Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ето кой е софиянецът, построил величествения храм "Света София" в Истанбул

Изследователи: император Управда (Юстиниан Велики) бил славянин от град Средец

Фердинанд искал да стъпи там, но разузнаването го предупреждава, че турците са заложили стотици килограми експлозив

Днес славната константинополска катедрала "Света София" е в устата и ума на целия свят. В стремежа си да напомпа спадналия си политически рейтинг Реджеп Ердоган посегна на един религиозен символ. Връщайки статута на "Ая София" като джамия, на практика президентът зачеркна светския характер на Република Турция, създадена от легендарния Ататюрк.

Но нека си припомним кой е съзидателят на този импозантен храм, на този въплътен чрез мрамор, сребро и злато апотеоз на християнския дух. Според едно от житията му неговото рождено име е Управда, славянин и по майка, и по баща. Част от изследователите смятат, че е роден в с. Ведряни в околностите на град Средец, днешна София.

Други казват, че се е появил на бял свят някъде в днешна Северна Македония, но науката не е категорична за родното му място.

Чичо му Юстин, родом от същото село, отишъл пеша в Константинопол,

без да носи нищо със себе си освен една кожена дреха. Тук, благодарение на природните си дарби, бързо се издигнал, като накрая станал и император. Той довел в Константинопол жена си Любкиня и сестра й Бегленица, майката на Управда. След смъртта на чичо си младият славянин заел византийския императорски престол под името Юстиниан.

Новият владетел се прославил както с успешните си войни, така и със заслугите си пред християнската църква и православието.

Но императорът ще остане в историята

най-вече като съзидателя на "Св. София".

Поради бунтове бил опожарен старият храм със същото име, построен още от св. Константин Велики. Тогава Юстиниан събрал най-добрите строители и без да щади никакви средства, се заел със съграждането на храм, наистина за удивление на вековете както по размерите му, така и по богатото му художествено достойнство.

Юстиниан избира за негови архитекти физика Исидор от Милет и математика Антимий от Трал, а

в строежа са били ангажирани близо

10 000 души

При освещаването на църквата на 27 декември 537 година Юстиниан изрича крилатата фраза: "Соломоне, аз те надминах!" В продължение на почти хиляда години "Света София" е най-голямата църква в света и все още е четвърта в класацията на най-големите християнски храмове. Още от древността тя е призната за изключителен паметник на архитектурата.

Куполът на храма достига 60 метра височина; дължината на църквата е 85 м, а широчината е 77 м. Колоните на вътрешните галерии са от мрамор, порфир и серпентин. Олтарът бил отделен от средната част на храма чрез четиринадесет сребърни колони, разположени две по две и със златни капители. На тези колони са били иконите на Спасителя, Божията майка и светите апостоли. Четирите страни на светия престол в олтара са били златни плоскости, а горната част е била излята от злато, украсена със скъпоценни камъни и поставена на златни колони. Над светия престол бил поставен сребърен балдахин. За украшение на главния олтар са били

употребени

16 000 кг сребро

Колко голям е бил този храм, може да се съди по броя на служителите, които император Юстиниан е назначил в него. Самият той пише: "В светата Велика църква трябва да има свещеници не повече от шестдесет души, дякони сто, дякониси четиридесет, иподякони деветдесет, четци сто и десет, певци двадесет и пет. А целият брой на почитаемите клирици на светата Велика църква трябва да бъде четиристотин двадесет и пет души, и освен тях оше сто привратници".

По-късно през вековете възхитителното творение на Юстиниан Велики бива похитено от католиците латинци, а през 1453 година и от мюсюлманските завоеватели. Но Великата църква не престава да провокира бляновете на нови и нови владетели. Като например царете от Третия Рим. А също и на българския цар Фердинанд. Неговият звезден миг настъпва през есента на 1912 година. Започва Балканската война и българските войски стремглаво громят армията на падишаха.

“Ражда се седмата Велика сила в света”,

пишат немските и английските вестници.

