Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

$350 млн. членски внос в БКП на дипломати и шпиони изчезват безследно При пожара в бившия Партиен дом изчезват архивите на БКП за събирания членски внос от дипломати и работници в чужбина.

Събирали го в посолствата. Като касиер-счетоводител в Берн. Братът на Тодор Живков – Георги, също депозирал валута в БНБ

Архивите за доларовата сметка изгорели при пожара на Партийния дом

Искали пари от разузнавачите от ДС и за профсъюзите, въпреки че по закон нямали право на такава дейност

Някъде в първите смутни месеци на 1990 г. безследно изчезва партийният членски внос, плащан ежемесечно от работещи в чужбина комунисти, в размер на 350 млн. долара. Част от тях се опитват да стигнат до истината и да разберат как е потънала валутата, но

последните тегления от валутната сметка на БКП в БНБ

остават мистерия.

Случаят стига до задънена улица и заради факта, че архивите с конкретните данни от коя страна колко пари са постъпили и информацията кога са изтеглени са изгорели при пожара в бившия Партиен дом същата година. Това научи “168 часа” от свои информирани източници.

Баснословната сметка не е изненада. “Ръководната сила” в страната разполагаше с 1 милион членове към 1990 г., всеки от които отделяше за централата сума според размера на заплатата си.

Едната от сметките на ЦК е била

в левове

– в нея са се депозирали парите от работещите в България комунисти. Трето перо извън доларовите и отчисленията в българска валута е бил вносът в рубли от трудещите се в Съветския съюз и другите соцстрани.

Изчезналите милиони са се натрупали от плащани в продължение на години отчисления от страна на дипломати и служители в посолствата и търговските представителства на България зад граница.

Към 1 януари 1989 г. страната ни е имала

дипломатически представителства

в 79 страни,

някои от които - с по 20 служители. В други 7 държави са поддържани дипломатически канцеларии, ръководени от временно управляващ, а в 35 българските посланици са били назначавани по съвместителство, т.е. са били базирани в някоя от съседните страни. В мисиите са работили различен брой хора. Най-многолюдно, естествено, е било посолството в Съветския съюз, като вноските на дипломатите в него са прехвърляни в сметката в рубли.

Постовете, разбира се, са заемани от партийни кадри.

Членски внос в долари освен дипломатите плащали още инженерите, лекарите, медицинските сестри и работниците, изпращани чрез различни държавни дружества в Либия, Алжир и други страни. Числеността им не е уточнена, но само в джамахирията са се трудили хиляди наши сънародници.

И дипломатите, и работниците са се отчитали всеки месец към партията и тъй като са

получавали възнаграждението

си в долари,

така са били прехвърляни и сумите от членския им внос.

А лептата за участие в комунистическите редици зависела от заплатата. Затова дипломатите като добре платени отделяли по-сериозна суми от живеещите у нас. Запознати припомнят, че е била около 5% от заплатата.

Дипломатите са вземали приблизително около 2000-2400 долара. От тях са им удържали по 100 долара за ЦК на БКП, или по 1200 долара годишно. Така през годините са се натрупали 350 млн. долара във валутната сметка. Отделно от нея са внасяни и рубли от работещите в соцстраните членове на БКП

В онези години България редовно изнасяше строители в Коми и други части на Съветския съюз, както и в останалите соцстрани.

Едновременно с членския внос към “партията майка” трудещите се извън страната са били задължени да плащат и отчисления за профсъюзите, където пък е записвано цялото работоспособно българско население.

Касиерите събирали пари включително от служителите на разузнаването – Първо главно управление на Държавна сигурност, въпреки че по закон нямали право на профсъюзна дейност. А те никак не са били малко. По данни на Комисията по досиетата 47% от състава на дипломатическите представителства на България са били сътрудници на ДС. Всички чинно са внасяли членски внос, макар и незаконно.

Какво се е случило с тези суми в смутните първи месеци на 1990 г., също не е ясно.

Кои са били доверените лица на БКП, оперирали

с доларите?

Членският внос е събиран в счетоводствата на посолствата на България и е после превеждан по валутната сметка на ЦК на БКП в БНБ в София.

Тук възниква един интересен казус. “168 часа” писа преди време, че братът на Тодор Живков е работил дълги години като касиер-счетоводител в мисията на страната ни в Швейцария, а преди това във - във Федерална република Германия и Унгария.

Въпросът е дали Георги Живков, за съществуването на когото бившият Първи споменава един-единствен път в публичните си изяви, е събирал членския внос за БКП в Берн, Бон и Будапеща, или го е правел друг негов колега. Това не е ясно, но се знае, че парите от работното му място са били прехвърляни към валутната сметка на ЦК на БКП.

За цялата дейност около контрола върху постъпленията и разходите се е грижел

служител в

апарата от т.нар. стопански отдел,

а над него е стоял отговорник от секретариата на Централния комитет. Още по-високо е бил Андрей Луканов, който в края на 80-те години е оглавявал т.нар. Валутна комисия на ЦК. След промените той става премиер, пък и структурата на преименуваната БКП в БСП също е различна. Тогава столетницата назначава специален секретар по финансовите въпроси. Първоначално това е Румен Сербезов. Той така и не могъл да разбере как са се изпарили парите от членския внос в долари.

Може ли обаче Андрей Карлов да е знаел нещо?

“Луканов наистина беше шеф на Валутната комисия на ЦК, но няма нищо общо с изчезването на парите от валутната сметка с членския внос. Знам, че е набеден за какво ли не от началото на прехода, но това са небивалици. Спомням си, че тогава в партията наистина се говореше за липсващи суми, но така и не се изясни какво е станало с тях. Аз бях член на председателството на БСП в първите години и този въпрос не е обсъждан официално”, коментира финансистът Кольо Парамов. И бившият му съпартиец Боян Киров, който също е участвал в тясното ръководство на соцпартията в първите години, не можа да си спомни да са говорили на тази тема на заседание.

“Ако имаше подобна точка в дневния ред, със сигурност

щях да си спомня.

Ако е говорено, то е било в много тесен кръг. Но се сещам, че когато през 1990 г. оглавих профсъюзната структура на БАН и като правоприемник на старите профсъюзи ползвахме техните сметки, установихме, че липсваха 120 000 лв. от членски внос. Изобщо не се разбра къде са“, коментира Киров пред “168 часа”.

Така или иначе следите на 350-те милиона долара от валутната сметка на БКП също се губят и когато в първите години след 10 ноември ръководството се е питало къде са, никой не е могъл да внесе яснота.

Разговорите обаче са се водили в много тесен кръг, Висшият съвет не се е занимавал с този въпрос, става ясно от проверка на “168 часа”.

В БНБ също вече не са останали никакви следи от трансакцията. Според закона срокът за съхранение на документи е 10 години, след което представляващите интерес книжа се прехвърлят в Държавния архив, а

останалото се унищожава.

Ако приемем, че валутната сметка на БКП е била изтеглена през 1989-1990 г., то след 2000 г. в централната банка не притежават информация за случилото се с членския внос от чужбина в бурните начални месеци на демокрацията.

На “Позитано” 20 и до днес витаят различни слухове, но нито един от тях не е потвърден с доказателства.