Независимо от главоломната си кариера у нас и височайшите особи, които желаят да станат негови клиенти, през 1938 г. Кирил Василев и съпругата му Мария Попова се качват на кораб и заминават отвъд океана. Както споделя художникът в едно интервю, правено десетилетия по-късно:
“Исках да видя Америка,
преди да умра!”
В САЩ той започва с няколко много успешни изложби, на които излага и портретите на цар Борис IIІ и бъдещия папа Анжело Ронкали. Докато е там, започнала войната и съвсем естествено, намерилият добър прием художник решил да не се връща в България.
Първоначално Василев заживял в Ню Йорк. Не му било никак лесно, още повече че знаел само френски. Като на всеки емигрант първите месеци били най-драматичните в живота му. Първото му ателие било в сграда на фирма, която се занимавала професионално с
фалшификации на старите майстори
Там работил само два месеца, но за това време нашенецът успял да нарисува един "Рембранд" и един "Жан Стийн". Все пак въпреки доброто заплащане Василев отказал да стане професионален фалшификатор и напуснал.
Излязъл на свободна практика и един от
първите му
редовни клиенти
станал популярният навремето боксьор Джак Демпси.

Прочутият с агресивността си световен шампион в тежка категория от първата половина на ХХ век бързо харесал българина. През следващите 6 месеца Василев заживял в дома му и през това време направил портрети на легендарния спортист и жена му - холивудска звезда.
Напрегнатият живот в Ню Йорк става причина художникът да замине за Флорида. През април 1939 г. той открива своя изложба в Маями, а в края на същата година вече се премества да живее в Палм Бийч.
През 1941 г. се разделя с първата си жена. Вероятно причината е, че темпераментният българин
обичал веселите и шумни компании,
а и местната преса не пропускала случай да прослави българина бохем. Някъде от тези години датира и приятелството му с прочутия писател Ърнест Хемингуей. За него той по-късно споделя: "Станах приятел с Хемингуей не защото е голям писател, а защото е чудесен човек, който обича риболова."
В същото време Василев продължава да работи усилено и местните богаташи се надпреварват да се възползват от услугите му.
През 1944 г. Василев се жени за американката Хелън Роджърс. Така се стига до 1948 г., когато по поръчка на градската община в Маями по повод откриването на Националния парк "Евърглейдс" рисува един от най-известните си портрети - този на американския президент Хари Труман. Непринуденият български художник направил добро
впечатление на американския президент,
с когото споделяли и сходни политически възгледи, и двамата бързо се сближили. Приятелството им продължава чак до смъртта на Труман през 1972 година.
По-късно му се случва да нарисува и друг американски президент - Джон Кенеди. Поръчката за портрета на току-що избрания американски президент дошла от Асоциацията на ветераните - инвалиди от войната в началото на 1961 г. По това време Василев вече има трета съпруга, с която живее в Милуоки, Уисконсин. Тя била Роза Туса, известен кулинарен гуру в местен вестник, и се запознала с художника, докато вземала интервю от него.

В Уисконсин живял 15 години, но после се завърнал в Уест Палм Бийч и през 1972 г. си направил студио извън града. Любопитното е, че славата му на придворен художник го преследва и в Америка. Особено в годините след войната за американците, които не знаят почти нищо за отечеството му, фактът,
че е рисувал
цар Борис III,
който макар и по принуда, е бил съюзник на Третия райх, продължавал да се отразява негативно на кариерата му. Разбира се, това е нищо на фона на това, което би му се случило, ако беше останал в родината си след 9 септември 1944 г. Все пак има податки, че художникът е бил принуден да не говори много за ранните си години. Вероятно от предпазливост идва и слухът за руския произход - негов или на баща му, който близък роднина на Василев категорично опроверга пред "168 часа".
Независимо от това много известни хора държат да му позират - благородници като маркиз Де Куевас и мис Харисън Уилиямс, която по-късно ще стане графиня Фон Бисмарк. Някои от клиентите на българина са между най-богатите хора на своето време. Например балетистът маркиз Хорхе де Куевас, който впрочем е позирал и на Салвадор Дали, е съпруг на внучката на Джон Д. Рокфелер Маргарет.
Между
прочутите
кандидати
за портрет
от Василев се нарежда и мадам Уолис Симпсън, херцогиня на Уиндзор и съпруга на английския крал Едуард VIIIІІІ, но картината така и не била нарисувана, тъй като не успели да се договорят за цената.
Един от портретите, признати за най-добри от критиците, е този на Хелън Рич, нарисуван от Василев в Маями още през 1940 г.

Запознали се на някакво светско събитие и българинът веднага й предложил да я нарисува, защото по негово мнение тя е
превъплъщение на Мария-Антоанета
По късно Рич разказва, че тя настояла да позира облечена в синьо, както и килимът да бъде в същия цвят, защото много го харесала на портрета на цар Борис.
Отказът от покровителство и влошеното здраве значително намалили продукцията на Василев през последните 12 години от живота му. Преди смъртта си на 79 години през 1987 г. той рисувал повече за свое удоволствие, но в резултат се появили още няколко значими картини. Освен всичко незаслужено забравеният у нас творец ни е оставил и няколко забележителни свои автопортрети и пейзажи, рисувани в младежките му години.