Болно ми е за нищетата на българската политика и мизерията на българските политици, но на тази напреднала възраст знам безпощадно ясно – и след края на всеки Титаник животът продължава. Спасилият се – спасил, потъналият – потънал...

Нямам сили при това ритуално самоубийство, при това гротескно харакири на българския социум да изпитвам тревога и жал за него. В края на краищата всеки социум заслужава това, което сам си причини.

Моята мисъл е за Бъдещето. Защото, както казваше чичо Гришата, когато то дойде, мен вече няма да ме има и с нищо тогава няма да мога да му помогна, нищо няма да мога в него да променя.

От фейсбук