Фердинанд вече предвкусва триумфа си – минаретата на Истанбул се виждат на хоризонта. Той си е поръчал специална императорска мантия далматинка, византийски костюм, извезан със злато, и обсипана със скъпоценни камъни императорска корона. Както и каляска с шест бели коня. Целта му е да побие кръст над "Света София" и да бъде коронясан в нея като своите далечни предци – императорите на Латинската империя.

Но тази негова мечта не се споделя дори от неговите роднини като английския крал Джордж V, който предупреждава българския цар за опасността: "Ако на кубето на "Света София" бъде поставен кръст,

мюсюлманите ще хвърлят храма

във въздуха

В цял свят ще започнат мюсюлмански вълнения..."

А междувременно великият везир Къбръзлъ Мехмед Кямил паша заплашва посланиците на Великите сили: "Ако българите влязат в Цариград, всички посланици, всички дипломати, всички чужденци християни ще бъдат изклани до един! Всички християни в цяла Турция ще минат под ножа!"

За да пие вода от извора, българският цар извиква спешно при себе си капитан Самарджиев, заместник-началник на Разузнавателната секция към Генералния щаб. И капитанът излага информацията, до която се е добрал най-добрият български разузнавач Ангел Пецев: "Ислямски фанатици наистина са заложили под "Света София" стотици килограми взрив. Взривяването му ще бъде сигнал за свещена война на исляма срещу християнството в цял свят".

Всъщност Фердинанд успява да влезе в “Света София”

На 14 март 1896 година българският княз пътува за Истанбул. След официалната си среща със своя суверен султан Абдул Хамид, князът го помолил да остане насаме в тогавашната джамия "Ая София" само за половин час.

Султанът се съгласил, но при условие че с него ще влезе и един офицер от неговата гвардия. Турчинът наблюдавал дискретно как Фердинанд отместил с бастуна си една рогозка и открил отдолу една по-особена, порфирена плоча. Това било мястото, на което стоял по време на литургия василевсът Юстиниан. Българският княз също стъпил на порфирената плоча и се помолил… познайте за какво?

Само че Бог отказал да изпълни молитвата на католика Фердинанд Български. Българското настъпление е спряно при Чаталджа и царската мечта да превземе Цариград умира.

И все пак няколко години по-късно столицата на Османската империя бива превзета от християните. На 13 ноември 1918 година френско-английски военен контингент окупира Истанбул. Генерал Луи Франше д'Еспере тържествено влиза в някогашната столица на Източната Римска империя. Дни след това група гърци заедно с един свещеник се примолват на началника на окупационния корпус да влязат в "Света София". Така след 465 години под сводовете на катедралата отново отеква възгласът "Слава на Отца и Сина и Светия дух!" – отслужена е отново православна Божествена литургия.

Какво ще се случи оттук нататък с този емблематичен храм, за който се твърди, че

крие в недрата си Свещения граал,

тоест потира, с който Христос по време на Тайната вечеря отслужва първата християнска литургия?

На 24 юли, в свещения за мюсюлманите ден петък, Реджеп Тайип Ердоган сбъдна младежката си мечта, връщайки статута на джамия на "Света София". Безплатни автобуси извозваха ислямски поклонници от всички краища на Турция, истанбулската община раздаваше безплатни гевреци, чай и еднократни молитвени килимчета. 17 000 полицаи осигуряваха реда сред събралите се 350 000 мюсюлмани за петъчния обеден намаз, във въздуха кръжаха хеликоптери. Самият Ердоган прочете две сури от корана. През това време в Гърция и Кипър от храмовете се носеше траурен звън.

Но еуфорията в Турция скоро ще изчезне. Православните пророчества твърдят, че превръщането на "Света София" в джамия е знаково събитие. От този момент ще започне обратното броене за края на Турция като държава. А в сътворената от свети Юстиниан Велики величествена катедрала отново ще отекват православни литургии. Не е ясно само дали руснаци или гърци ще побият върху купола християнския кръст.