, до нарушения на обмяната на мазнините и до промени в артериалното налягане.

Най-сладкият изкуствен подсладител е неотам. Той е от 7000 до 10 000 пъти по-сладък от захарта. Сукралозата е 600 пъти по-сладка, захаринът – 300 пъти, аспартамът – 200 пъти, ацесулфамът – 200 пъти, цикламатът - 40 пъти. По тази причина при използване на изкуствени подсладители техните количества са много малки. Изследвания показват, че те нямат ефект върху кръвната захар, но могат да повлияят на гликемията чрез други съставки на съдържащите ги продукти. При ксилитола и еритрола това става чрез повлияване на чревните хормони - глюкагоноподобния пептид GLP-1 и холецистокинина. Те забавят изпразването на стомаха, но ефектът им върху отделянето на инсулин е почти нулев.

Кардиологичната и диабетната асоциация на САЩ посочват, че засега няма достатъчно данни дали използването на изкуствените подсладители (включително и базираните на алкохол) влияе на сърдечносъдовия риск или на отслабването.

“Подсладителите, които посочих, са разрешени за употреба от регулаторните агенции. Това значи, че те са относително безвредни в допустими дневни дози на прием”, казва д-р Темелкова. При повечето от тях обичайната консумация на съдържащите ги продукти води до прием на количества далеч под допустимите.

Ползването на естествени подсладители дава и допълнителен внос на минерали в тялото, докато при изкуствените това го няма. Употребата на подсладителите трябва да е с мярка. Повишаването на културата на хората, включително медицинската, води до разумна употреба на новите подсладители и от наличните засега данни може да се каже, че това не е опасно, обобщава д-р Темелкова.