Ситуацията с Румен Радев напомня тази със Симеон Сакскобургготски през 2001 г.
Неяснотата около евентуалното навлизане на президента Румен Радев в активната партийна политика сериозно подкопава легитимността на президентската институция. Това заяви политологът проф. Огнян Минчев.
По думите му броени дни преди реалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори все още няма категоричен отговор дали държавният глава ще прекъсне втория си мандат и ще се яви като политически лидер.
Според Минчев именно това отлагане и „чудене до последния момент" поставя президента на границата между ролята на национален обединител, каквато изисква Конституцията, и тази на партиен лидер, активно участващ в политическите конфликти.
„Тази продължителна спекулация ерозира статута и легитимността на институцията български президент. Това е най-тревожният аспект от ситуацията", подчерта политологът. Той допълни, че ако Радев все пак направи избора да влезе в партийно-политическата борба, това ще внесе яснота в начина, по който ще функционира българската политическа система в следващия период.
Проф. Минчев коментира и нуждата от нови политически проекти на фона на трайно ниската избирателна активност. Според него фактът, че на избори излизат не повече от половината български граждани, ясно показва необходимостта от нови партии и платформи, които да ангажират негласуващите.
„Друг е въпросът доколко тези нови проекти ще предложат реална промяна в обществен интерес", уточни той пред bTV.
Политологът направи и паралел между поведението на Румен Радев и това на Симеон Сакскобургготски преди изборите през 2001 г., когато месеци наред не беше ясно дали и как той ще участва в политиката. „Аналогията е очевидна, макар че не е сигурно дали евентуален проект на Радев би имал успеха на НДСВ", отбеляза Минчев.
По темата за изборните правила проф. Минчев изрази критика към практиката те да се променят непосредствено преди избори. Той подчерта, че това противоречи на международните препоръки и на логиката на демократичния процес. Според него прекомерният фокус върху технологиите на гласуване – машинно, хартиено или комбинирано – прикрива по-дълбок проблем.
„Честността на изборите не се гарантира от технологиите, а от политическите решения и съгласието между участниците в процеса. Когато технологията се превръща в основен залог, това говори за политическа безпомощност", коментира още проф. Огнян Минчев.

