Левът надценен с 40 процента
Реалният валутен курс е обезценен с над 40 на сто. Това става ясно от графика, публикувана в последния анализ на Международния валутен фонд за България.
Експертите приемат за базова година 1999 г. До 2006 г. обезценката е била около 10 на сто, след което започва рязко да се повишава. Анализът на данните е до 2010 г.
Като се има предвид поскъпването от тази година на почти всички масови стоки плюс горивата, може само да се гадае колко над 40% е обезценката, казват специалисти.
Експертите на МВФ също констатират, че тези цени растат на фона на слабо търсене и висока безработица.
За много икономисти реалният валутен курс е
спорен показател
Едни твърдят, че той отразява истинската ситуация. Колкото по-висока е обезценката, толкова по-опасен е този валутен курс за страни във валутен борд. Не за друго, а защото се натрупва напрежение във валутата, която въпреки натиска на пазарните сили, стои фиксирана. В един момент то може да избие, централната банка да не е в състояние да въздейства и курсът да се повиши, за да отрази реалната ситуация.
"Правих изчисления, че откакто е фиксиран курсът през юли 1997 г. до края на миналата година инфлацията у нас е около 120-125% с натрупване - коментира проф. Иван Ангелов от БАН. - През този период инфлацията в ЕС бе около 20-25%. Следователно разликата между нас и тях през това време е била 100 процентни пункта, а курсът на лева е все един и същ." Според него това показва, че
сегашният курс на лева
е напомпан с въздух
"Един ден, когато влезем в еврозоната, когато и да е това, ще се получи нещо сходно с 1952 г. - твърди професорът. - Тогава бе направена парична реформа и при нея масово един нов лев бе приравняван на 100 стари лева. Само за парите в банкови влогове съотношението бе едно към четири. Тогава това ограбване стана с административен акт, но с влизането в еврозоната няма да е така - пазарът ще решава."
Той предлага, след като страната излезе от кризата, да започне контролирано отпускане на валутния курс, ако искаме да имаме меко кацане в еврозоната. "Иначе ще е трудно и с много друсане", предупреждава Ангелов.
"Има много дискусии доколко показателят реален валутен курс отразява истинската картина в страна като България, която е във валутен борд. Бил съм на много дискусии с различни специалисти и не отдавам голямо значение на този показател", каза пред "168 часа" лидерът на СДС Мартин Димитров.
Според бившия финансов министър Пламен Орешарски това е много стар инструмент. При свободно плаващ курс обезценката показва дали да не се направи девалвация.
Дори този показател да не е коректен за страна в борд, е ясно, че от ден на ден с един лев българинът може да си купува все по-малко стоки и услуги. Достатъчно е човек да си спомни с колко пари е влизал в магазина и
какво си е купувал през януари и какво може да си купи сега със същите пари
Да не говорим, ако се направи тази сметка за миналата година.
Налага се изводът, че е все едно дали левът ни е обезценен с 40-50 на сто, или можем да си купуваме 40-50% по-малко стоки и услуги с един лев.
"При фиксиран курс изчезва терминът подценен, надценен - казва Орешарски. - Просто не е меродавен. Тогава държавата може да използва повишението или намалението на лихвите, за да задържи капиталите в страната."
Неслучайно лихвите по кредитите и депозитите
у нас са по-високи от повечето страни в ЕС и САЩ
Това е причината дори фирмените депозити да се увеличават - по последни данни с 20%. Според някои икономисти това може да е изключително опасно и да забави с месеци излизането ни от кризата.
Фактът, че фирмите предпочитат да си държат парите на депозит с лихва 6-7%, а не да създават добавена стойност с по-висока норма на печалба, е достатъчно тревожен.
Според анализа на МВФ това е знак, че има силно доверие във валутния борд.
Хубавата новина в анализа на МВФ е, че ние сме сред страните в Източна Европа със средна обезценка на валутата си. Много по-зле от нас са Румъния и Словакия, където тя е между 70 и 90%.
Рисковете пред икономиката са големи
"Икономиката е изложена на рискове от сътресения в периферията на еврозоната", пише в анализа на МВФ.
"Предизвикателствата са заради потенциалните рискове от несигурната външна среда, докато ускоряването на предстоящите реформи може да генерира потенциален растеж, да създаде работни места и напреженията да се смекчат", пише в документа.
Според МВФ пред възстановяването на икономиката има препятствия и рисковете са големи. Прогнозата им е, че скромният растеж може да бъде ограничен от високата безработица и несигурното повишение на вътрешното търсене.
Експертите на фонда констатират, че част от решението за кабинета "Борисов" е в ускореното усвояване на евросредства. Целта е да се работи по-ефективно със социалните фондове на ЕС, за да могат да бъдат обучени и да се открият възможности пред повече от 100 хил. души.
Според МВФ се забелязва стабилизация и на пазара на недвижими имоти.
"Цените на недвижимите имоти бяха с 35 на сто по-ниски от нивата през 2008 г., но сега има знаци за стабилизация в големите градски зони", пише още в анализа.
Заради това много фирми фалираха
Заради валутния курс хиляди експортноориентирани фирми фалираха през тези години или свиха силно дейността си, твърди проф. Иван Ангелов.
"Представете си, че изнасяте една чаша за 1 евро през 1997 г. и за него получавате 2 лева. Оттогава обаче заплатите, цените на енергията, наемите и транспортните услуги нараснаха. Ако през 1997 г. левовата равностойност на една чаша е 2 лева, сега пак е 2 лева, но разходите за нейното производство вече не са 2 лева, а много повече. Ако бъде оставено на пазара да коригира този дисбаланс, едно евро няма да е два лева, а 3-3,50 лв. Това ще е страхотен удар за населението, което ще обеднее още повече", смята професорът. Той се опасява, че когато и да влезем в еврозоната това ще се случи. "Казват, че цените в Естония и Словения не са се повишили с влизането им, но словенските цени бяха достигнали 90% от нивата в еврозоната. Нашите все още са 40-42% спрямо европейските. Очаква ни експлозия на изравняване, която никой няма да може да спре", прогнозира той. Според него тогава напомпаната инфлация в българския лев ще е много повече от тази в еврото.
"Тя няма да е 100%, а може би 150 на сто спрямо еврото", изчислява Ангелов.