Били преведени в ГДР, сумата набъбва между 4 и 9 пъти при приравняването на източногерманската към западногерманската марка

Дали КГБ е помогнал, след като e участвал в подобна схема за “спасяване” на парите на компартията в Берлин от конфискация?

В опит да изтегли 70 милиона ДМ в Норвегия лидерът на формацията е заловен

“168 часа” започна поредица "Тайните на прехода - скритата история". В предишни броеве ви запознахме как 350 милиона долара от членски внос в БКП на дипломати и служители в мисиите ни в чужбина изчезнаха безследно през 1990 г., как Тодор Живков нарежда създаването на "Мултигруп" като контра на дружествата на Андрей Луканов и Огнян Дойнов зад граница.

Предложихме ви четива и за това, че 704-ма души източиха 1,5 милиарда долара от червените милиони и че убиват Луканов 2 седмици след като иска ревизия на външнотърговските предприятия, както и интервю със сина му Карло за компотите с кал, срещу които сме получавали от СССР нефт.

В днешния брой ви предлагаме да прочетете как милионите членски внос от комунисти в посолството и по обекти в СССР са превърнати в западногермански марки. При операцията печалбата се увеличава многократно, а после неясно къде изчезват.

Десетки милиони от членски внос в БКП от работещите в посолството и по обекти в СССР българи изчезват през 1990 г. При операцията рублите чрез хитър трик са превърнати в конвертируеми в целия свят западногермански марки и така стойността им се е увеличила значително - между 4 и 9 пъти. За това съобщиха отлично информирани източници на “168 часа”.

Как се случва всичко?

Неизвестен предприемчив служител е обменил рублите за източногермански марки и ги е депозирал в банка в ГДР. А според решение от януари 1990 г., прието от Министерството на финансите в Бон, източногерманската марка се приравнява към западногерманската едно към едно. Идеята е на канцлера Хелмут Кол, който очаква на изборите два месеца по-късно да получи подкрепа от “новите” провинции, въпреки че на черно курсът е вървял между 4:1 и 9:1.

Стратегията му се оказва печеливша, той повтаря мандата си, а от юли същата година всички разплащания в обединена Германия официално са само в дойче марки.

Така членският внос от Съветския съюз, внесен в ГДР, става апетитна хапка, защото автоматично се превръща във влог в конвертируема валута.

От приравняването според някои анализи се губят около 26 милиарда марки. Тук вероятно са и отчисленията към БКП на работещите в СССР.

Какво се е случило с тях, няма яснота. Разследване не е провеждано. Затова не се знае и дали тези пари са се върнали под формата на инвестиции в България.

Как са се натрупали милионите?

В целия Съветски съюз към онзи момент са се трудили около 65 хиляди българи. Най-много са в Коми, но има и на много други места. 80% от търговията на България са със Съветския съюз. Повечето от работниците са членове на БКП, тъй като в страната на Големия брат не може да се изпращат непроверени хора. В Москва има отделна партийна организация, чийто адрес е в посолството в Москва. В нея са студентите и личният състав на мисията, който наброява над 100 души - дипломати и представители на външнотърговските дружества.

Членският внос в компартията на всички тях се разделял на две - една част се превеждала в София, а останалото постъпвало по сметка в единствената съветска банка "Сберкаса" в Москва. Именно там са били депозирани години наред изчезналите през 1990 г. милиони от партийни отчисления.

Конкретната сума на всеки работник зависи от заплатата му. Повече от двойни надници в сравнение с България са получавали на обектите (580 рубли на фона на 274 лв. средна заплата у нас). А дипломатите от посолството към ЦК на БКП вземали около три пъти по-високо възнаграждение от тукашното. В същото време българската им заплата също се е начислявала и са си я спестявали.

Така членският внос на хората от мисията в Москва не е бил никак малък. Сума от 5-6 рубли е солидна за времето си, като се има предвид, че толкова е струвало парното в Москва и Петербург за цял сезон студена зима, а средно руснаците вземали по 200 рубли. 600 рубли плащали на министър.

Към 1989-1990 година посланик в Москва е Георги Панчев, бивш министър на химическата промишленост, приближен до Тодор Живков. В свое интервю след промените някогашният ръководител на мисията в СССР споделя, че като завеждащ химическия отрасъл е внясал всяка година

по $300 милиона

в личния представителен фонд на Тодор Живков

като генерален секретар на ЦК на БКП в западни банки. Цялата сума наброявала около 2 милиарда долара.

Преди 1944 г. Георги Панчев е бил ремсист и ятак на партизаните. Оттам тръгва кариерата му. По-късно е завършил в Москва - в Менделеевския химикотехнологичен институт. Бил е съветник в Министерството на тежката промишленост, инженер в мина “Черно море”, главен инженер в Министерството на промишлеността. Когато Тодор Живков го предлага за посланик в Москва, той възразява, че няма дипломатически опит. "Да не си мислиш, че посланиците правят външната политика? Това е работа на генералните секретари на партиите", отвърнал му бившият Първи. И Панчев заминава за Москва.

Партиен секретар на първичната организация към мисията ни в съветската столица до 1987 г. е бил някогашният комсомолски секретар Енчо Москов. След него комунистическата структура в СССР поема Георги Кардашев, бивш първи секретар на БКП в Силистра, който я ликвидира през 1990 г. Той обаче е покойник.

"168 часа" се опита да се свърже с други работещи в посолството по онова време, но никой не можа да си спомни къде са изчезнали парите от членския внос.

Възможно ли е да са се озовали в друга държава по схема, по която е работил КГБ заедно с бившата компартия на ГДР - ПДС? През 1990 г. неин ръководен кадър е заловен в опит да изтегли 70 милиона марки от Норске банк в Осло. След това полицаи

претърсват централата

на Партията на демократичния социализъм в Берлин, разказва руският в. “Комерсант”. Имат информация за превод на огромни суми извън Германия.

Лидерът Грегор Гизи отрича наследниците на Германската единна социалистическа партия да са замесени в превод в банки в Норвегия и Холандия по сметка на съветско-кипърското предприятие "Путник". Твърди, че партията дължала пари на КПСС за обучение на чуждестранни студенти в съветски вузове.

Заведено е дело срещу генералния директор на дружеството Андрей Владимирович Попов, сътрудник на КГБ. Контактувал с подполковник Владимир Семьонович Подойницин, който през юни 1990 г. запознал Попов със секретаря на Галския окръжен комитет на ПДС Карл Хайнц Кауфман, който се оплакал от трудностите на партията. Помолил Попов за помощ в спасяването на авоарите от конфискация.

Човекът на КГБ също настоявал да се помогне. Попов решил, че това е задача от службите, и се съгласил. Подписал със задна дата документи за дълг на ПДС към КПСС и СП “Путник” в размер на 107 милиона марки. Съгласил се да ги завери чак когато го уверили, че всичко се пази в свръхсекретни сейфове. Били оборудвани с

техника, която ще ги унищожи за две секунди, ако някой проникне

в скривалището. В писмата се говорело за дълг на ПДС във връзка със строителството на Центъра за международното работническо движение в Москва и платено обучение на голяма група от развиващите се страни. Кауфман е вписан като сътрудник на “Путник” и получил право да открива сметки от името на дружеството в задгранични банки и да оперира с тях.

От срочния депозит на ПДС в Немската търговска банка в размер на 220 милиона марки 107 милиона са преведени в Холандия и Норвегия по сметка на компанията. Полицията тръгва по петите на Кауфман, който поискал да се скрие в СССР. ЦК на КПСС обаче не го защитава и отрича съучастие.

Кауфман се опитал да закрие сметката на “Путник” в Норске банк, като искал да изтегли наличните 70 милиона марки, но е задържан от норвежката полиция. Финансистите на партията се признават за виновни, пише “Комерсант”.

Защо от 220 милиона марки формацията пробва да спаси само 107 милиона? Опитали са се да вложат останалите безуспешно. Но още през 1990 г. става ясно, че 220 милиона марки не са цялата сума на фона на 40-те години, в които бившите комунисти са управлявали ГДР. Предполага се, че партията е притежавала между 1,5 и 6 милиарда марки.

Според следователите е имало паричен обмен между КПСС и ПДС, макар че не са доказали нищо. Но един от ръководителите на международния отдел на ЦК на КПСС разкрива пред “Комерсант”: “Тогава беше създадена система за спасяване на парите на ПДС. Образуваха се няколко съвместни групи. От тяхна страна - работник от партията, от наша - офицер от КГБ, който познава добре ГДР”.

Дали подобна схема е действала и с български партньори, никой не може да каже. Но всички знаят, че Народна република България бе най-верният съюзник на Съветския съюз.